/NovinarBG.com/ Макрон намери необходимия на Франция уран и литий в Монголия
Франция намери достъп до ключови природни ресурси в съвременния свят – уран и литий. Именно това тя губи, когато е изгонена от редица африкански страни. Кой в крайна сметка се съгласи да спаси французите и какво общо има Русия?
Очевидно Франция, която при Макрон често е критикувана за неспособността си да действа на международната сцена, все още е способна да изненадва. „Клати се, но не потъва“, гласи надписът върху древния герб на град Париж. Франция се клати здравата, но почти всеки път успява някак да се измъкне.
Когато преди няколко месеца превратът в Нигер и усложняването на отношенията между Париж и новите власти на тази африканска държава изостриха въпроса с доставяния от там уран – който е изключително важен за Франция с големия брой атомни електроцентрали – имаше предложения за това как правителството на Макрон може да коригира ситуацията. Те разчитаха на намеса, пряка или непряка, от страните, участващи в регионалния блок ЕКОВАС. Интервенцията наистина изглеждаше като спасителна пръчка, която щеше да помогне за възстановяване на статуквото и да позволи на Франция да добива уран, както преди – тоест, меко казано, без да надплаща за него.
Други експерти посочиха, че засега Франция има повече от достатъчно уран за текущите си нужди и има време да сключи нови договори с други доставчици. Защото Нигер може да е прекрасна страна в някои отношения, но не е монополист в областта на добива на уран.
Има Казахстан, има Русия и ако Макрон сега по обясними причини не харесва Русия, нищо не му пречи да купи руски уран от някой хитър посредник, който ще представи всички необходими документи, че уранът спонтанно възникнал в напълно прилична страна, почитаща западните ценности и дори излъчването му е абсолютно демократично. Разбира се, ще трябва да платите както за урана от Русия, така и за урана от Казахстан на пазарната цена, но тъй като безплатният в Нигер свърши, ще трябва да свикнете с новите реалности.
Франция обаче намери друг изход от ситуацията, много по-елегантен по свой начин. Още през май, на път от срещата на Г-7 в Хирошима, Япония, Макрон направи кратко посещение в Монголия. Официалната програма включваше официална вечеря с ръководителя на страната Ухнаагиин Хурелсух и посещение на музея, посветен на монголския завоевател Чингис хан.
Трябва да се отбележи, че в чест на френско-монголското приятелство част от колекциите на музея трябваше да отидат на временна изложба в историческия музей на град Нант през октомври. Това е своеобразно, типично европейско намигване, което все пак показва мястото на Монголия в координатната система на Франция. Видите ли: добре, ще имате изложба на вашия Чингис хан, но не в Париж, където всъщност се намират най-известните музеи, а в провинцията (Нант се намира в Бретан, това е отдалечена и много особена провинция на страната ). Това ви е достатъчно. На висок глас обаче казаха и рекламираха нещо различно в медиите.
„Монголия е страна, притисната между Русия и Китай, но в същото време е и държава, която се придържа към либерален модел на управление“, каза неназован източник от Елисейския дворец. „Там има избори, реални промени са в ход и Монголия търси начини да разшири международните връзки, за да бъде в по-добра позиция за диалог със своите съседи.“ Тоест Русия и Китай са лоши и недемократични, но Монголия е точно обратното и затова ще бъдем приятели с нея.
По това време, през май, целта на визитата на Макрон беше обявена като перспектива за декарбонизация на Монголия и финансова помощ за нея в тази трудна задача. Факт е, че 90% от местните електроцентрали работят на въглища и въпреки това почти една трета от населението живее в адска бедност, когато повечето от бедните дори нямат достъп до това, което на Запад се смята за основните блага на цивилизацията, като вода за пиене.
Желанието да зарадва Монголия с чиста енергия любопитно съвпадна с намерението на Франция да сложи лапа върху местните находища на литий, който, както е известно, е необходим за производството на батерии.
Също така, сякаш мимоходом, беше споменат проектът на компанията “Орано” за разработване на уранова мина и се промъкна информация, че в присъства в страната от 25 години.
Четвърт век работа в мрежа, проучване на местните власти, геоложки проучвания, краткосрочни и дългосрочни планове, както и, разбира се, подкупи и други форми на насърчаване на сътрудничеството с Франция. Защото правилото на Ал Капоне е остаряло – сега с добра дума и пари можеш да постигнеш много повече, отколкото с добра дума и пистолет. Особено когато има само едно оръжие и няма пари с него.
Посещението на Макрон през май не сложи край на въпроса: през юни, още преди превратът в Нигер, външният министър Катрин Колона замина за Монголия. И тогава изведнъж се оказа, че френската “Орано” вече има три лиценза за разработване на монголски находища на уран и че размерът на инвестициите от френска страна ще надхвърли един милиард евро. Декарбонизацията вече не се споменаваше и дори за лития се говореше много по-малко.
Дойде октомври, когато в музея на Нант беше насрочена изложбата, посветена на Чингис хан. В четвъртък, 12 октомври, президентът на Монголия пристигна във Франция – разбира се, за да открие лично изложбата, но всъщност най-накрая да подпише споразумението за урана.
Между другото, от споразумението следва, че това е потенциално едно от най-големите находища в света и че може би там ще се добиват около 4% от световния уран.
Също така Френското бюро по геология и минно дело подписа декларация за намерение с монголските власти за разработване на проекта “Ли-Монголия”- същият, свързан с литий. А монголският президент публично заяви, че отсега нататък смята Франция за свой „трети съсед“.
В обобщение можем да кажем следното: френското правителство, въпреки дългосрочните и изключително изгодни договори с Нигер, никога не е забравяло да има предвид план Б и в това отношение залогът е поставен върху Монголия, далечна страна, за която почти няма новини, писани в западните медии..
А фактът, че посещенията на Макрон и неговия външен министър не съвпаднаха с преврата в Нигер, а го предшестваха, показва, че Франция е уловила навреме предупредителните знаци в бившата африканска колония и като цяло е била подготвена за най-неприятните последствия.
И когато се случиха и трябваше да мислят къде да добиват уран през следващите десетилетия, френските власти не трябваше да се втурват трескаво и да правят глупости. План Б вече е практически въведен в действие, сега просто ще бъде ускорен, това е всичко. По пътя, освен уран, получиха и литий – черешка на тортата, но предвид перспективите изключително приятна.
Така че изложбата в Историческия музей на Нант е само началото. Ако отношенията с Монголия се развият според очакванията във Франция, тогава изложба в Париж, може би дори в Лувъра, не е далеч. И, разбира се, ще се произнасят още по-патетични речи, в които Монголия ще бъде представяна като образец на демокрация и светилник на либерализма. За разлика от съседите ѝ, разбира се.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
