За трети път министерството на образованието уличава в плагиатство проф. Венелин Терзиев, станал известен като професорът-рекордьор по научни трудове, който за четири години защитава един малък и три големи доктората, а от 2014 г. досега има стотици публикации. През март т.г. бе установено преписване при две от дисертациите му – едната за придобиване на степен „доктор на науките“ в направление икономика, защитена във Варненския свободен университет, а другата – за „доктор на науките“ по икономика в Стопанската академия в Свищов.
Сега плагиатството „в особено големи размери“ се установява в дисертационния му труд за придобиване на научната степен „доктор на науките“ в областта на националната, защитен през 2014 г. в Националния военен университет „Васил Левски“.
Комисията по академична етика към МОН е разгледала сигнал от проф. С. С. от 5 май т.г. с твърдения за плагиатство от страна на Венелин Терзиев в дисертацията му за придобиване на степен „доктор на науките“ в направление национална сигурност на тема „Модели за повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на военнослужещите, освободени от военна служба, в динамична социална среда“, защитен през 2014 г. в Националния военен университет. Месец по-късно е образувана проверка, която преценява, че сигналът е допустим. Определени са и трима арбитри за изготвяне на становища по сигнала, чиито заключения са недвусмислени.
Според арбитър 1 дисертационният труд на Терзиев съдържа 256 страници (59% от общия му обем) същинско плагиатство и 128 страници (29% от общия му обем) автоплагиатство. Някои от преписваните и плагиатствани трудове са: „Социална адаптация на личността“, Военно издателство, София, 1976 г. (с автор Дончо Градев); „Моделиране на процесите по набиране и подбор на персонал в организацията“, Дисертация за придобиване на ОНС „доктор“, защитена в Химикотехнологичен и металургичен университет, София, през 2013 г. (с автор Снежана Колева); „Предизвикателства пред политиката за сигурност и отбрана в съвременната среда за сигурност“ – Годишник на Военна академия „Г. Ст. Раковски“, № 1, 2014 (2015), Факултет „Национална сигурност и отбрана“, 7-21 (с автор Георги Димов). Заключението на арбитъра гласи: „Анализирайки дисертацията на В. Т. адекватният, правилният, верният, точният извод е: тя е продукт на несъмнено плагиатство в особено големи размери“.
В становището си арбитър 2 посочва, че 220 страници от дисертационния труд на Венелин Терзиев са плагиатствани, включително 58 страници, „взети от младежки реферати, курсови работи и други учебни материали, които са качени в Интернет“. Само този факт, според арбитъра, „е напълно достатъчно основание В. Т. да бъде посочен за плагиат в неговата дисертация“. Отделно и „отново напълно достатъчно основание за същото е избирателното заимстване в рамките на 42 страници (почти една десета от дисертацията)“ от монографията „Социална адаптация на личността“ на Дончо Градев от 1976 г., „като внимателно са премахнати идеологическите термини, характерни за онова време и заедно с това безкритично са пропуснати и са намерили място в дисертацията редица съждения от онази различна, в сравнение с настоящата, обществена среда“. В заключението си арбитърът потвърждава наличието на плагиатство: „представената от В. Т. за собствен труд дисертация е съвкупност от… създадени и публикувани от други лица научни резултати, без адекватно позоваване и цитиране“.
Арбитър 3 изтъква в заключението си: „Сравняването на предоставения ми дисертационен труд и автореферата към него с останалите материали, детайлното съпоставяне на текстове… показват значително по обем… автоплагиатство и плагиатство – копиране от оригинални източници на текстове без стилистична или граматическа преработка или с минимални преобразования“. Изтъква се също като „крайно негативна практика“ от страна на В. Т. използването „на текстове, изготвени от обучаеми… и прилагането им в труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“, използването „на трудове на автори от втората половина на XX век… разглеждащи теории от „реалния социализъм“, както и „присвояването на авторските права над модел от по-рано разработен и защитен чужд дисертационен труд“.
От МОН съобщават, че становищата на тримата арбитри са изпратени на Терзиев, като му е предоставена възможност да изрази своето становище по случая. По думите им в него обаче той не коментира по същество твърденията в сигнала на проф. С. и становищата на арбитрите, а само уведомява, че обжалва заповедта на МОН за образуване на проверка пред Административен съд София-град и „позовавайки се на чл. 166, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, заявява, че обжалването спира изпълнението на акта“. От МОН обаче поясняват, че съгласно закона за академичния състав заповедите на министъра на образованието могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им. „Поради това няма пречка Комисията по академична етика да се произнесе с доклад“, казват от ведомството.
САНКЦИИ
От МОН припомнят, че при доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които едно лице е придобило научна степен, ако лицето не заема академична длъжност, научната степен се отнема от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация, който я е присъдил. Ръководството на Националния военен университет „Васил Левски“ следва бъде запознато със заключението на Комисията по академична етика, а началникът на НВУ да упражни законовите си правомощия, посочват оттам.
Източник: „СЕГА“
Статията За трети път: МОН откри плагиатство у професора-рекордьор Терзиев е публикуван за пръв път на NovinarBG.COM.
