Фракцията на вярващите на ПП е най-мисловно-неудачната фракция в нашето общество. Това са хора, които са отдалечени от числата и фактите в управлението. Те много късно ще почувстват катастрофата между зъбите си, насред руколата и трюфелите, които дъвчат.
Тъй като самите те са закачени на някоя жълтопаветна градска ясла, свързана с фондове, грантове, НПО-та и други „независими“ трапези.
Затова на тези хора Лена им звучи достоверно, пише журналистката Калина Андролова в социалната мрежа Фейсбук.
Ето какво още посочи тя:
Със сигурност тази жена наистина си вярва. Както казваше Буковски, невежеството поражда собствена истина. Лена описва нападките срещу себе си така: „Политическа немощ на нашите опоненти. Те не удряха за политики!“
Лена явно не може и да си представи, че може пък и да са били НЕВЕЖИ в управлението. Че може и да не разбират. Че може и да нямат качества. Че може и да са ги инсталирали не заради това, което могат, а точно заради това, което не могат, НО заради това, което трябва да направят, че да стане държавата още по-инструментализирана и безпомощна.
Лена не може и да си помисли даже, че може би на хората от тяхната уж харвардска, но предимно АГЕНТУРНА тайфа им трябва време да се научат. Не беше прилично ДА СЕ УЧАТ ВЪРХУ ЖИВА ПЛЪТ, върху живота ни, върху държавния организъм. Незнанието, алчността и „добрите“ намерения са в основата на много престъпления.
След всичко, което надробиха от некадърност, след блатото, в което потопиха държавата и я давят, Ленчето в небесносиньо ни обяснява от ефира на bTV, че били много добри и опонентите им нямало за какво да ги удрят. Затова ги удряли лично, демек за любовта им.
Истината е, че за „164 работни дни” унищожиха каквото можаха. Вкараха държавата в дългова спирала при това в условия на повишаващи се лихви и във времена, когато паричният ресурс е много скъп.
Скоро ще се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който ще ни поставя условия и ще въведе държавата ни под още един ъгъл на политически контрол отвън. Но Ленчето тези неща не я интересуват, нито ги разбира.
В главата й се блъскат заблудени пеперуди, които малката синя шапчица ни представя за смайваща компетентност.
„Отношенията ми с Кирил Петков са служебни“, казва Ленчето. Хахахха, нацията умира от смях! Но любовните им приключения не са толкова важни. По-важно е, че вкараха „Булгаргаз“ във фалит с 1 млрд. и 500 млн. загуби.
Нямаше структура в държавното управление, която да не беше поставена в колапс от ТЕЗИ ДВАМАТА СЪС СЛУЖЕБНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Управлението на ПП представляваше по същество СЪСИПВАНЕ и УНИЩОЖАВАНЕ на държавността от алчно и арогантно НЕЗНАНИЕ.
Ленчето да си каже колко приятна в личен план се оказа дерогацията на Лукойл! Иначе борим корупцията. Управлението на ТЕЗИ представляваше непрестанни лъжи и опити да прикрият по всевъзможни начини батака, който произвеждаха всяка минута.
Вкараха Топлофикация в състояние, че служебният кабинет да се чуди къде да прикачи дружеството, за да му бъде предоставена помощ от държавата, тоест от всички нас, защото 700 млн. загуби НЯКОЙ трябва да ги плати.
Тъй като по време на 164-те дни на Ленчето Топлофикация купуваше газа на цена два пъти по-висока от тази, на която продаваше на потребителите. В икономиката нищо не изчезва, НЯКОЙ плаща загубите. Както няма празно пространство, защото нещо моментално го заема.
Входящият паричен поток на Топлофикация не й позволяваше да си покрива разходите. Това постигнаха Ленчетата и Кирчовците с грамотността им, формирана от личните им фантазии. Умишлените фалити на общински и държавни дружества се правят, за да се ВМЪКВАТ частни интереси в сектори, които имат монополно и полумонополно положение, в т.нар. естествени монополи, толкова апетитни хапки за капитала.
За 164 работни дни, както се изрази Ленчето, тайфата свърши доста безобразия и отвори пътя за ЗЛОУПОТРЕБИ на ОЛИГАРХИЧНАТА прослойка. В момента държавата се държи на камуфлажа, през който служебният кабинет на Радев МАСКИРА ситуацията.
Радев глупаво счита, че ако обяви катастрофата, тя асоциативно ще се запише на него! Не, ако я обяви, хората ще разберат докъде са я докарали НЕГОВИТЕ шарлатани. Вместо да подпомогне избирателя да направи информиран избор, Радев продължава да се държи като човек, който забърква едни много големи каши.
Нарцисизмът има нужда от непрекъснато одобрение, нарцисизмът никога не е виновен, той черпи енергията си от средата, която го произвежда, тика нагоре, която му ръкопляска. Затова е важно да не показва какво неговите шарлатани сътвориха! Тези, които считаше за гениални, а се оказаха хора със смешно домино на очите, не били аристократи, най ми били героите на Тодор Колев, фокусници.
