Микроблейдинг
ОЩЕ НОВИНИ

10 причини за провала на руските войски в Украйна

След ударното начало на войната в Украйна руската армия започна да буксува и да отстъпва от трудно окупираните територии, при това с впечатляващо темпо. На какво се дължи това?

1. Трагичното планиране и командване

Военната кампания в Украйна дълго време се водеше без единно командване и нужната координация между отделните съединения на различните участъци на фронта. През февруари 2022 г. войската се придвижваше едновременно на девет оперативни направления, без видимо взаимодействие в рамките на общия замисъл.

Дълго време беше абсолютно непонятно кой ръководи военната операция. Според някои, това се извършваше директно от Москва, от шефа на Националния център за управление на отбраната Михаил Мизанцев /който неотдавна бе назначен за зам. министър на отбраната по материално-техническото обезпечаване/. Според други, всеки военен окръг има своя зона на отговорност и действа там на свой риск и отговорност.

Анархията можеше да се проследи не само на ниво замисъл, но и в действията на основните организационни единици на руските въоръжени сили – батальонно-тактическите групи (БТГ). Определена несъгласуваност е допустима, когато командирите в бойна обстановка поемат инициативата и вземат самостоятелни решения, но в руската армия БТГ са подчинени на централизирана система на управление (което до голяма степен обезмисля такъв начин на използване на жива сила и техника).

В началните етапи на войната командването не успяваше да осигури стиковката между авиацията и сухопътните сили за достатъчен период и мащаб, за да реши задачи като защита и прикритие на механизираните колони и колоните със снабдяване. Даже след значителното съкращаване на размаха на операцията, когато руската страна се съсредоточи в Донбас и южното направление /Николаевско и Запорожко/, тя не успя да проведе нито една успешна крупна военна операция, свързана с взаимодействие между различните видове войски.

Хаотичните действия и грешките в планирането нееднократно водеха до съвършенно немислими ситуации, когато под обстрел с тежко въоръжение попадаха полицейски части и Росгвардия, въоръжени с леко стрелково оръжие, палки, шлемове и щитове за разгонване на демонстрации.

Управленският хаос добре се илюстрира от документираните загуби сред висшите офицери. Според информация от открити източници, от началото на бойните действия в Украйна са загинали над 1001 офицери, в това число 300 души с звание майор и нагоре.

Украинската военна операция даде десетки /ако не и стотици/ примери на невероятно пренебрежение на основите на военното изкуство и чудовищни грешки в планирането, заради които някои населени пунктове станаха нарицателни: например Белогоровка /прехвърлянето през река Северски Донец, когато руснаците успяха да загубят стотици единици техника и почти 500 военнослужещи/ или Чернобаевка /летище до Херсон, което пое около 30 успешни украински удари по техника и жива сила/.

Съчетанието на лоша тактика на долните нива, ограниченото прикритие по въздух, липсата на гъвкавост и необясним инат на командването, което е готово да прави едни и същи грешки многократно, доведе не само до големи загуби, но и до многобройни случаи на отказ от младши офицери да изпълняват самоубийствените заповеди.

Най-удивителното е, че командирите, допускащи престъпната загуба на хора и техника, не получават наказания. Например командирът на Първи танкови полк на Първа танкова армия подполковник Денис Лапин успя за три седмици боеве да загуби половината от списъчния състав на танковете Т-72Б3М. Вместо да бъде изправен пред военен трибунал обаче той получи награда за мъжество и героизъм, проявени по време на операцията в Украйна. Наградата бе връчена от собствения му баща – генерал-полковник Александр Лапин, който по щастливо стечение на обстоятелствата се явява командващ Централната военна групировка в Украйна.

Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. В хода на военните действия вече няколко пъти се сменяха отговорниците за операцията, командващите отделните групировки и родове войски, има размествания в Министерството на отбраната, но принципни изменения не настъпват. Мобилизацията не се съпровожда от организационно-щатни мероприятия, които биха довели до обрат.

Не е изключено обяснението за провалите в командването да се крие във факта, че руският президент Владимир Путин взема лично решенията в много от случаите. Според „Гардиън“ той определя местата за дислокация на отделните съединения /което би трябвало да е в отговорностите на полковник или бригаден генерал/. „Ню Йорк Таймс“ пък твърди, че неотдавна Путин е забранил на войските да напуснат десния бряг на Днепър и да отстъпят от Херсон, независимо от сериозния риск за разгром.

2. Проблеми с материално-техническото обезпечение

Още преди нахлуването в Украйна социалните мрежи преливаха със снимки и видеа на войници, спящи където им попадне по границата. Командването не успя да им осигури достойни условия за пребиваване, като не им раздаде дори и храна. Тогава даже се твърдеше, че измъчените и гладни военнослужещи са най-доброто доказателство, че Кремъл блъфира и изобщо не смята да напада Украйна.

Значителна част от „санитарните“ загуби в отделните части в началния етап на бойните действия се падаше на измръзването. По оценка на CIT, в едно от подразделенията само 20% от личния състав са били обезпечени със зимно оборудване, при това частично купено за лична сметка. Не е изключено през пролетта много от войниците просто да са измръзнали до смърт.

Проблемът е не само в лошата работа на тиловите подразделения, но и в регулярното унищожение на колоните на снабдяване – цистерни с бензин, камиони с боеприпаси и провизии, които се придвижваха без охрана и бяха лесна цел за украинците. Към лятото, с промяната на характера на войната и свиването на фронта, колоните със снабдяване престанаха да бъдат такава лесна мишена, но трудностите с материално-техническото обезпечаване продължиха. Сред тях са храна с просрочен срок на годност, гражданска навигация и китайски смартфони с приложения с карти в кабините на изтребителите, бракувани гнили бронежилетки, даже агитационни снаряди от чеченските войни.

Най-печалното и без преувеличение – смъртоносно, бе оскъдното и безнадеждно остаряло съдържание на армейските аптечки и военно-полевите медицински чанти.

Ще помогне ли мобилизацията? По-скоро обратното. Мобилизирането на допълнителни 300 000 души /по версията на военния министър Сергей Шойгу/ или над милион /според независимите медии/ ще е предизвикателство за и без това претоварената система за снабдяване. Социалните мрежи са пълни с видеа, в които мобилизираните граждани купуват сами оборудване, лекарства и др.

3. Липсата на защитена комуникация

В хода на военните действия стана ясно, че руските военни не разполагат със съвременни, защитени средства за комуникация и затова използват граждански радиостанции китайско производство /често купени с дарения от доброволци/ или даже обикновени мобилни телефони. Затова не е чудно, че украинците лесно прихващат, подслушват или направо заглушават каналите за комуникация с помощта на хеви метъл. Високопоставените офицери, за разлика от войниците, не предават мобилните си телефони преди да се отправят към зоната на бойни действия, като така позволяват тяхното местоположение лесно да бъде засечено и по него да бъде нанесен артилерийски удар.

Освен това командирите носят дисциплинарна отговорност за загубата на комплектите за връзка, поради което зорко ги пазят в своите автомобили.

Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на проблемите със защитената комуникация, както и с ефективността на управлението, изисква системни изменения във военното планиране, научно-изследователските институти и предприятията от военно-промишления комплекс.

4. Недостиг на кадри

Преди нахлуването на 24 февруари 2022 г. Русия съсредоточи на украинските граници, в това число в Беларус и Крим, между 150 и 190 хиляди души в състава на 120 батальонно-тактически групи. За цялото време на войната на украинския фронт са задействани не повече от 200 000 души, в това число части от Луганската народна република и Донецката народна република, Росгвардия, доброволчески отряди и частни военни компании. Американците и британците оценяват загубите на руската армия на 80 000 души /убити, ранени, пленени и безследно изчезнали/.

При такива загуби не е чудно, че на второстепенните направления руското командване използва ограничено боеспособни съединения, състоящи се от кадрови части, доброволци и бойци на частните военни компании в различни пропорции. До какво води това показа операцията по „прегрупирането“ на Харковското направление.

Войната с Украйна като цяло показа остър недостиг на личен състав за БТГ. Професионализацията на руската армия е в най-добрия случай полувинчата – професионалните военни не са достатъчно, за да запълнят всички длъжности в щатното разписание, поради което се налага да се мобилизират наборници и военнослужещи от непрофилни военни специалности.

Въпреки многократните заявления на Путин, че наборници не участват във войната, над 50% от състава на потопения флагман на Черноморския флот – крайцера „Москва“, бе точно такъв.

В хода на войната руската войска започна да губи хора и заради нежелание те да се отправят в зоната на бойни действия или защото са подали рапорти за уволнение. По оценки на CIT, около 20-40% от военнослужещите, които вече са били в Украйна, отказват да се върнат там. Wall Street Journal съобщи за едновременното уволнение на стотици военнослужещи от различни подразделения.

Това направи невъзможна ротацията на частите в зоната на бойните действия. Още повече, че командването се опасява, че ако войниците бъдат изпратени в Русия за отдих, те няма да се върнат, а ще поискат да бъдат уволнени. Предприетите мерки като „табло на позора“ с отказали да се върнат на фронта не доведоха до резултат.

МО се опитва да компенсира изначалния недокомплект и текущите загуби с прехвърлянето на военни от Кавказ и от Таджикистан, набиране на хора на договор /включително и сред бездомните или чрез сайта на психоневрологичен диспансер/, привличане на доброволци от регионални батальони. Министърът на отбраната Сергей Шойгу лично докладва на Путин, че 16 000 доброволци, „принципни противници на национализма и фашизма“, са готови да се отправят в Украйна от Близкия Изток. Не е ясно колко от тях действително са се оказали на фронта.

Но там със сигурност са бойците от частните военни компании като „Вагнер“ на Евгений Пригожин, който вербува минимум 6000 затворници от изправителните колонии, както и представители на чеченските силови структури, наречени в медиите „тик-ток войски“ заради серията от безумни постановъчни видеа от „бойни“ действия. Забележителното е, че „вагнеровците“ и „тик-ток войските“ решават не толкова военни задачи, колкото обезпечават ПР на Пригожин и на Рамзан Кадиров.

Ще помогне ли мобилизацията? На хартия – да. Но съдейки по това как протича тя, на практика ще доведе до още повече проблеми. Засега не е видно сред първите мобилизирани да има хора с боен опит, дефицитни военни специалности или голяма мотивация да воюват. Няколкостотин хиляди новобранци във всички случаи ще помогнат да се осигури реда във вече окупираните територии. А с 1 млн. мобилизирани може дори да се помисли и за настъпление. Въпросът е в нивото на подготовка и снабдяване на попълненията.

Според западните оценки, на киевското направление през март руските войски са имали преимущество пред Украйна в съотношение 12:1. В Северодонецк Русия имаше преимущество 7:1. В първия случай руската армия бе принудена да остъпи, а във втория успя да превземе града след дълга битка и то за сметка на превъзходство в артилерията.

Разбира се, ако на фронта се изпращат случайни хора след един ден подготовка, за никакво настъпление или създаване на устойчива отбрана не може да става дума.

5. Остаряла техника и боеприпаси

От 2000 г. насам Русия е похарчила около 1 трлн. долара за военни разходи. Путин твърдеше, че делът на съвременно въоръжение в армията е достигнал 71%, а във Военно-космическите сили — 68%. Министерството на отбраната всяка година отчиташе, че е предало на войските стотици единици нова военна техника: ракетни комплекси, бронетехника, самолети и вертолети.

Но на фронта в Украйна съвременни видове въоръжение и военна техника не се забелязват. На нито една снимка или видео не са попаднали машините от ново поколение на платформи „Армат“, „Курганец“, „Бумеранг“.

Руската ударна авиация разчита на свободно падащи бомби, а не високоточно оръжие като управляеми ракети или самокоректиращи се авиобомби.

Най-ярката илюстрация за провала в модернизацията на въоръжените сили са танковете. Още през 2015 г. лоялният към Кремъл Център за анализ на стратегиите и технологиите написа: „Основните съветски танкове Т-64/Т-72/Т-80 окончателно са се дискредитирали в хода на гражданската война в Украйна със своя кратък живот и с високата загуба на екипажите. Що се касае до машините от семейството на Т-72, тяхната ниска жизнеспособност на бойното поле и големите загуби сред екипажите /склонността към детонация на боекомплекта в случай на поразяване с противотанкови средства/ бяха демонстрирани практически във всички конфликти с тяхно участие /включително и в двете чеченски кампании“. Точно дискредитираните танкове са основно на фронта в Украйна. Досега са загубени над 1200 танка, като 90% от тях са Т-72 и Т-80.

Безпомощността на руските танкове пред противотанковите системи (Javelin, NLAW) личи и от комичните опити да се „добронират“ машините с греди, чували с пясък или камъни, метални решетки. Дървената защита се среща и на друга бронетехника и камиони, а динамична защита, предназначена за танкове, се прилага на БТР и бронирани машини. Даже близките до Кремъл експерти наричат ситуацията „позор“ – нито един танк няма комплекс за активна защита, макар че с такива са били оборудвани танкове още в СССР. Заради загубите на техника се налага да се разконсервират отдавна снетите от въоръжение  ОТРК „Точка-У“, танкове Т-62, артилерийски оръдия „Гиацинт“ и Д-30.

Ще помогне ли мобилизацията? Очевидно не. На форума „Армия“ през август  2021 г. Министерството на отбраната подписа договори за доставка на 3.7 хиляди единици нова бойна техника. Но в началото на 2022 г. ведомството обяви, че планира да предаде на сухопътните войски само 400 танкове, БТР и БМП. Това ще стигне за около 10 БТГ, а 300 хиляди мобилизирани са около 400 БТГ. Едва ли руският военно-промишлен комплекс ще може в условията на безпрецедентни санкции да увеличи рязко производството. Не може да се разчита и на уж бездънните запаси от съветско време. Според една от оценките по открити данни, Русия разполага само с 6000 танка на склад, като едва половината са годни за употреба без генерален ремонт. Според други данни, достъпните за изпращане веднага в Украйна „консервирани“ танкове са още по-малко.

6. Корупцията

Проблемите с материално-техническото обезпечаване като цяло и средствата за комуникация в частност, както и хроничният недокомплект на личния състав се обясняват до голяма степен с банална корупция.

Западните експерти винаги се подозирали, че голяма част от бюджета за отбрана на Русия се изхразходва неефективно, но истинският мащаб на кражбите е потресаващ. Войната с Украйна показа, че руската армия масово е била снабдявана с бойна техника с евтини китайски гуми /вместо скъпите военни модификации/, войниците са с униформи, които са с 1-2 размера по-големи, защото масовите размери са продавани в социалните мрежи, и с обувки с разпадащи се подметки.

По-сериозни примери за корупционните практики са безпилотният апарат „Орлан-10“ и радиостанцията „Азарт“. Украинците заснеха видео с „разопаковането“ на един „Орлан-10“ и така светът разбра, че дронът на стойност 100 000 долара е оборудван с фотоапарат Canon, закрепен със скоч, а вместо резервоар за гориво има обикновена пластмасова бутилка.

С радиостанциите „Азарт“ положението е още по-зле. Комплексите за връзка на стойност 300 000 рубли напълно загубиха битката сред руските военни с конкурентните китайски радиостанции Baofeng (цена — 2000 рубли). Сега Следственият комитет на Русия разследва разхищаването на 6.7 млрд. рубли от общо 18 млрд. рубли, отделени за покупката на „Азарт“.

Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.

7. Неефективност на далекобойните средства за поразяване

От нахлуването в Украйна досега руските въоръжени сили са изстреляли над 3500 ракети. Въпреки това Русия не успя да се справи нито с украинските средства за ПВО и ПРО и да си осигури господство във въздуха, нито да разруши ключови обекти на транспортната инфраструктура като мостове и жп възли.

Единият от проблемите е ниското качество на разузнаването и коригирането на целите. Има комични примери за удари по тоалетни, детски атракциони, складове с краставици, гаражи… Руското МО, разбира се, отчита и това като „поразяване на набелязани цели“ /както стана с поразяването на супермаркет, разположен до Харковския тракторен завод/.

Другото възможно обяснение са експлоатационните характеристики на руското ракетно въоръжение. По американски оценки, нивото на отказ при пуска на високоточни крилати ракети достига 50-60%. Това пречи не само за поразяването на целите, но и застрашава самите оператори на ракети.

Заради липсата на масови високоточни боеприпаси руската армия трябва да разчита на свръхконцентрация на артилерийски огън, превръщайки територията, по която нанася удари, в лунен пейзаж без нито едно цяло здание.

Ще помогне ли мобилизацията? Не. Решението на проблема изисква пренастройка на цялата военна машина. Освен това редица боеприпаси са остарели или се използват не по предназначение, като някои видове са напълно изчерпани. Освен това има недостиг на самолети за радио-електронна борба и за радио-техническо разузнаване, разузнавателни и ударни дронове, спътници за космическо разузнаване.

 

8. Нисък боен дух

 

Опитът да се проведе военна кампания в режим на секретност и специалната операция изиграха лоша шега: значителна част от руските войници наистина не е била готова да воюва и е нямала никаква представа за целите и задачите на територията на Украйна.

Опияняващите настроения в стил „ще превземем Киев за три дни“, ако изобщо са били разпространени във войската, бързо се смениха с масови откази да се воюва и пълно разочарование от военната служба. Появяващите се в медиите откровени разговори на участници във войната рисуват една и съща картина: организационен бардак, некомпетентни офицери, битови драми, обща умора и апатия сред военнослужещите.

Ще помогне ли мобилизацията? Възможно е. На първо време новобранците, особено онези, които доброволно са се явили във военните комисариати, са способни да повдигнат бойния дух, но за колко време е спорен въпрос.

9. Слаба подготовка и нисък морал на войниците

Украинската кампания демонстрира какъв човешки материал влиза в руските въоръжени сили. Многогодишната липса на подбор и запълването на войската за сметка на хора от депресивните региони, където службата в армията е средство за социално издигане, доведоха до катастрофални последици. За това може да се съди по местата, където руската армия беше и се оттегли – въпросът не е само до очевидните военни престъпления като убийства, изнасилвания и мародерства. Много частни домове бяха разгромени без никаква рационална цел, а на стените бяха оставени обидни надписи, изобилстващи с грешки. Фирменият „почерк“ на руските войници е да оставят човешки екскременти на видни места. Работниците от Чернобилската АЕЦ бяха шокирани да намерят такива буквално във всеки работен кабинет, където са пребивавали руски войници.

Ще помогне ли мобилизацията? Едва ли. Ако се съди по множеството видеа в социалните мрежи, има много какво да се желае от моралните качества на мобилизираните.

10. Неясни цели

Руската военна кампания в Украйна неслучайно бе наречена „странната война“. Официално заявените цели са толкова разтегливи, а действията на фронта – толкова откъснати от тях, че е трудно да се определи кое движи нещата – военните успехи и провали политическата риторика, или обратно.

В началото руските сили нахлуха в Украйна едновременно по девет оперативни направления, разчитайки с мълниеносни удари да зашеметят противника и да го принудят да се предаде. Оперативният замисъл по модела „Шок и ужас“ се основаваше на съчетаване на удари с високоточно оръжие, действията на спецсилите, аеромобилните сили и механизираните колони. Въпреки успехите на южното направление, където Русия успя почти без загуби да стигне до Николаев и да окупира сухопътния коридор към Крим, от север армията трябваше да се изтегли в края на март.

Вторият етап трябваше да стане мащабна битка за Донбас. В нея трябваше да се включат прехвърлените от север части, които да обкръжат и разгромят най-боеспособните части на Въоръжените сили на Украйна. Но никаква зрелищна битка не се получи. Руската армия се придвижваше твърде бавно с помощта на смазващо превъзходство и свръхконцентрация на артилерията, унищожавайки окупирания лисичанско-северодонецки регион.

На третия етап украинските войски успяха не само да спрат вялото настъпление на противника, благодарение на постъпилата далекобойна западна артилерия, но и да минат в контранастъпление, изземвайки стратегическата инициатива на Херсонския и Харковския фронт.

Четвъртият етап от войната, за чието начало може да се смята обявената в Русия частична мобилизация, очевидно ще бъде на изтощението в прекия смисъл на думата. Никой не знае в какъв момент Путин ще реши, че целите на специалната военна операция са изпълнени: когато руските войски заемат напълно териториите на Донецка и Луганска области? Или трябва да превземат изцяло Херсонска и Запорожка области? Или пък трябва да се окупира Одеса, да се излезе към Приднестровието и да се лиши Киев от изход на Черно море? Или направо да се свали властта в Украйна? Съдейки по всичко, Путин сам не знае.

Ще помогне ли мобилизацията? Без коментар.

Източник: ВЯЧЕСЛАВ ЕПУРЯНУ, The Insider, превод „Сега“

Още новини

Back to top button