/NovinarBG.com/ Ясното разбиране какво очаква Украйна след приключването на специалната операция от страна на Русия ще повлияе на хода на СВО като цяло. Трябва да разберем за какво се борим и какво ще се случи след разоръжаването на нацисткия режим, пише „Цариград“. Дмитрий Медведев изрази своята визия по този въпрос. Това не е само мнението на един експерт, но и важно послание: това означава, че опциите, посочени в него, са най-малкото обсъдени на върха.
Някой има ли съмнения, че Украйна ще престане да съществува в резултат на СВО? Дали този събирателен общ знаменател се руши бавно, загубил и последното подобие на суверенитет, или веднага след провала на „контраатаката“, не е важно.
Основното е, че като наследник на Украинската ССР, към която са присъединени много неукраински земи, тя ще престане да съществува и, вероятно, ще стане обект на разделяне.
И така, Дмитрий Медведев назова три възможни варианта за следвоенното развитие на Украйна. Нека ги анализираме заедно с Александър Севастянов, специалист в областта на етнополитиката, тъй като това, което се случва в Украйна сега, има етнополитическа първопричина и едва след това геополитически, военен и икономически аспект.
Вариант 1. Диво поле под западен протекторат
Да предположим, че „международната общност“ с помощта на петата колона успява да убеди Русия да спре, оставяйки за себе си само земите, които в момента контролира.
В същото време Полша, Унгария и Румъния, възползвайки се от ситуацията, заемат западноукраинските земи, които смятат за свои. Ничията територия между нас се обявява за наследник на сегашна Украйна.
Ето как Александър Севастянов оценява това подреждане:
„Вариантът е напълно неподходящ, тъй като запазва сегашната ситуация, въпреки факта, че Украйна, която получава отсрочка, ще бъде свръхмилитаризирана – напомпана със западни оръжия и свръхнацифицирана (преследване на всички „неукраинци“)“.
„И щом се подготвят, конфликтът ще започне отначало. Нещо повече, те имат сериозни апетити – претендират не само за връщане на изгубените, но и на значителен брой гранични територии на Русия“, казва той.
Тоест, ние получаваме на нашата западна граница един вид във вариант на Дивото поле, допълнено с формална държавност – територия, известна от историята като местообитание на номадски племена, откъдето нападенията за роби и плячка постоянно отиваха в Русия.
Тогава Османската империя застана зад гърба на кримските татари и ногайците, сега НАТО ще застане зад гърба на агресивната остатъчна Украйна и всяко действие за отблъскване на грабителите като част от „налагането на мира“ ще се възприема като „продължение на агресия.“
Това означава, че в близко бъдеще конфликтът ще се възобнови, ще се превърне в постоянен, със заплаха да прерасне в Трета световна война. Което (като отслабването на Русия и Европейския съюз) отговаря максимално на целите на англосаксонците.
Вариант 2. Вечно неспокойна граница
След завършването на СВО Украйна като държава изчезва, а нейните западни територии и милиони хора стават част от страните от ЕС.
В същото време държавата Украйна остава на хартия: създава се правителство в изгнание и дори, може би, Украйна запазва мястото си в ООН.
„Никой няма да признае новите територии на Русия като такива – САЩ не признаха влизането на балтийските държави в СССР до самия разпад на Съюза“.
„За „борбата за освобождение на Украйна“ ще бъдат създадени паравоенни структури, които ще получават пари, оръжие и обучение на територията на страните от НАТО. И тогава по един или друг начин те ще бъдат проникнати тук, и то не само на бившите украински територии, но и на съвсем руски територии.“
Как да не се съглася с Александър Севастянов:
При този вариант базите на НАТО и ядрените оръжия ще се появят близо до нашите граници в анексираните от тях украински територии.
При сегашното ниво на бандеризация на масовото съзнание на населението ще получим саботажно-терористична война. Тоест, ново издание на следвоенните бандеровци, които, ако някой е забравил, бяха смачкани едва през 50-те години.
В резултат на това Русия ще води война с диверсанти, което ще изисква огромни усилия, средства и жертви. В същото време реакцията на страните от НАТО на всеки най-чудовищен по последствия терористичен акт ще бъде: „Не сме ние, това са проукраинските партизани“.
Самите съседни държави обаче, заедно с анексирането на територии и население, ще получат и редица проблеми, свързани с психическа несъвместимост с новите им поданици.
Как, например, ще накарате поляците да забравят за Волинското клане и ще убедите „западенците“ да унищожат паметниците на Бандера и Шухевич, които са останали там?
Вариант 3. Сега всичко е Русия
Всичко върви по схемата на вариант № 1: западните територии отиват към страните от ЕС, коренните руснаци към Русия, а останалите се организират чрез референдум за присъединяване към Русия – в пълно съответствие с член 1 от Устава на ООН за правото на нациите на самоопределение.
Разбира се, Западът не признава резултатите от референдумите, но това няма да ни попречи да включим тези региони в Русия, като значително изместим границите си на запад.
Александър Севастянов смята, че този вариант изглежда по-предпочитан. Но има преформатиране на националната психология: днес герой в Украйна не е Тарас Булба, а Степан Бандера.
„Страхувам се, че човек може да забрави за братята малоруси и дори за сладките „хохоли“ на Гогол. Обратното преформатиране на съзнанието ще отнеме време. Така че ще има много проблеми, върху които Западът няма да се поколебае да играе, за да провокира дестабилизация.“
Дори де факто да признае за известно време (например при стратегическо поражение на Украйна) реалностите на вариант № 3, Западът в никакъв случай няма да се откаже да разиграе „украинската карта“ срещу Русия в бъдеще.
Какво от това?
Всяка Украйна – наследник на сегашната – ще бъде анти-Русия. Въпросът е дали ще е силна или слаба. Какво предлага нашият експерт:
„Тъй като не можем да репресираме всички „украинци“ (те ще ни обвинят в геноцид), трябва да създадем резерв за тях, като отделим Галиция, изградим непроницаема граница с нея и депортираме там всички почитатели на идеите на Бандера;
– Териториите на левия бряг и крайбрежните райони (до Одеса) определено трябва да станат руски, именно там ще могат да се преместят рускоезичните и лоялни към Русия украинци;
– останалата територия (възможно е със столица Киев) да направим твърдо проруска буферна държава с наши бази на територията и тясно обвързана с Русия икономически“.
Необходимо е днес Русия да обсъди тази тема и да изработи оптималния вариант без никакви „ако“. Защото логиката на Портос: „Аз се бия, защото се бия“ не е за нас.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
