Микроблейдинг
ПОСЛЕДНИ

В България ври и кипи заради безпрецедентната намеса на украинското посолство във вътрешните ни работи

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Като абсолютна провокация и пряко вмешателство във вътрешните работи на България беше определено от стотици българи предложението на украинското посолство във фейсбук да бъдат преименувани улици у нас, на които се намират посолството на Руската федерация и консулствата на Москва в Русе и във Варна, пише Труд бг. 

Водещи анализатори и дипломати направиха коментар, като нарекоха искането на посолството на Киев недопустимо и крайно.

“Призовавам бодрите, безгрижни и щастливи хора от украинското посолство да бъдат адекватни за дневния ред на обществото! Вместо да правят глупави и неуместни предложения, нека съдействат за решаване на реалните проблеми на украинските граждани.

Един от тях е липсата на синхронизация между ваксините на българските и украинските деца, което създава реален проблем за записването им в детски градини и училища. За мен е важно тези хора да бъдат социализирани”, заяви пред Иво Пазарджиев, председател на Общинския съвет в Русе.

Местните власти дадоха разяснения по процедурата за преименуване на улици. Първо, за да се приеме такова решение, трябва да бъде направено предложение от кмета на общината или от името на общински съветник. Ако Общинският съвет го гласува, следва живеещите на съответната улица да подменят своите документи в указания срок.

Идеята за преименуването разгневи и варненци, които вече се видяха в чудо от баровските автомобили на дошлите бежанци, които масово не спазват никакви ограничения за скорост или паркиране.

“Предложението за преименуване на ул. “Македония” в “Украйна” е безумно нагла провокация, на която ще се противопоставим с всички законни средства и няма да допуснем”, обявиха на специална пресконференция от “Възраждане” във Варна и алармираха, че прогонени от конфликта либерални профашистки елементи искат да се установят у нас.

От “Възраждане” декларираха, че подкрепят бежанците в нужда, които търсят спасение у нас, но посочиха и огромната разлика между тях и други украинци, които парадират с лукс у нас.

Доц. Антоний Гълъбов, политолог, пред “Труд”: Наименуването на една улица или един площад е израз на национална памет

Има един стар, руски лаф, в който се казва, че искахме да стане добре, а то стана както обикновено. Ние имаме нужда от много сериозен разговор относно не само имената на улиците в центъра на големите ни градове и на столицата, но и относно тази символичност и топография за това, кое е важно. Необходимо е, но не като кампания.

Истината е, че не сме водили този разговор интензивно, не сме обмисляли защо едни или други улици и площади носят имена, които понякога далеч не са имена на личности с толкова значим принос към българската история. Но не като кампания, а като един смислен разговор за това къде се намираме.

Защото за мое голямо съжаление, българската култура е от номадски тип, това е скитническа култура, в която ние премахваме имената на улиците, нямаме номера на сградите си, като че ли искаме никой да не ни вижда и никой да не ни открие. Ние не искаме да оставяме следи. Но ако искаме наистина да започнем да преосмисляме значимите имена и личности в историята си, това е необходимо.

Това трябва да се случи, но не в контекста на конкретен конюнктурен призив. Без всякакво съмнение това, което се случва в Украйна ще промени следващото десетилетие. Много е важно когато се дискутира тази тема да не я дискутираме отделно от собствената си история и собствената ни памет. Тъй като наименуването на една улица или един площад е израз на национална памет.

Проф. Николай Овчаров, историк, пред “Труд”: Това са крайности, с които няма да помогнем

Категорично съм против да се прави преименуване на улици. Това са крайности. Аз съм на страната на Украйна, на украинския народ, но в крайна сметка ние се лашкаме непрекъснато от едно към друго.

Не може да сменяме “Македония” с “Украйна”. За нас все пак е много по-важна тезата за Северна Македония, особено актуална е днес, без да подценявам, разбира се, украинската тематика. Да премахнем булевард “Драган Цанков” – един български политик и да слагаме някакви други имена също е абсолютно безпредметно.

Изобщо смятам, че една такава инициатива е крайно необмислена. Нека да се види как се развиват нещата, това е страшно прибързано да се прави и едва ли ще помогнем много на украинците. Много по-добре е да им дадем военна помощ, отколкото да си играем на прекръщаване на улици и булеварди.

Академик Георги Марков, историк пред “Труд”: Трябва да има мярка

След 10 ноември някои се бяха увлекли и дори искаха да се преименува храмът “Александър Невски”, както го е направил Радославов, ама те не знаеха. И тогава искаха да променят имена на улици.

Казваха ми: Професоре, тука има мнoго улици с имена на руски генерали. Ами, така е. Давам пример с Първата световна война – воюваме срещу Русия, на страната на Германия. Дворецът е на улица “Московска” и кайзерът Вилхелм II пише до Фердинанд и праща на ул. “Московска”. Ами не могат да се пипат имената на тези улици, те са исторически.

Украинците все повече нахалстват, украинското посолство действа по нареждане на външно министерство в Киев.

Не е нормално в центъра на София да се поздравяват със “Слава на Украйна”. Русия не е Русия на Путин, това е държава с вековна история. Аз не одобрявам войната в Украйна, но има един предел, който украинските управляващи преминават. Трябва да има мярка!

Проф. Андрей Пантев, историк: Само българи могат са искат смяна на имена

Промяна на имена на български улици, могат да искат само българи. И никой друг. Това е.

Може да е имало такива прецеденти от чужди сили в нашето минало, но никога не са правени публично. Примерно, може да е било искано град Варна да бъде прекръстена на град Сталин, но никога не е било експонирано като повелително наклонение.

Проф. Пламен Павлов, историк: Украйна трябва да получи военна помощ, а не преименуване на улици

Преименуването на улици трябва да бъде дело на българските общински власти и т. н.. Обаче това, което трябва да се направи според мен, е Украйна да получи военно-техническа помощ, тъй като е нападната държава. Агресорът е Русия. Ако Украйна беше нападнала Русия, щях да съм на обратното мнение.

Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи: Toва е недопустимо!

Не му е работа на чуждо посолство да казва как да се преименуват улици. Смятам, че в тези напрегнати времена не трябва да има състезание кой повече ще се изяви с действия срещу Русия.

Страхил Делийски, политолог: Трябва ни разговор в обществото отвъд етикетите и заклеймяването

“Следвайки принципната гражданска позиция, след преименуването на улицата до руското посолство на Украйна, можем да очакваме вълна от топонимични трансформации. Улицата до френското да се казва например Мали. До белгийското – Конго.

“Козяк” да се преименува на “Виетнам”. Някъде около британското да се появи ул. Фолкланд. Около немското не знам, близо е до руското и трябва стратегически да се мисли.

До испанското – ул. “Западна Сахара”. И прочие. Само се чудя дали все пак гражданското общество не може да си намери малко по-смислени занимания”.

Хубаво е да се заявяват различни позиции. Големият проблем идва в момент, в който дадена позиция бива защитавана през отричането на каквато и да е друга позиция.

Това е проблематичното. Това е моят патос във фейсбук. И е свързан именно с позицията “Ок. Ясно е, че някаква група хора в България държат много да изпратим оръжие, да покажем лоялност”. И това е нормално, други пък не искат.

Проблемът е, когато тези претенции, тези позиции за артикулирани като “Ако не мислите като нас, вие сте идиоти!” – с всичката терминология, която се използва в момента.

Нищо не пречи да кажат, че има такава идея, но дайте да я обсъдим. Дайте да видим това добър начин ли е? А вместо това, имаме “Ето, това трябва да се случи. А който не иска, значи е противник на свободата, демокрацията”.

Така разговор в обществото ни не може да водим. Струва ми се, че все повече ще ни трябва разговор в обществото отвъд етикетите и заклеймяването.

Доц. Татяна Буруджиева, политолог: Не може да си играем с преименуване на улици

Има огромно желание от българските среди за подкрепа на украинския народ в тези тежки за него моменти. Смятам, че както винаги до сега, всяко посолство си има свои функции и своята работа.

В България има начини по които се взема решение за именуване на улици, булеварди, нещо повече, в момента става въпрос за улици, на които са дипломатически представителства на Руската федерация.

Утре на тези улици може да има нещо друго и ние не може да си играем с преименуване на улици и смятам, че това е най-малкото нещо, което може да направим за украинския народ в този момент.

Струва ми се, че тази психологическа война, която се води между Украйна и Русия не трябва да бъде част от българското всекидневие.

Смятам, че позицията на българската държава е напълно ясна и не виждам защо по този начин трябва да се изразява. Според мен работата на украинското посолство в България е да работи за това, максимално помощта и желанието за подкрепа, което иска българския народ да изрази, да може да стигне до всеки техен гражданин.

Идентичен случай в Мексико

Президент обвини украински дипломати в расизъм

Президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес

Обрадор (вляво) отговори на украинските дипломати.

Украинското посолство в Мексико се оказа в центъра на скандал, след като обвини местен журналист, че работи за Русия. Дори президентът на страната Андрес Мануел Лопес Обрадор се намеси в ситуацията и се възмути от “расистката” шега на украинските дипломати.

Конфликтната ситуация възникна, след като мексиканският журналист Габриел Инфанте спомена акаунта на украинската дипломатическа мисия в туитър и напомни за закриването на опозиционни медии от украинските власти.

“Уместно е да се отбележи, че украинското правителство закри опозиционните медии: 112 Украйна, ZIK, News One и наложи санкции срещу онлайн изданието Strana.Ua”, пише Инфанте.

Украинските дипломати грубо му отговориха, като споменаха стереотипа за задължителната любов на централноамериканците към ястието, наречено тамалес – царевична тортила, увита в бананов или царевичен лист.

Мексиканците в САЩ често стават обект на подобни шовинистични шеги – приписват им любов към тамалес, буритос или такос и им внушават, че могат да работят само като чистачи или наркодилъри.

“А вие продължавате да разпространявате руска пропаганда, без да сте били в Украйна. Затова имаме въпрос към вас, г-н журналист: в рубли ли ви плащат или в тамали?” – съобщи украинското посолство.

За това дипломатическата мисия е обвинена в расизъм, а украинската страна се опитва да се оправдае с твърдението, че не знае нищо за това, че подобни думи се смятат за расистки, и че само е искала да знае дали журналистът работи “за пари или за храна”.

Президентът на Мексико реагира, като заяви, че благодарение на социалните мрежи “всичко излиза наяве – включително расизмът.

Той се пошегува и с ръководителя на украинската дипломатическа мисия, като го нарече “посланик на не знам си коя държава”, който “дори не знае какво е тамале”.

blitz.bg

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още новини

Back to top button