Ако човек реши да следи нашия политически живот, или трябва да почне да пие съответните щастливи хапчета, или да забегне много далече.
Последните няколко месеца ми се сливат – избори, после нещо като Парламент, ден-два цупене и сръдни в него, после малко приказки и агитацийка по телевизора, после пак избори и пак същото…Първи мандат, втори мандат, трети консултации, проектокабинет, няма проектокабинет, опозиция, победители, всички в опозиция… Да му се надуе главата на човек!
Живеем в горещо, сухо и шизофренно време. И в пандемично такова – като допълнение.
Политическата ни каста (голямата част от нея) се оказа клюкарска, нискочела, безкнижна, крадлива и много суетна. Нашият така наречен елит и нашите така наречени вождове имат само една мисъл в главата си. Каква е тя обаче – днес никой не знай, днес никой не знай.
Впрочем не е точно така. Тази мисъл е или банкова сметка в офшорна зона, или имение на кокосов остров, или защо не място в космически кораб до Луната.
Напоследък се забелязва и голяма конституционна любов. Всеки от политическите пауни е взел по една конституция и замеря другия паун. И хвърчат букви, параграфи, алинеи и точки. И прелитат гражданства и двойни гражданства, селянии и още по-големи селянии.
Байгън, както биха се изразили от една специфична политическа формация.
Моля ви господа – депутати и пубертети такива, или се кротвайте и оправяйте държавата, или поне махнете зелените рецепти за успокоителните лекарства.
Дайте ни път към успокоителни и приспивателни, иначе ще ни изгубите завинаги.
Както между другото става.
На времето баба ми Дона, като се ядосаше, и ми викаше:
– Момченце, стига си се лигавил!
Това трябва да се каже и на политиците.
Николай Милчев
Свободно Слово.’.’ .’text/javascript’>
