Микроблейдинг
Русия

Започна войната за мира. САЩ продават Украйна

/NovinarBG.com/ Твърде често в ефира се чува думата „преговори“. Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан е имал поредица от поверителни контакти през последните месеци със помощника на руския президент Юрий Ушаков и секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, съобщава The Wall Street Journal. От това съобщение мнозина смело заключават, че преговорите за мир между великите сили са започнали. Но дали е възможно?

Да извикате силно „не“, за да прикриете „да“?

Американският политолог, издател на списание The National Interest Дмитрий Саймс смята, че сега не е необходимо да се говори за преговори между САЩ и Русия по ситуацията в Украйна. В ефира на Канал 1 той каза, че според него това, което се случва, не са преговори, а в най-добрия случай „контакти“ между представители на великите сили.

Това отбелязват източници на Царьград в администрацията на президента и МВнР:

„Саймс е абсолютно прав. Когато в дипломацията казват „преговорите се водят“, те имат предвид, че в резултат на тези преговори страните могат да вземат някакви съвместни решения“.

„И следователно тези, които преговарят, имат властта да вземат решения. Контактите са дори по-малко от предварителен обмен на мнения, това не е нищо повече от демонстрация, че разговорът е принципно възможен и може би някой ден ще се проведе“, каза източникът.

Американските официални източници изглежда са съгласни с това:

„Целта на контактите е била да се предотврати ескалация и да се запазят каналите за комуникация, а не заселване в Украйна.“

Но те толкова настойчиво отричат желанието си да „участват в споразумението“, че неволно изглежда: те се опитват да скрият тайната на Откритото. Има твърде много негативни твърдения, въпреки че изглежда, че човек може просто да мълчи.

Преценете сами. В Киев пристига постоянният представител на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд. Той ни уверява в „непоколебимата подкрепа за Украйна от страна на Съединените щати“. Заплашват да потърсят отговорност от Русия. Веднага последваха уверенията на американската преса – никакви преговори за съдбата на Украйна без Украйна, САЩ и Русия няма да водят.

Това се повтаря като мантра отново и отново – и нашите сякаш потвърждават – няма преговори. Заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко заяви на 8 ноември, че Русия и САЩ не преговарят по темата за Украйна.

Но ако те не водят, къде и защо има толкова много шум?

Умората е двигателят на търговията

САЩ не преговарят Украйна с Русия. А със самата Украйна е безсмислено да се преговаря.

„Преговорите между Русия и Украйна сега са невъзможни, защото Украйна не съществува като независима държава. Това е де факто окупирана от САЩ страна. Следователно реални преговори са възможни само между Русия и САЩ“, коментира ситуацията политологът Сергей Марков. Невъзможно е да не се съгласим с него.

Но какво все пак става? За да се разбере това, трябва да се вземат предвид няколко много важни обстоятелства. Не толкова малко известен, по-скоро не толкова често обсъждан.

Първо, Украйна, казано на езика на политолозите, няма политическа субектност. Тоест никой от ръководството на Площада не може да взема решения за съдбата му.

Дали ще има сделка за зърно или не, дали военните действия ще продължат или не, се решава може би в Киев, но не и от украинците. А американците. Изявленията на американските дипломати за „подкрепа“ имат едно пряко значение – засега ще продължим да воюваме с украинците срещу руснаците.

Второ, Украйна не може да воюва без западно финансиране и доставки на оръжие. Ако БМП не идват от страните от НАТО, Украйна няма да има БМП. Както и снаряди, оборудване, ПВО и ПРО.

Трето, животът в тила в Украйна без западни пари също е невъзможен.

Четвърто… Но четвърто, започва нещо важно: за Запада става все по-трудно да подкрепя Киев всеки ден. И не само арсеналите са изчерпани и барутните бурета показват дъното. И това, че икономическата ситуация в Европа се влошава – и самите европейци вече нямат достатъчно пари.

На 8 ноември след „широка дискусия“, според първия заместник-ръководител на Европейската комисия Валдис Домбровскис, е решено да не се дават на Украйна 3 милиарда евро от обещания пакет помощ от 9 милиарда. Обещанието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен няма да бъде изпълнено. Поне през 2022 г. „Пари няма, но се хващаш“ – буквално.

Пето, колкото по-далеч са Съединените щати, толкова по-трудно е да се запази „непоклатимата решителност“. Защото именно тази решимост да се бори с Русия до последния украинец е характерна за Демократическата партия. А тя губи изборите за Конгрес от републиканците.

Преди изборите републиканците направиха изявления като „нито пени за Украйна“. Излъгаха, разбира се, за да угодят на избирателите – но все пак ще се опитат да намалят размера на бюджетните кредити.

Всичко това означава, че наистина може да се наложи Западът – както Европа, така и Съединените щати – да осигури прекратяване на огъня в Украйна. И всъщност е време да се опитаме да се споразумеем по някакъв начин с Русия по този въпрос.

Повече от вероятно е „контактите“ и изявленията на непоклатима решимост да са необходими само за да покажем ясно на Москва, че сме готови да се пазарим. Много искаме да се пазарим. Дайте ни възможност по някакъв начин да излезем от играта, поне да се преструваме, че не сме на загуба, а сме спечелили нещо.

Направени залози, няма повече залози?

Проблемът е, че няма поне теоретично реалистичен сценарий за сключване на примирие (или, ако искате, замразяване на конфликта), освен споразумение по формулата „моята земя е там, където стои моят войник“, тоест просто на принципа за спиране на военните действия по текущата линия на фронта, не съществува. Русия няма да обсъжда отстъплението на своите войски от нейната земя. Западът не е толкова отчаян, че да позволи на войските си да се оттеглят от позициите си днес.

Но едно примирие като замразяване на военните действия може доста лесно да бъде „продадено“ на западното общество както в Европа, така и в Америка като „победа“ – казвайки, че „спряхме руската агресия“ и „спасихме милиони животи“. Ако се прокара, особено в комбинация с посланието „сега ще живеем нормално и цените ще са по-ниски“.

Подобно примирие е много по-трудно, но може да се представи и като победа на руския народ и руското обществено мнение. Непълна победа, по-малко, отколкото ни се иска, но все пак победа – спечелихме хора и територии, отворихме сухопътен път към Крим, защитихме Донецк.

Може ли точно сега да се говори за такова примирие – все още не от хората, които вземат решения, а на ниво „контакти“? Това е напълно възможно. Ще доведат ли „контактите“ до реални преговори? Въз основа на информацията, известна днес, най-вероятно не.

Да, Западът на държавно ниво е уморен от войната. Но за много от тези, които правят големи пари, войната е много печеливша. Дългата война е многократно увеличаване на отбранителните поръчки във всички страни от НАТО.

Едно увеличение на производството на боеприпаси вече е милиарди долари, но днес украинската армия изразходва годишния обем на производството в САЩ на 155-милиметрови снаряди и управляеми ракети за две седмици.

Съвсем наскоро в пресата изтече интересна информация: въпреки факта, че Съединените щати доставят на Украйна оръжия на стойност 12 милиарда долара (което само по себе си е много за военно-промишления комплекс), оборотът на пазара на оръжие в света е нарасна с 15 милиарда долара. Тоест дистрибуторите работят активно.

Но има и доставки на оборудване за енергийната система на Украйна. За парите на европейските правителства. Има и сделка за зърно – за самата Украйна тя ще донесе едва ли 5 милиарда долара, но като цяло за участниците в търговията със зърно – над 30 милиарда.

Тези, за които войната е бизнес, никога няма да се съгласят да я загубят.

Руски ход с коня

Преговорите и „контактите“ по време на война понякога са по-страшни оръжия от корпуса и дори от фронтовите операции. Защото информацията за преговорите може да промени начина на действие на цели велики сили и техните лидери.

Всеки път, когато ни говорят за американски преговарящи в Киев, това е опит да се повлияе на нашето съзнание и на съзнанието на нашите лидери. Но и нашите знаят как се играят тези игри. Не по-зле от англосаксонците.

На 9 ноември в информационното пространство „изтече“ информация за преговорите, които секретарят на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев започна в Иран. Формално това са рутинни „преговори по сигурността с участието на представители на редица министерства и ведомства на двете страни“.

Неофициално в САЩ и Европа с ужас обсъждат, че Русия и Иран се договарят не само по въпросите на сигурността, но и за разширяване на военно-техническото сътрудничество. Освен това, за разлика от „контактите“ в Киев и „контактите“ между представители на Русия и САЩ, в случая се водят преговори – конкретни и вероятно ефективни.

„Има много теми за обсъждане с Иран. А сега още повече. Спомням си, че през 2019 г. имаше интересен формат: Николай Патрушев плюс американският съветник по националната сигурност Джон Болтън и ръководителят на израелския Съвет за национална сигурност Меир Бен-Шабат. Всички чакаха повторение на срещата, но не дочакаха. И сега нямаме търпение. И иранците бяха много притеснени тогава. Сега други страдат“, иронизира в телеграм канала си ориенталистката Марианна Беленкая.

Опитът от другата страна на западния фронт е много важно нещо. Те могат да настроят врага по правилния начин – да разбере, че победата ще бъде наша.

Какво от това?

Тази сутрин вашият покорен слуга, авторът на тези редове, едва не се разплака от вълнение. Журналистът Борис Кочевников публикува видео от Мариупол в канала си в Telegram със следното описание:

„Насип на Мариупол. Мислех си, струва ми се отдалеч. Булката в луксозна бяла рокля се носеше по кея на фона на Азовстал. Изпратиха хеликоптер. И е истина. Сватба в разрушен безкръвен град. Победата на живота. Какво мога да кажа. Живейте щастливо до края на дните си. И мирно небе.“

Едва ли „нашите бивши западни партньори“ разбират това – но ние наистина искаме мир. Житейски победи. Всички сме от главнокомандващия и министъра на отбраната до милицията, военния комисар и всички, които работят в тила. Но за мира се нуждаем от победа – и ние няма да отстояваме цената. С цената на унижение и отлагане на военните действия за по-късно, ние не се нуждаем от мир.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Поглед

Още новини

Back to top button