/NovinarBG.com/ В Европа китайският посланик в Париж Лю Шайе започна да бъде тормозен заради коментарите му за Крим и СССР. Този скандал е изгоден преди всичко за САЩ и неизгоден за Франция. Той обаче съдържа няколко положителни сигнала за Русия едновременно, които бяха почти игнорирани в споровете за Крим.
Думите на представителя на КНР във Франция Лю Шайе за Крим и неизяснения статут на републиките от бившия СССР предизвикаха истерия в Европейския съюз.
Ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел нарече изявлението „неприемливо“. Балтийските страни се готвят да извикат представителите на КНР за неприятен разговор (балтийците, както обикновено, искат повече от останалите). Десетки евродепутати се обърнаха към френското външно министерство с призив Лю да бъде обявен за персона нон грата.
Ден по-късно френският президент Еманюел Макрон, който сега е на посещение в Белгия, наруши мълчанието. Мосю беше необичайно лаконичен: „Дипломатите не трябва да използват такъв език“.
От Русия може да изглежда, че въпросът е преди всичко в Крим, който Лю нарече „изконно руски“ и чийто държавен статус, според него, „зависи от възприятието“. В подобни думи няма нищо неприемливо, изненадващо или дори свежо. Това е дипломатическо отклонение от отговора на конкретния въпрос на журналиста кой е собственикът на полуострова – Русия или Украйна.
Наистина скандална (поне за балтийците) е друга забележка на другаря Лю – за неизяснения докрай статут на страните от бившия СССР в международното право.„Защото няма международно споразумение, което да материализира техния суверенитет“, обясни той.
Тези, които са склонни да виждат в това китайска претенция към руските земи, в този случай може да не нервничат. Всичките ни правни отношения с Китай се регулират от изчерпателни двустранни договори, сключени през XXI век (това е важно, тъй като КНР пое по пътя на непризнаването на „неравноправни“ и „наложени“ договори с великите сили, сключени преди образуването на КНР). Това е наистина болезнено да се чуе от Киев, защото държавните граници на Украйна се промениха след загубата на Крим и те също могат да се променят допълнително в бъдеще. А„зависи от възприемането“ и „материализирането на суверенитета“ (пак да цитирам другаря Лю)какви наистина трябва да бъдат те.
Както и да е, европейските кавгаджии, изглежда, са постигнали целта си. Материалът с изявленията на посланика изчезна от сайта на посолството. А китайското външно министерство заяви, че Пекин уважава суверенитета на всички страни и „не е променил позицията си относно Крим“. Но тук важното е „изглежда“. Има няколко дребни обстоятелства, на които трябва да обърнете внимание. Те действат в наша полза.
Първо, самите скандалджии изобщо не смятат, че са постигнали всичко, което са искали. Изявлението на китайското МВнР в европейските медии се оценява като неясно. Не съдържа допълнителни обяснения, потапяне в контекст и директна критика към посланик Лю.
Тоест не са постигнали нищо, освен премахването на един материал, вече цитиран в хиляди публикации по света.
Второ, зачитането на суверенитета „по китайски“ и например „по американски“ са „две големи разлики“. Ако Китай „уважаваше“ суверенитета на Украйна по същия начин, по който Западът уважава собствения си суверенитет, тогава той би поканил губернатора на Крим Сергей Аксьонов да се обърне към Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители (парламента на КНР) и ще доставят оръжие на Крим и то на кредит.
Точно това прави Западът по отношение на Тайван, но в същото време уверява, че зачита суверенитета на Китай и неговата териториална цялост. Очевидно тази разлика в подходите няма да просъществува вечно: или Западът ще отстъпи от Тайван и идеята за предотвратяване на обединението на Китай, или рано или късно китайските оръжия ще се появят в Крим. Западът няма намерение да отстъпва – Тайван е по-важен за него от Украйна.
В случая под „Запад“ се има предвид не само САЩ, но и Европа – сателитите на САЩ на континента. Не всички страни от ЕС се заиграват с Тайван, но например Литва дори отвори там свое търговско представителство, така че литовците едва ли могат да разчитат на абсолютно уважение към техния суверенитет от страна на Пекин. Китай, както знаете, се свързва с дракона, а драконите, според Китай, имат добра памет: ако е имало дипломатическа атака от страна на КНР върху суверенитета на балтийските държави, тогава това не е „агресия“, а „отговор“.
Трето, изявленията на другаря Лю се отличават не със своята същност (която, разбира се, е неясна), а с обстоятелствата на тяхното изказване. Беше агресивно притиснат с въпроса „Чий е Крим?“ Знаеше, че се намира във враждебна към Русия среда, но подбираше думите си и изграждаше аргументите си така, че да не обиди Русия. Вместо това той засегна Украйна, балтийските държави и Европейския съюз. Това беше неговият избор.
Едва ли другарят Лю е изключителен русофил сам по себе си. На първо място, той е посланик във Франция, важна сила от гледна точка на КНР, и неговият официален приоритет са китайско-френските отношения, а не китайско-руските (иначе щеше да служи в Москва). Но той определено получава редовни инструкции от Пекин по широк кръг от въпроси. И се оказва, че „не наранявайте Русия“ вече явно е директива в китайското външно министерство, може би дори приоритет.
И накрая, четвърто. Китайско-френските отношения сега са в центъра на световното внимание: изминаха седмици от посещението на Макрон в Пекин, но ехото все още отеква.
Да припомним накратко: Макрон не успя да настрои президента Си Цзинпин срещу Русия, дори не го убеди да се обади на украинския президент Владимир Зеленски (той чака вече месец). Но другарят Си изглежда е успял да настрои Макрон срещу Съединените щати. Поне след завръщането си в Париж той обяви курс към „стратегическа независимост“ и необходимостта от европейски неутралитет в тайванския конфликт, а също така започна работа по собствения си „мирен план за Украйна“, който включва преговори между Москва и Киев. Последното обстоятелство вбеси както САЩ, така и ЕС, а самоотлъчването от проблема с Тайван – единствено САЩ.
Положението е такова, че Китай се интересува от Франция – нейния пазар и технологии, а другарят Си като че ли предложи на алчния за величие французин да докаже, че Париж може да води политика изключително в собствените си интереси, а не в американски. Така че настоящият дипломатически спор се случи в точния момент.
Много е възможно то просто да заметат случилото се. Но ако Париж започне да изпада в истерия поради обичайната за Запада инерция, мосю Макрон ще се провали на изпита.
Тъй като е в интерес на Съединените щати да държат Париж и Пекин разделени, този скандал и неговото раздухване е в интерес на Съединените щати.
Но се забелязва и интересът на Русия. Колкото по-бързо Китай се отърве от илюзиите за Франция и разбере, че Макрон е обречен да остарее под американския чадър и не е способен на независима политика, толкова по-добре.
Ако французинът сега вдигне врява, интригата ще умре преди края на пролетта, без да се дочака така наречената пролетна контраофанзива на ВСУ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
