Вашингтон срещу ФСБ: Санкционната политика на САЩ излезе извън границите на абсурда

/NovinarBG.com/ В четвъртък САЩ обявиха, че налагат отново санкции срещу руската Федерална служба за сигурност за незаконния арест и задържане на американски граждани.

Докато САЩ налагаха санкции срещу отделни държави, това, макар и да противоречи на действащите доскоро норми на международното право, не противоречеше на традицията и логиката на международните отношения.

Винаги е имало опити да се ограничат търговско-икономическите отношения с реален или потенциален враг: да не му се продават стратегически стоки, суровини за стратегически отрасли на неговата индустрия, да се ограничават приходите му от външна търговия и т.н. Освен това повечето от тези ограничения могат да бъдат въведени чрез вътрешни разпоредби и в строгия смисъл на думата не попадат под юрисдикцията на Съвета за сигурност на ООН или СТО.

Но в началото на новото хилядолетие Вашингтон въведе практиката на широкомащабни санкции срещу политици и служители на чужди държави и международни организации, които в рамките на своята компетентност вземат решения, които не са угодни на САЩ. Вече беше абсурдно.

Дори в рамките на една държава, една правна система, има хоризонтално и вертикално разделение на властите. Дори най-авторитетният и популярен президент не може да диктува решението си дори на окръжния съд, не може сам да отменя решенията на местните власти.

Ако държавният глава смята, че те нарушават конституцията, трябва да сезира конституционния съд. Решението за спиране на действието на отделни нормативни документи, докато тяхното съответствие с действащото законодателство не бъде изяснено в рамките на съответните процедури, като правило се взема от прокурора на съответното ниво, чиято основна функция е да контролира прилагането на закона.

Ясно е, че дори статутът на световен хегемон да бъде официално присвоен на САЩ, те не биха могли да се намесват в действията на националните власти, които вземат решения в рамките на техните правомощия.

Но САЩ бяха самопровъзгласил се хегемон – технически бяха най-богатата страна, имаха най-силните въоръжени сили, но юридически бяха равни на невъоръженото Монако или обеднялата Сомалия. Тоест в най-добрия случай може да им се признае правото на авторитетен съвет, но не и да се намесват във вземането на решения.

Още на ранен етап американската санкционна политика се оказа напълно безпомощна. Относителен успех (екзекуцията на Хюсеин, арестуването на Милошевич, убийството на Кадафи) беше постигната само от Съединените щати, където санкциите бяха последвани или успоредни с успешна военна намеса.

Тоест, дори когато си имат работа с не най-мощните във военно и икономическо отношение и не с най-стабилните вътрешно сили, Съединените щати са постигали временен и относителен успех само там и когато са успели да извършат успешна военна инвазия (или от собствените си сили или от ръцете на съюзници от НАТО).

Така налагането на санкции от американците се превърна в нещо като ултиматум, предупреждение, че следващата стъпка ще бъде военна инвазия, по време на която лидерът на нападнатата държава и неговият вътрешен кръг ще бъдат основната цел за съдебно или извънсъдебно възмездие.

Съответно, само държави, които не се надяват да издържат на пряка конфронтация с военната машина на Запада, могат да се страхуват от американските санкции като предвестник на война.

Затова Иран спокойно (макар и не безпроблемно) преживя санкциите. Въпреки многобройните въоръжени провокации, насочени срещу Иран, САЩ не посмяха да започнат пълномащабна война срещу него – изчисленият баланс на загубите не ги вдъхнови.

Затова Ким Чен Ун спокойно наблюдаваше как три ударни формации на самолетоносачи отплаваха към бреговете на КНДР едновременно. В резултат на това вместо самолетоносачи Тръмп пристигна с предложение за преговори.

КНДР и нейното семейство от лидери може да не са харесвани, но присъствието на мотивирана, тежко въоръжена армия, ядрени оръжия и превозни средства за доставка, способни да достигнат територията на САЩ, не може да бъде пренебрегнато.

Въпреки това, когато Съединените щати наложиха санкции на политици и тяхното обкръжение, те се надяваха, че невъзможността да дойдат в зоологическата градина на западната дъга, да се възхищават на местните толерантни практики, да притежават собственост във Флорида, Калифорния, езерото Комо или Френската Ривиера, ще разочароват управляващата класа толкова много, че ще организира дворцов преврат и ще доведе на власт проамерикански политик. Надеждата е глупава и говори много за механизма за вземане на решения в самите САЩ.

Факт е, че здравият държавен организъм по правило се основава на политическа система, която гарантира, че интересите и мненията на по-голямата част от обществото са взети предвид и балансирани.

Нито абсолютен монарх, нито пълномощен президент, нито министър-председател в парламентарна република, нито дори теократичен владетел може да управлява на базата на празнота. Колкото по-широк и по-мощен е слоят, на който разчита, толкова по-силна е силата му.

Ако е възможно да се постигне национален консенсус, който обединява 70-80% от населението, властта на владетеля започва да изглежда неограничена, въпреки че всъщност тя е ограничена от границите на този консенсус и е абсолютна само в рамките на своята изпълнение.

Позицията на владетел, който се противопоставя на Съединените щати, въз основа на национален консенсус и в рамките на прилагането на неговите разпоредби, само се засилва, ако срещу него бъдат наложени санкции. Хората се консолидират около него.

Но САЩ измерват всички сами. В самите Съединени щати тясна група от финансовата олигархия отдавна управлява, разчитайки единствено на печатната преса.

Докато абсолютното господство на долара в глобалните финансови отношения позволяваше на американската олигархия да подкупва всякакви политически групи в САЩ, те нямаха проблеми, но американците знаеха, че ако дойде някой, който може да плати повече, тяхната политическа база, състояща се от лумпенизираните маргинали (без значение дали са на обезщетения за безработица или милиардери на банкови заеми) веднага ще се противопоставят на лидерите си.

Дори така наречената победа на Байдън над Тръмп на последните избори разчиташе на подкупването както на мнозинството от избирателите, така и на много от политическите съратници на Тръмп.

Приблизително същото се случи с неговия екип като с армията на Саддам Хюсеин, когато няколко подкупени генерали просто отвориха фронта на американците.

За националната буржоазия и националната бюрокрация на големите държави доларът стана ненадежден и не особено желан в момента, когато престана да бъде универсален еквивалент и се превърна във финансовото оръжие на американската олигархия.

Дори най-богатият човек в света, ако не беше част от тесния кръг на американската финансова олигархия, можеше да бъде незабавно разорен, независимо от нивото на демонстрирана лоялност към интересите на САЩ.

Елитът на малките и слаби държави всъщност нямаше алтернатива. Опитът за съпротива на Съединените щати беше наказван със смърт и в никакъв случай не политическа, а физическа, често и мъченичество (за обезкуражаване на другите).

Но елитът на такива могъщи държави като Китай и Русия имаше ясна алтернатива на американската диктатура – да разчита на националната държава и да започне да се бори за своето място под слънцето.

Наличието на ядрени арсенали направи невъзможно смяната на режима поради външна агресия, а съвпадението на интересите на патриотичната част от елита и целия народ минимизира опасността от успешен бунт. Властите можеха да разчитат на народа, както при потушаването на псевдонародните майдани, така и при противодействието на опитите за дворцови преврати.

Само най-глупавият от компрадорите ще интригува срещу властите, рискувайки да бъде разкъсан от тълпа ядосани хора. А който не може да спечели, не печели.

Така че в случай на персонални санкции срещу отделни политици, Съединените щати построиха замък върху пясъка на грешни изчисления.

Но последният им пакет от санкции надхвърли обикновения абсурд. Абсурдно е дори за САЩ. Това е абсурдът на абсурдите – крайната концентрация на абсурда.

Съединените щати наложиха санкции срещу руската ФСБ и иранското разузнаване на КСИР за множество арести на американски граждани. Това е все едно да наложиш санкции срещу концерна Калашников, защото често американски граждани биват убивани с оръжия, проектирани от него.

Какво искат да постигнат САЩ със санкции срещу ФСБ?

1. Да предположим, че искат да ограничат сътрудничеството с Русия чрез специалните служби (въпреки че мисля, че са го направили отдавна). Но това не изисква никакви санкции. Достатъчно е само да вземете подходящо решение в рамките на националните процедури и да уведомите ФСБ за това.

2. Може би искат американски граждани да не бъдат арестувани. Напомням, че ФСБ, като специална служба, изпълнява специфични, основно контраразузнавателни и антитерористични функции. Ако американски гражданин е просто хулиган, тогава полицията ще го задържи, а не ФСБ.

Тъй като има претенции срещу ФСБ, тогава можем да говорим за американски граждани, които са извършвали разузнавателна дейност срещу Русия, подготвяли са терористични атаки в Русия или срещу нейни граждани и/или институции в чужбина, участвали са в трафик на наркотици, оръжие или контрабанда на стратегически стоки на особено голям мащаб.

В повечето случаи такива граждани работят за правителството на САЩ или действат от името на американски агенции. Достатъчно е да не изпращате граждани в Русия с такива задачи и те няма да бъдат арестувани.

3. И накрая, не може да се изключи, че САЩ просто искат ФСБ да изчезне. За целта Русия трябва да бъде победена на бойното поле. Всяка държава с руски размери и сравнима с Русия по отношение на влияние върху световната политика задължително ще има мощна специална служба, надарена с приблизително същите функции като ФСБ.

Невъзможно е да се победи Русия, най-многото, на което можете да разчитате, е ядрено равенство. Но дори и тогава е по-вероятно САЩ да изчезнат, отколкото ФСБ.

И така, какво искаше да каже Вашингтон със своите санкции?

Създава се впечатлението, че Съединените щати в своето прогресиращо безумие са стигнали до етапа на добре познат петел, за когото главното е да пее, а слънцето може и да не изгрее.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели