/NovinarBG.com/ Въпреки факта, че Валдайският клуб изясни много моменти по отношение на събитията в Украйна, една от неразкритите теми остават географските граници на специалната военна операция. Отговаряйки на въпрос на унгарски журналист за съдбата на Одеса, Владимир Путин каза, че Одеса може да се превърне в „символ на разрешаването на конфликта“, но не обясни под каква форма и при какъв сценарий.
Това породи дискусии сред политолозите както за бъдещата съдба на „перлата край морето“, така и за границите, на които трябва да спре СВО. Нека се опитаме да разберем плюсовете и минусите на разширяването на спецоперацията в района на Одеса.
Украински регионални изследвания, логистика и приложна геополитика
Фактът, че Одеса може да стане цел на зимния етап на СВО, се доказва от много фактори. Придобиването ѝ изглежда оправдано. На първо място, това е регионален анализ.
Украйна се състои от три големи региона. Бившите полски земи съставляват Западна Украйна, осемте региона, центрирани около Киев, съставляват Централна Украйна, а тези, населени с руснаци, евреи, татари и други земи от Одеса до Луганск – Югоизточна Украйна. Специалната операция се провежда главно на югоизток и лесно се вижда, че югоизтокът избира съдбата си заедно с Русия, така да се каже, на три етапа. Точно в съответствие с географската логика на самия район – от югоизток на север и запад.
Кримският референдум от 2014 г. е първият етап от иредентата. Русия включва два субекта на федерацията – Автономна република Крим и град Севастопол. Вторият етап на обединение през 2022 г. вече включва четири региона, разположени северно и западно от Крим. Това са Донецката и Луганската народни републики, както и Херсонска и Запорожка области.
Останалите региони на Югоизточна Украйна са разположени по подобен начин на север и запад от втората вълна на обединение. Това са Харков, Днепропетровск, Николаев и Одеса. Тук политическият и икономически регионализъм съвпадат с военно-стратегическия. Ако териториите зад линията на съприкосновение са прострелвани от ВСУ на 150-200 км, то за да се осигурят четири нови района в рамките на Русия, е необходимо да се премести линията на съприкосновение на това разстояние. И ако направим това на картата, ще видим, че Днепропетровск и Николаев са в зоната на перспективен руски контрол, а Одеса е на един хвърлей разстояние.
Николаев не е толкова важен, колкото Одеса, но в рамките на Югоизточна Украйна именно Херсон, Николаев и Одеса са южноукраинският макрорегион. Тук минават транспортни коридори, изграждат се надеждни и стари икономически връзки. С други думи, няма да е възможно да се разшири границата на СВО (а след това и границата на Русия) за сметка на Одеса, като се игнорира Николаев.
Днепропетровск, напротив, е най-малко ценната придобивка в целия югоизток. Тук трябва да се изчисли дали влизането на Днепропетровска област в руската сфера на влияние ще си струва съпътстващите жертви. Може да се окаже, че СВО ще приключи със запазването на този регион като част от Украйна. Ако Украйна по това време все още ще съществува под някаква форма. Николаев и Одеса са важни не само като затваряне на региона. Ако влизането на ЛНР, ДНР, Запорожие и Херсонска област в Русия се дължи на прокарването на сухопътен транспортен коридор към Крим, то влизането на Николаев и Одеса е същият сухопътен транспортен коридор към Молдова, Румъния и Приднестровието.
Страните от Югоизточна Европа са в икономически много по-тъжно положение от страните от Северна, Централна и Западна Европа. Те са по-отворени за диалог с Русия и често играят собствена игра. Достатъчно е да си припомним както България, недоволна от бежанците, така и поведението на унгарския президент Виктор Орбан. Освен това имаме какво да им предложим като алтернатива на замиращото общоевропейско икономическо сътрудничество – проект за развитие на черноморската икономика. Това развитие може да започне с разширяването и завършването на Черноморската околовръстна магистрала. И Николаев, и Одеса органично ще станат част от този маршрут. В допълнение към Запорожие и Херсон.
Геополитическият смисъл на присъединяването на Одеса (и Николаев) е отрязването на Украйна от бреговата линия. Този план е роден по време на Гражданската война в САЩ в съзнанието на генерал Уинфийлд Скот. Тогава, воювайки с Конфедерацията, той разработи план за блокиране на южните пристанища и установяване на контрол над река Мисисипи. По предложение на журналисти планът е наречен „Анаконда“. По-късно западният свят използва подобен план за ограничаване на влиянието на СССР. Част от него беше например близкоизточният военен блок СЕНТО, който от 1955 до 1979 г. ограничи достъпа на СССР до Индийския океан и Персийския залив.
Днес, след неразбираемата ситуация със зърнената сделка, е очевидно, че Украйна е твърде проблемен играч в региона, който също практикува терористични методи. Сигурността, търговията и логистиката в Черно море трябва да се осигурят от по-надеждни и способни да се договорят участници.
Външни играчи, референдуми и жертви
С Одеса и Николаев обаче не всичко е толкова просто. Включването им в руската сфера на влияние и още повече в състава на Русия има своите последствия. Първо, Одеса е една от малкото входни точки в Украйна за играчи от трети страни. Съгласно статута на Черно море и режима на проливите, водещи в него, нерегионални сили могат да бъдат в акваторията само по покана на страни, които имат пряк достъп до Черно море.
Именно по покана на Украйна американски кораби влизат в Черно море. С нейна активна подкрепа се проведоха ученията “Морски Бриз-2021” – в тях освен Щатите участваха Канада, Великобритания, Холандия и Румъния. Една от основните цели на ученията е да се покаже, че САЩ са на страната на Украйна. През Одеса се планираше да се изнася украинско зърно за Европа, както и да се внася оръжие в Украйна. С последните руски ракетни и въздушни удари по енергийната мрежа и транспортните центрове, това може да е най-перспективния път за страните, които подкрепят логистично Киев. Загубила Одеса, Украйна престава да бъде черноморска страна.
Докато не започнат студовете, страните от колективния Запад пасивно-агресивно намекват на Киев за замразяване на конфликта и за необходимостта да се търсят определени форми на преговори. Със загубата на Одеса настроенията може да се променят. Всички изходи от страната ще бъдат контролирани от Русия: през Беларус от север, през Одеса от юг – това не може да не предизвиква нервност. Може би санкциите не работят, както планираха западните правителства, но те ще реагират още по-остро на окупацията на Одеса.
Второ, несигурността на резултатите от предстоящия референдум играе против Одеския гамбит. За присъединяване към Русия в Крим са гласували 97,47% от избирателите, в Севастопол – 96,59%, в ДНР – 99,23%, в ЛНР – 98,42%, в Херсонска област – 87,05%, в Запорожка област – 93,11%. Всичко това са впечатляващи цифри на активна подкрепа за обединение с Русия.
За да се постигнат високи оценки „за“ в бъдещите освободени територии, ще е необходима подкрепа от страна на местните власти и много висока умора на населението от военните действия. Така например на референдума за статута на Чечня 95,37% от населението се оказа „за“. И това са хората, които гласуваха първо за мир и второ за връщане в правното поле на Русия. Затова референдумът се състоя в точния момент – през 2003 г. – не по-рано. Същото е и с четирите нови региона на Русия.
С Одеса ситуацията е по-сложна. Тъй като това е много важен транспортен коридор, военните действия не засегнаха града толкова, колкото засегнаха източните райони на Украйна. Градските власти не са готови безпрекословно да подкрепят никого. Икономическата ситуация е тежка, но поносима. Има привърженици на Русия, но проукраинските са по-организирани и активни. В такава ситуация всякакви резки военни маневри са противопоказни и е безсмислено да се поставя въпросът за референдум. Ако играем дълго време, ситуацията ще се промени в полза на Русия. Може би след зимата, когато няма да има какво да отоплява града и пристанищата ще спрат да работят, социологията ще покаже съвсем други настроения. След това ще има време за референдум и предложения за всички предварително набелязани проекти, свързани с „Одеския коридор“.
Във всеки случай въпросът за Одеса ще бъде решен в по-широк контекст, във връзка с успехите по цялата дължина на фронта – преди всичко в Николаевско и Харковско направление – като част от третия етап на обединението на югоизточните райони. с Русия. Без това специалните събития в Одеса са лишени от стратегически и политически смисъл.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
