/NovinarBG.com/ Дипломацията е абсолютно непублична сфера. Това, за което говорят прессекретарите на външните агенции, държавните и/или правителствени ръководители, всъщност вече е преминало от сферата на дипломацията в сферата на публичната политика или винаги е било там
Оттук и абсолютното неразбиране от значителна част от обществото на целите, задачите и методите на дипломацията. Според обикновения гражданин задачата на Министерството на външните работи е да се кара за всяко кихане на чужда държава, което не се харесва на обикновения гражданин, за предпочитане с ругатни, както и редовно да заплашва враговете на народа и държавата със земни и небесни наказания (поне с ядрен удар).
Всъщност, както вече беше споменато, външнополитическото ведомство трябва да положи всички усилия за запазване на преговорните платформи и за търсене на компромисни варианти за разрешаване на противоречията.
Затова най-доброто доказателство, че се е стигнало до открит сблъсък, не е грубото изказване на държавния глава, не е изпращането на армейски корпус на границата (всичко това са само средства за натиск върху психиката на врага, които може и да не доведат до война: изявленията ще бъдат забравени, затъмнени от нови събития, а войските ще се върнат в казармите).
Най-доброто доказателство за изчерпването на дипломатическите средства и преминаването към използването на „последния аргумент“ е началото на унищожаването на преговорните платформи от външните министерства на противопоставящите се държави (разпадането на международните организации, прекъсването на дипломатическите отношения).
Противно на мнението на мнозина, прекъсването на дипломатическите отношения обикновено следва мобилизацията, а не я предхожда.
Тоест дори обявяването на мобилизация без прекъсване на дипломатическите отношения оставя надежда за мир. Отказът от преговори е сигурен знак за началото на войната.
Има, разбира се, прецеденти, когато дипломатическите отношения са отсъствали години наред, а войната формално не е започнала. Например СССР и Израел.
Но след това Съединените щати и СССР, чрез ръцете на израелци и араби, водят прокси война помежду си в Близкия изток (съветските оръжия и съветските специалисти, до напълно екипирани единици за противовъздушна отбрана, взеха не по-малко активно участие в арабско-израелските войни, отколкото сега западните оръжия и наемници вземат в прокси войната с Русия в Украйна).
Има и случаи, когато страните не установяват дипломатически отношения помежду си, като на практика си отказват взаимно признаване, но това също надхвърля разглеждания въпрос.
От втората половина на 20-ти век обаче терминът „война“ се използва за характеризиране на военни сблъсъци поради особеното разбиране, което беше в сила доскоро (и сега практически унищожено от Съединените щати) на международното право на термина „агресия“.
Държавите спряха да си обявяват официално война и целият традиционен дипломатически механизъм започна да буксува. В резултат на това някои съвременни войни могат да започнат и да свършат, а дипломатическите отношения няма да бъдат официално прекъснати, тъй като държавите не признават, че са във война помежду си.
Въпреки това на макроравнище, на ниво отношения между суперсили и/или военни блокове, всичко си остава същото. В тези случаи пряката военна конфронтация е твърде опасно нещо, така че целият традиционен дипломатически танц се танцува докрай, почти по същия модел, който е действал през 19 век.
През последните дни широката общественост упорито игнорира съобщенията в медиите за безпокойството на финландското външно министерство.
Външният министър на бившето Велико княжество Пека Хаависто е притеснен от отказа на Русия и Беларус да одобрят естонското председателство на ОССЕ и прогнозира разпадането на организацията през 2024 г., ако не бъде намерено консенсусно решение.
Наистина ситуацията стигна до задънена улица. Според правилата на ОССЕ всички решения се вземат с консенсус. Съгласно същите правила страната – председател на организацията се сменя всяка година.
Досега утвърждаването на следващия председател беше чисто процедурен момент и не създаваше никакви проблеми. Колкото и да се караха отделните страни помежду си, колкото и да спореха в заседателната зала и в кулоарите, това не се отрази на работата на самата платформа на ОССЕ.
Ако Русия и Беларус не размислят и не одобрят естонското председателство, ОССЕ ще остане без председател. Възможно е да се намери изход в разширяване на правомощията на предишното председателство или в замяна на кандидатурата на Естония, но и тук ще е необходим консенсус, а Талин все още не възнамерява да оттегли кандидатурата си.
В резултат на това поради процедурния момент от 2024 г. срещите на ОССЕ на всички нива губят своята легитимност – никой не може законово да ги обяви за открити, не може официално да започне работа.
Теоретично Западът може да игнорира руско-беларуската обструкция и да „не забележи“ невъзможността за естонско председателство.
В този случай Москва и Минск (и вероятно някои други съюзници на Русия) ще следват пътя: отказ от участие в незаконни срещи – спиране на участието в работата на ОССЕ – оттегляне от ОССЕ.
Освен това тук можете или да преминете през всички стъпки, дори да добавите още няколко към тях, или незабавно да декларирате оттеглянето си от организацията.
Изглежда, че няма нищо ужасно, но с оттеглянето на Русия ОССЕ губи смисъла на своята работа. СССЕ, която по-късно става ОССЕ, е създадена именно като платформа за преговори на Запада и Изтока, НАТО и Варшавския договор, САЩ и СССР.
Ако Русия я няма, тогава това е поредният безполезен „Европейски парламент“ или което и да е друго европейско правителство, чието влияние върху събитията след загубата на глобалната хегемония от Запада е нулево.
Структурата може да бълва гневни резолюции от Запада, но когато конфронтацията стане факт, никой не се интересува от чуждия гняв.
Може да се предположи, че инцидентът с ОССЕ е нещастен случай и проблемът ще бъде решен задкулисно. Но фактът, че министърът на външните работи на Финландия го изнесе на публично ниво, и то на ранен етап (остават повече от шест месеца до 2024 г.), показва, че руският демарш е бил приет сериозно на Запад.
А и те не можеха да направят друго, тъй като това е второто предупреждение. Първото прозвуча в началото на тази година. През 2023 г. Русия стана председател на Арктическия съвет (приблизително по същата схема на ротация, според която Естония трябва да получи председателството на ОССЕ, само без одобрение с консенсус, автоматично, в предварително одобрен ред).
Западните страни веднага отказаха да участват в събитията на Съвета, провеждани под руското председателство, както и на руска територия. Намерението за това беше обявено още през 2022 г., но намерението беше реализирано през 2023 г. В отговор Москва обяви възможността да се оттегли от Арктическия съвет.
Както и в случая с ОССЕ, оттеглянето на Русия от съвета ще обезцени цялата работа на организацията. Неговите решения няма да бъдат легитимни за Русия, която в Арктика е повече от способна да защити позицията си с въоръжена ръка. Няма как да принудите Москва да се съгласи с решение, взето без нейно участие.
Задънена улица. Западът може ефективно да изключи Русия (или да я принуди доброволно да се оттегли) от повечето международни организации. Но в този случай самите организации ще загубят възможността да вземат задължителни за Русия решения.
Имайки предвид мястото на Русия в света и нейната тежест в международните отношения, както и размера на нейната територия и военен потенциал, всяка организация (дори глобална, дори регионална) без нея губи своята универсалност и се превръща в безполезен придатък, защото ще да може да изпълнява решенията си само с военна сила, а платформите за преговори се създават, за да се изключи използването на сила.
Както виждаме, руското външно министерство последователно демонстрира на Запада готовността си да премине към ликвидиране на обвързващите ни международни преговорни платформи.
Освен това, ако в случая с Арктическия съвет Западът беше инициатор на кризата, то в случая с ОССЕ кризата вече беше инициирана от Русия, преминавайки към настъпателни дипломатически действия, поемайки инициативата за изостряне на конфликта.
Москва рядко е първата, която повишава залозите. Но ако се повиши, както стана през декември 2021 г., това наистина е последното предупреждение. Не само финландците и естонците имат за какво да мислят.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
