Михаил Екимджиев: Никой не казва как ще си отиде Гешев

Адв. Екимджиев, вчера председателят на КПКОНПИ в  оставка Сотир Цацаров, който по принцип е  прословут с умението си да се владее  пред публика, сякаш за първи път изглеждаше изнервен в НС. Дори самият той призна, че вече му е писнало.  На какво се дължи това?

За пръв път виждам Цацаров извън контрол и извън обичайното за него самообладание. Явно, усещайки загубата на контрол и почва под краката си, както и краха на кариерата си като магистрат и високопоставен представител на институция, той влезе ад хок в ролята на политик. В един момент не вярвах на очите и ушите си. Той каза така – като имате “червени линии”, защо се захващате с мен? Първо – имате ценови и енергиен шок, както и здравна криза.Едва на пето и шесто място идва проблема ви с мен. От тези думи става ясно какво разбира “подземието”, визирайки Цацаров и Гешев, както и какво трябва да се прави с новото управление.

Какво?

То трябва да бъде заглавичкано, да му се казва непрекъснато, че има други приоритети, че има кризи. Да бъде вкарвано в някакви самоцелни процедури. Оказва се, че сега прокурори и следователи искат да бъдат включени в работни групи по изготвянето на законопроекти,  за да се чуе техния глас. Повтаря се непрекъснато тази мантра, че главният прокурор не е основен проблем,  както че трябва цялата правоохранителна система да се реформира из основи. Т. е. целта очевидно е да се купува време. Има един прекрасен филм “Дилъри на време”.

Явно това е стратегията – чрез  такъв тип мантри да се разводнява и  замъглява фокуса на промените.  А те несъмнено трябва  да  започнат от елиминирането на Гешев и Цацаров. Вместо това, ни вкарват в едни процедури, които ни оттласкват от времето. Всеки опитен политик, всеки военен стратег, ако щете, всеки човек, който се е занимавал някога със спорт, знае каква е ролята на инициативата в едно състезание.  За момент изпуснеш ли устрема и отклониш ли вниманието си от най-силните фигури на противника, губиш битката. Не случайно във военните стратегии целта са знамената на противника, военачалниците и техните най-силни позиции. А иконите на “подземието”, на паралелната и “дълбоката” държава при нас бяха общо взето три – Гешев, Цацаров и Пеевски. Гешев, според мен е политически труп. Но не трябва да се дава възможност Гешев и Цацаров да продължават да дърпат конците. Защото това означава да им се даде възможност за консолидация, за окопаване. А те имат огромен ресурс да корумпират, да рекетират. И нищо чудно да им се даде възможност да дишат и да успеят с тези бандитски способи, които споменах,  да пропукат крехката коалиция, която така или иначе не е тайна, се тресе от противоречия между коалиционните партньори.

Имате ли усещането, че търпението на хората за смяната на Гешев започва да се изпарява?

Ако не се случи в спешен порядък елиминирането на Цацаров, Гешев и на ВСС, понеже говорим за съдебна система, рискът от реставрация, както и рискът от реваншизъм след тази реставрация, е огромен. Така че дано да има разум и да е усетена подкрепата от европейските институции. Дано да има подкрепа и по линия на американската администрация.

В какво очаквате, че ще се изрази тя?

Визирам нови санкции по федералния закон “Магнитски”, за да може възможно най-скоро да се реализират тези тактически цели, без които войната няма как да бъде спечелена.

А как си обяснявате – защо Гешев, по време на посещението си в Брюксел, рязко смени позицията си относно необходимостта от мониторинг върху върховенството на закона?  Преди време той настояваше този мониторинг напълно да отпадне, но сега държи  да се засили. 

Не съм съгласен с вашето определение за “рязка смяна”. От дълго време развивам тезата си, че Гешев е един актьор. Именно заради актьорската му дарба, той е избран от кукловодите на тази позиция. И в интерес на истината се справяше не лошо, защото не малко хора повярваха в началото, че той действително е главен прокурор. Толкова убедително играеше ролята, когато даваше напоителни интервюта в услужливи национални телевизии и казваше, че е “инструмент в ръцете на Бог”. Също така произнасяше присъди, като посочваше кои са добрите и лоши олигарси, кои са добрите и лоши политици, както и срещу кои от тях ще работи. Това беше Гешев-отмъстителя. След това, когато започнаха протестите, последва нов етап. Бих го маркирал с едно негово изказване при първото му изслушване в парламентарната правна комисия. Това се случи на 14 октомври 2020 г.  Тогава се обсъждаше първия доклад на ЕК за върховенството на закона в България.

Какво се случи? 

Тогава Гешев излезе в едно ново амплоа – това бе Гешев-патриота. Той каза, че ненавижда родоотстъпниците, които “клепат” отечеството ни пред международните институции. Цитира Петко Каравелов и спомена, че предпочита него, а не тези родоотстъпници. Една година по-късно виждаме, че той вече не е на страната на “родоотстъпниците”, а в ролята на главен родоотстъпник. Той моли за по-силен международен мониторинг за върховенство на закона в България. Виждате три въплъщения на Гешев рамките на две години. Гешев се опитва да представи България като страна, която върви по пътя на Полша и Унгария и да убеди Европа, че е изпаднал в ролята на жертва.

Тази седмица стана ясно, че семейство Баневи са завели дело срещу Иван Гешев и неговите заместници. Нямам спомен досега у нас да е бил разглеждан  подобен съдебен иск.   Бихте ли ни казали повече за него?

Повод и основание за това е писмото, което Гешев и екипът му изпратиха до 67 адресата, до кого ли не.  Като едни истински “родоотстъпници”. Те изпратиха писмо до европейски институции, до американския посланик, до посланиците на десетки независими суверенни държави, които нямат нищо общо с процесите в България и по разбираеми причини не биха могли да повлияят. Но в това писмо, за да се представи по-убедително в ролята на жертва, главният прокурор и заместниците му са очертали “грандиозните успехи” на прокуратурата в последните две години, които се изчерпват в това, че са повдигнали няколко обвинения.

Припомням, че в България прокуратурата абсолютно безконтролно и безнаказано може да обвини всеки във всичко. Така, че няма как да приемем тези повдигнати обвинения за успех. Но така или иначе в това писмо е посочено, че Баневи са отговорни за извършването на тежки престъпления. Думата “отговорни” буквално нарушава презумпцията за невиновност. Посочени са още имена на бизнесмени, които са очертани като олигарси в един крайно негативен контекст. От тази гледна точка, нашата теза е, че в този епистоларен жанр, прокуратурата не е имала никаква нужда да посочва имената на съответните обвиняеми лица. Не е имало нужда да бъдат квалифицирани с епитети   с негативна конотация. Така, че този злополучен опит на ръководството на прокуратурата изкарва на преден план не само лош вкус, но и юридическо невежество и морален упадък.  Доказва, че тези хора не отговорят на базисните условия за всеки магистрат, а именно да бъдеш с високи професионални и морални качества.  Това индиректно е и оценка за качеството на ВСС, който не само допуска такива хора да станат прокурори. Но също така издига на ръководни места в държавното обвинение хора, от чието изложение личи юридическа неграмотност и незачитане на основни принципи на правото. Слава Богу, че това писмо е подписано от тези прокурори в тяхно лично качество, а не като ръководители на прокуратурата.

С какво ще ви помогне този факт и прецедент ли ще е това дело за нашите ширини? 

Това позволява исковете да се насочат персонално към тях, на към институцията прокуратура. Защото, ако осъдим прокуратурата, това означава, че после всички ние трябва да платим обезщетението. А освен това, действайки в лично качество, извършвайки това извънпроцесуално действие, което не е свързано със служебната им функция, те губят и магистратския,  функционален имунитет, който им дава Конституцията по принцип. Това е един съвсем импровизиран необичан жанр, нямащ нищо общо със служебната функция на тези прокурори. И затова ние твърдим, че те носят отговорност и дължат обезщетение за това поредно безобразие. По принцип срещу магистрати няма водени и спечелени дела именно заради имунитета, който имат. Но именно заради особения характер на това писмо, аз няколко пъти го подчертавам, че то е подписано в лично качество, защото няма как писмото да излезе от името на прокуратурата – да, права сте,  това е прецедент.

Ако бяхте главен прокурор, с кое дело, водено през последните години,  щяхте да се  похвалите? 

Ако се върнем към актьорския талант на Гешев, нали не се съмнявате, че ако имаше  нещо смислено като завършено дело с осъдителна присъда, той би го изтъкнал. Но понеже няма такова дело, той ни се фука буквално като  някакъв тийнейджър с образувани дела, с повдигнати обвинения. Но да ви вкарам малко в смисъла и технологията на тези знакови дела.  Знаете ли, те не  се водят, за да се стигне до осъдителни присъди.

За какво е този шум тогава? 

Те се водят, за да може години наред, понякога десетилетия, техните жертви – обвиняемите, да бъдат обект на институционален тормоз. Защото след повдигането на обвинението, тръгва НАП, КПКОНПИ, жълто-кафявите медии, които обслужват Борисов и прокуратурата. Включват “ лайнометите”, с извинение, като  причиняват непоправими репутационни щети. Едва след 15 години, като се стигне до оправдателна присъда, ще е необходимо още толкова време, обвиняемите лица да осъдят държавата и да постигнат някаква частична репутация. Делото “Баневи” е  пример за  едно безкрайно дълго и висящо наказателно прозводство.

Прокуратурата повдига множество обвинения, като по делото тя иска да са разпитат 173-ма свидетели. Нали разбирате, че при толкова свидетели някой се разболява, друг умира, трети пътува в чужбина. Това гарантира на прокуратурата дълги години търсене и разпитване на свидетели. Между другото това е изпитан процесуален прийом за вкарване на едно дело в блатото и безвремието. Пример е  голямото дело срещу Възродителния процес. Както вървеше добре и беше се стигнало до конкретните виновници, в един момент бе решено, че трябва да се разпитат няколкостотин свидетели – български изселници в Турция. И това обрече делото на безкрайно във времето разтакаване, така че да не се стигне до осъдителни присъди.  Това е практиката на прокуратурата – повдигат се множество обвинения за абсурдни дела.

Чухме политиците да дават обещания, че до 6 месеца Гешев няма да е на поста си. Вие вярвате ли, че това ще се случи? 

Никой не казва как ще си отиде Гешев. Обезпокоен съм от други изказвания, които са  взаимоизключващи се. От една страна декларират, че елиминирането на Гешев е приоритет, от който те няма да се откажат. От друга страна казват, че този ВСС ще бъде оставен да изкара мандата си до 3 октомври. А именно от този ВСС чакаме да избере по-смислени хора. И още повече се надяваме 17 от 25 души за гласуват за оставката на Гешев. Всичко това ми изглежда утопия. Затова, ако не се намери бърз начин Гешев да бъде отстранен от длъжност, говоря не за освобождаване, а за временно отстраняване поради повдигнато обвинение, за каквото има достатъчно поводи и основания, това ще е края на идеята за реформа в съдебната система. Има и друга идея, която ми се струва ирационална – да се промени ЗСВ и НПК, така, че наказателен съдия от Върховния съд, избран на случаен принцип, да разследва главния прокурор.

Обнадежди ли ви тази идея?

Напротив, много ме обезпокои. Защото показва, че управляващите се доверяват на  хора, които нямат общо с процесуалната практика. И които живеят, и работят в академичен балон, без да могат да си представят на практика как стоят нещата.  Всеки практикуващ юрист е наясно, че паралелно с прекрасните съдии във Върховния съд, има некадърни, мързеливи и страхливи. И ако заложим принципа на руската рулетка при случайния подбор на съдия, това ще означава, че можем да изпаднем в ситуация, при която лесно доказуем казус да се падне на некадърен и страхлив съдия.

Тук не трябва да се разчита на случайността. Гешев трябва да бъде разследван от най-добрите разследващи органи. А най-добрите са следователите, които за съжаление сега са подчинени на прокуратурата и разследващите полицаи.  Затова моята теза е, че разследване и повдигане на обвинение на главния прокурор, трябва да се прави от разследващи полицаи, назначени със специална заповед на министъра на вътрешните работи. Те трябва да са най-честните, най-независимите, най-добрите професионалисти в разследването.  А не просто да разчитаме на руската рулетка.

Представете си че най-силното обвинение срещу Гешев попадне при страхлив съдия. Вероятно някой би ме попитал дали има такива съдии във Върховния съд. За съжаление отговорът е “да”. Защото същият ВСС, който избра Цацаров преди години и новият, който избра Гешев, отговоря за кариерното развитие на съдиите.  Защо  тогава да смятаме, че само добри съдии правят кариера във Върховния съд?

Интервю на Катя Илиева/Фрог