Микроблейдинг
Русия

Успехите на Русия в Африка накараха Франция да се нервира

/NovinarBG.com/ Френският лидер Еманюел Макрон замина на мащабно посещение в редица африкански страни – за втори път през последните шест месеца. Това посещение се провежда на фона на публичното унижение, на което африканците подлагат Франция в момента, и на стенанията на френските политици за „руския империализъм“. Случващото се наистина има пряко отношение към Русия.

Теренът на френския президент Макрон гори. Провалите във вътрешната политика се наслагват върху провалите във външната.

Франция упорито се опитваше да се предложи като преговарящ в конфликта между Русия и Украйна, но беше отхвърлена като страна, доставяща оръжие на една от страните. Френското влияние в Африка също избледнява пред очите ни – бившите колонии една след друга показват на французите вратата по повече или по-малко обиден начин.

Централноафриканската република и Мали без да се церемонят особено, поставиха на място френските партньори, а правителството на Буркина Фасо като цяло реши да денонсира Договора за военна помощ, който беше сключен в Париж на 24 април 1961 г. Но може би най-лошото за французите беше фактът, че след като престанаха да се съобразяват с тях на територията, която смятаха за своя зона на влияние, влиянието на Русия нараства. Така мястото на френските военни се заема от представители на ЧВК “Вагнер”, а руските бизнесмени получават предимство пред френските.

Може би всичко това нямаше да има такъв резонанс, ако нещата вървяха добре в самата Франция – все пак родината на Макрон не е първата бивша империя, която губи силата и лостовете си. Във Франция обаче ситуацията се нажежава заради закъсалата пенсионна реформа, която доведе до повишено напрежение в обществото и спад в популярността както на самия президент, така и на неговото обкръжение.

Въпреки всички усилия на местните политически стратези, французите не могат да бъдат убедени, че работата допълнителни две години е по-полезна за здравето и портфейлите. Синдикатите вече обявиха, че на 7 март – а всъщност от 19 часа на 6 март – започват нова стачка, като засилват действията. Реми Офрер-Привел, говорител на транспортния синдикат “Феровиар”, стигна толкова далеч, че заплаши с 10-дневна стачка и транспортна блокада на Париж за поне два уикенда. Профсъюзите също призоваха за пълно затваряне на училища, петролни рафинерии, общински фирми и за намаляване на доставките на електроенергия.

Трябва да се признае, че при тези условия африканската обиколка на Макрон се получи изключително добре. И няма какво да се оплаква: президентът възнамерява да посети четири държави, разположени в централната част на Африка – Габон, Ангола и двете Конго. (За тези, които не знаят – Република Конго и Демократична република Конго. Първото е бивша колония на Франция със столица Бразавил, населението е 5,5 милиона души, второто е бивша колония на Белгия със столица Киншаса, населението е повече от 108 милиона).

Изглежда, че турнето на Макрон има две цели: да се опита да спаси последните трохи от френското влияние – и в същото време, за всеки случай, да се измъкне от Франция, където, в отсъствието на президент, целият гняв на гражданите ще падне върху правителството. Не всичко обаче е толкова просто и много експерти имат въпроси относно пътуването на Макрон.

Така в статия, публикувана от “Льо Фигаро” с красноречивото заглавие „Не бива да се приема, че антифренските настроения в Африка са резултат само от руска пропаганда“, експертът Лова Ринел отбелязва, че страните, които Макрон възнамеряваше да зарадва със своите посещение са в съвсем различна ситуация. Например Габон се готви за избори, ДР Конго е на път да започне война с Руанда, а Ангола изобщо не е бивша колония на Франция и не влиза в зоната на нейните традиционни интереси. Това е бивша португалска колония, която е запазила португалския като свой основен език.

Що се отнася до второто Конго, неговият проблем се крие във факта, че сегашният ръководител на страната е поставил рекорд за най-дълъг мандат от всички лидери на Африка. Поради тази причина се смята за „символ на диктатурата“, с който експертът препоръчва да се внимава.

Преди пътуването Макрон каза, че в Африка „Франция се превръща в идеалната изкупителна жертва“ – в смисъл, че вече е обичайно да я обвиняват за каквото и да било и пропагандата – руската в частност – се възползва от това. Мадам Ринел обаче смята, че не става въпрос само за пропаганда. Освен това Китай, Турция „и дори САЩ с Германия“ преследват интересите си в Африка и веднага започват да говорят за военни договори и необходимостта от превъоръжаване на местните армии в Нигер, Кот д’Ивоар и Чад, за подкрепа на военни академии.

„Франция трябва да предаде своето военно и стратегическо познание, своята философия на войната. Всъщност ние трябва физически да намалим нашето присъствие, като същевременно прехвърлим френската философия на военния конфликт на африканците. По същия начин трябва да се направи превъоръжаване и да се подпишат съответни договори”, смята тя.

„Франция, която беше изгонена от Централноафриканската република и Мали и принудена да се оттегли в други страни, като Буркина Фасо, сега преживява по-трудни времена в Африка от всякога“, пише с горчивина. „Антифренските настроения заплашват да се разпространят като зараза в Чад и Нигер, докато империалистическите сили – Русия, Китай и дори Турция – укрепват позициите си и печелят все повече и повече влияние.“

Ревността на Париж към действията на Москва е разбираема. Неотдавна президентът на Мали изрази голямо задоволство от доставките на руска военна техника, което позволи да се придвижи напред в решаването на проблемите с тероризма в тази страна. Руският външен министър Сергей Лавров редовно посещава африканските страни и получава подкрепа навсякъде. Като цяло миналата година беше голяма изненада за Запада в този смисъл – нито една африканска държава не осъди Русия, а много изразиха желание за по-нататъшно укрепване на сътрудничеството с Москва.

Именно това дава основание на Запада (и Франция) да обяви „руския колониализъм в Африка“. Достатъчно е обаче да се сравни броят на колониите и военните бази в Африка между Франция и Русия, за да се разбере кой е империалистът и кой, така да се каже, хвърля сянка върху оградата. Но авторът на материала наистина иска да убеди читателите, че Макрон отива в Африка само за да направи жест на добра воля, за да се опита да подобри отношенията – добре, а също и да обсъди проблемите на екологията и околната среда на срещата на върха в Либревил. Разбира се, основният проблем на Африка е екологията и изчезването на горите, други проблеми там няма и не се очакват. Бедност, епидемии, детска смъртност – това са дреболии в сравнение с околната среда!

Очевидно Макрон ще се опита, под прикритието на обичайното си празно бърборене за важността на околната среда, да договори военни доставки – не забравяйте, че всяка „философия на войната“ има практическа реализация. Има обаче още един момент, в който колективна Африка дава повод за безпокойство у колективния Запад.

Трябва да се каже, че по-рано те не се церемониха с Африка, а страните, които я образуваха, бяха наречени страни от третия свят, точно както страните от Латинска Америка и части от Азия. Сега властва политическата коректност и някой реши да въведе термина „колективен юг“ вместо трети свят. И така, „колективният Юг“ е в противоречие със Запада по отношение на конфликта в Украйна. И дори повече о: Югът (известен още като Третия свят) „изпрати ясен сигнал, че западните интереси вече не са де факто интересите на целия свят. И западните ценности вече не се считат за универсални. Ясно е, че Западът не може да търпи подобна ситуация.

Възможно е всъщност Макрон да е отишъл в Африка, за да повлияе на регионалните играчи и да се опита да ги спечели на страната на собствениците на единствените истински ценности. В същото време – да опипа почвата за евентуални военни договори и все пак да си почине от вълненията у дома.

Югът обикновено е добър за почивка. Колкото до всичко останало, до края на седмицата ще стане ясно дали френският президент е успял да постигне нещо. Или всъщност съдбата му, както саркастично се изрази Марин льо Пен, е цял живот да бъде „малък телеграфист“, от когото нищо не зависи.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков – доктор по философия, главен редактор на ‘Поглед.Инфо’. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button