Митичният герой от прехода Филип Найденов – Фатик бе застигнат от куршуми преди 19 години, а разследването на убийството му се превърна в един от най-заплетените криминални сюжети. И до ден-днешен все още е мистерия кой подписа смъртната му присъда, пише „Телеграф“.
На 19 август 2003 г., около 11.30 часа на червен светофар на кръстовището на булевардите „България“ и „Гоце Делчев“ спира сребристият „Мерцедес S 600” с немски регистрационен номер BB FN 888 на бизнесмена – буквите не са случайни: BB идва от турската дума baba – баща, F е от Фатик, а N означава Найденов. Колата е шофирана от Румен Желязков-Жабока, а Фатик се вози на задната седалка. В задръстването до тях спира „Фолксваген Поло“, с който пътуват двама мъже с маски на лицата. Внезапно изкачат от него и откриват стрелба с автомати „Калашников“. Правят мерцедеса на решето и офейкват с фолксвагена за секунди. Въпреки че е ранен, шофьорът – Жабока, успява да откара в болница Фатик, но твърде късно – шефът му е мъртъв. Самият шофьор оцелява след животоспасяваща операция. Той е единственият непосредствен пряк свидетел на убийството.
Наемници
2 години по-късно – на 15 април 2005 г., Жабока е намерен с куршум в главата в брезнишкото село Душинки. В ръката си държи пистолет „Парабел“, а до него е намерено предсмъртно писмо. Така истината за смъртта на Фатик е погребана заедно с шофьора му. Той е част от поредицата лица, свързани с убийството, които по мистериозен начин си отиват от този свят. Самото разследване върви тегаво още от самото начало. Часове след разстрела край Суходол е открита опожарената кола на убийците. Огънят не е успял да заличи напълно следите и разследващите откриват ДНК. Така са задържани шестима от страховитата костинбродска банда за мокри поръчки, водена от Йосиф Йосифов – Йоско Безденския и аверите му Асен Петров – Шаки, Данаил Георгиев – Джаки Ръчичката, брат му Стефан Георгиев, Ивайло Симеонов – Богьовеца и Борис Арсов – Борчо. Това е същата наказателна бригада, подсъдима и по-късно оправдана за първото отвличане срещу откуп на бизнесмена Стефко Колев през 2001 г. От прокуратурата намират ключов свидетел – Хрисим Хрисимов, който дава показания седмица след убийството, че именно това са наемниците. Хрисимов разкрива, че е осигурил автомобила, от който е стреляно, както и че наел къща в Банкя, която е била щабквартира на убийците. Свидетелят разказва още, че знае и за други поръчкови убийства, отвличания и грабежи, извършени от Йоско и бандата му. Хрисимов даже посочва човека, разстрелял лично Фатик – Борис Арсов-Борчо. Въпреки показанията обаче съдът освобождава групата, което предизвиква гневната реакция на тогавашния главен секретар на МВР, превърнала са в знакова – „Ние ги хващаме, вие ги пускате“.
Подарък
Три месеца по-късно Борчо получава два куршума в главата като подарък за рождения си ден. Той е убит навръх празника за навършването на 25 г. Късно вечерта зарязва гостите си вкъщи след телефонно обаждане и отива със своя “Фолксваген Голф” на среща близо до Боянската църква. Приятелите му твърдят, че са го повикали да му дадат подарък много близки хора, с които не бивало да ги виждат заедно. 10 месеца след него – на 31 август 2004 г., двама маскирани и въоръжени мъже нахлуват в букмейкърски пункт в столичния квартал „Княжево“ и откриват стрелба. Убит на място е Асен Петров – Шаки. Загива и полицаят Кирил Живков, който бил на мястото съвсем случайно, за да пусне фиш. По-късно същия ден в близкия квартал „Горна баня“ е открито опожарено „Ауди“, а вътре оръжията на килърите – 2 пистолета “Хеклер и Кох” и един “Червена застава”. За двойното убийство е обвинен хърватинът Иван Може и неизвестен досега съучастник, но съдът оправдава Може. След като излиза от ареста, чужденецът отива в заведение в Сливница и се среща с Йоско и Богьовеца. Последно е видян да се качва с тях в джип и изчезва безследно. Йоско и хората му са оправдани по обвинението за отвличането на Може. Така и не се разбира защо е била срещата им.
Очистени
Последно хората на Йоско бяха арестувани през ноември 2013 г., когато бе обявено, че Костинбродския, Ивайло Симеонов-Богьовеца, Вергил Славов, Александър Йорданов и Марян Атанасов са извършили серия покушения, сред които опитът за разстрел на Кирил Киров – Киро Японеца, отвличането на сина на Венцеслав Стефанов и разстрелът на собственика на ресторант “Пчела” Николай Иванов. Показания пред съдия дава отново познатият защитен свидетел Хрисим Хрисимов. Другият защитен свидетел е Красимир Гочев – Шмид. Той разказва подробно как след убийството на Фатик автоматът „Калашников“ е изхвърлен в канализационна шахта. Разкрива, че групата освен калашници използва и „Узи“. Преди нападения тренират и прострелват оръжията си в района на костинбродското село Градец. През март 2014 г. обаче след дълго съдебно заседание Специализираният наказателен съд освобождава от ареста Йоско. Апелативните магистрати седмица по-късно постановиха задържане, но вече бе твърде късно. Йоско тръгна по пътя на дупнишките бизнесмени Братя Галеви. Към момента Йоско бе екстрадиран у нас от Гърция, след като дълго бе издирван с червена бюлетина от Интерпол. След бягството му са очистени двама от основните свидетели. Красимир Гочев-Шмид е разстрелян с автомат „Калашников“ на 20 май 2014 г. в Своге, а Хрисим Хрисимов е убит пред заведението си в столичния квартал „Банишора“ през декември 2014 г. Йоско и групата нямат повдигнати обвинения за убийството на Фатик, което така и не е разкрито.
Поръчители
За бизнеса му се носят легенди. Някои твърдят, че благодарение на вродения си търговски нюх е спечелил парите си. Повечето обаче свързват дейността му с тъмната страна – от участието му в добре организиран международен канал за крадени коли до износ на оръжия и пласмент на наркотици. Фатик се ползва с огромно уважение сред членовете на подземния свят. Доказателство е случаят, при който неизвестни открадват автомобила на майка му, но след като разбират чий е, го изоставят на столичния бул. „Патриарх Евтимий“ с бележка: „Извинявай, Баба!“. Сред имената на поръчителите на убийството на Фатик се спрягаше изгоненият от България по времето на Иван Костов Денис Тюркмен. Той е женен за сестрата на Фатик Мелтем Михришах Тюркмен. Истинското му име е Дмитрий Юриевич Цхондия. Според запознати с изгонването му от страната е била изпълнена поръчка на Константин Димитров – Косьо Самоковеца, който минавал за близък с Костов. Целта била контрол над контрабандния канал през ГКПП Капитан Андреево към Близкия изток и кавказките републики на СССР. Друга версия сочи, че отстраняването на Фатик е било желано от убития по-късно контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Трета пък се свързва с името на черногореца Будимир Куйович, за когото се твърди, че е поел част от контрабандните канали след смъртта на Фатик. За разстрела дълго време бе заподозрян и Евгени Стефанов-Женята, един от наследниците на покойния наркобос Поли Пантев. Близо 3 месеца след убийството на Фатик Женята е застрелян в главата на стълбите пред фитнеса на „Ситняково“.
Дължи прякора на баща си
„Човекът, който отваря“. Това означава прякорът Фатик, който Филип Найденов е наследил от баща си – сириеца Исмет Тюркмен Шабан. Той е сочен за човека, развил сивия пазар в България за дрогата каптагон. Предполага се, че е получил псевдонима си заради дейността, която е извършвал като агент на Държавна сигурност. Исмет Шабан е вербуван през 70-те години на миналия век и започва да се занимава с контрабандните канали за внос и износ на стоки, наркотици и оръжия. Говори се, че заради принадлежността си към ДС е уреден с къща в баровския столичен квартал „Бояна“. За кратко време бащата успява да изгради стабилни връзки и да спечели уважението на важни фигури от престъпния свят. След неговата смърт синът поема бизнеса му. Роденият като Фатик Исмет Шабан от уважение към бащата на Илия Павлов сменя името си през 1989 година на Филип Павлов Найденов. Самият Павел Найденов споделяше приживе, че преди повече от 30 години е осиновил Фатик.
Статията Всички свидетели на разстрела на Фатик са мърти е публикуван за пръв път на NovinarBG.COM.
