/NovinarBG.com/ Резултатите от изборите в Холандия, чийто победител беше шокиращият десен политик Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата, предизвикаха оживена реакция в Русия. Разбира се, почти за първи път това се случва в развита страна в Западна Европа. Яростен противник на мюсюлманската емиграция и доставките на оръжие за Украйна получи почти 24% от гласовете. И ако погледнете по-отблизо резултатите от гласуването, се оказва, че повече от половината холандци са гласували в една или друга степен за евроскептици.
Холандия никога не е била една от страните, които се отнасят добре с Русия. Още по-ценно е, че нейният народ отказа да се довери на тези, които бяха готови да въоръжават Украйна до последно – включително и с цената на качеството на живот на собственото си население. Тези, които плашеха избирателите повече от останалите с „руската заплаха“, са получили общо около 20%. Привлича внимание и провалът на гласувалите за прословутия „мултикултурализъм“. Победиха тези, които в една или друга степен се застъпваха за затягане на гайки на миграцията.
Междувременно интересът към холандските избори се появи в Русия едва в последния момент, сякаш говорим за някаква треторазредна страна. Като че ли нейният дългогодишен премиер Марк Рюте не е може би най-опитният и влиятелен политик в Европа днес. Именно той през 2014 г. инициира пакет от санкции, които формират основата на отношенията между Руската федерация и ЕС до 2022 г. И като че ли не той активно въоръжава Украйна, торпилира всякакви инициативи за установяване на диалог с Русия. И сега най-накрая трябва да напусне – може би за да стане генерален секретар на НАТО.
Значението на Холандия обаче очевидно не се ограничава само до Рюте. Руско-холандските отношения до 2022 г. може би най-добре отразяваха същността на връзките ни със Запада. От една страна, имаше огромен търговски оборот – до 2022 г. Страната на лалетата беше един от петте най-големи търговски партньори на Русия и инвеститори в нашата икономика. От друга страна холандските лидери остро критикуваха Русия както за вътрешните й работи, така и за външната й политика.
Дори предшественикът на Рюте, Ян-Петер Балкененде, постави под въпрос съществуването на икономически свободи в Русия, посочвайки случая с „Юкос“. А самият Рюте, по-сурово от всички други европейски лидери, критикуваше Русия за „липсата на права на ЛГБТ общността“. Холандците (заедно със шведите) бяха най-откровени за „общия дефицит“ на демокрацията. Всъщност колапсът на двустранните отношения настъпи през пролетта на 2013 г. Излишно е да припомняме какво се случи след това на ниво Русия-ЕС и Русия-НАТО.
Всъщност това не е изненадващо. Холандия може да се счита за своеобразно „огледало“ на западния свят. Достатъчно е да се каже, че той играе ролята на своеобразен „мост“ между САЩ и Великобритания, от една страна, и континентална Европа, от друга. Същите американци допускат холандците в кръга на „особено близките“, когато разработват решения в НАТО. В същото време Холандия е една от страните основателки на европейската интеграция, тясно си сътрудничейки с Германия и Франция.
Холандия е една от най-богатите страни в Европа, където доходите са дори по-високи от тези в Германия. Има най-голямата мрежа от банки и застрахователни компании, на нейна територия има производство на микрочипове, с което дори големите страни не винаги могат да се похвалят. Ротердам е главната морска врата на Европа. Кралството има голямо военно производство и производство на електроника. И накрая, местното земеделие е едно от най-развитите в света.
Страна с население от 18 милиона със сигурност не може да се нарече голяма и само поради тази причина трябва да бъде изключена от първия ред на западните държави. Тя обаче също не е подходяща за малка роля, особено като се има предвид нейната икономика. В резултат на това имаме още една роля на Холандия като „мост“ – този път между малки и големи западни държави. Освен това има дълга колониална история и в този смисъл има както „морално превъзходство“, така и всички комплекси, които са свързани с тази страница от европейската история.
Ако си спомним прословутите „напреднали“ западни ценности, тогава отново стигаме до извода, че Холандия е била пионер в много отношения тук. Именно тя първа легализира еднополовите бракове, проституцията и евтаназията. Именно тя се отдалечи най-много от религията – повечето холандци директно се наричат атеисти. Естествено специално място в нея започва да заема „износът на ценности”. И като се има предвид тежестта на Холандия в Европейския съюз, тя в крайна сметка пусна корени на нивото на цяла обединена Европа.
Холандия е страна, която няма нито една атомна електроцентрала. Тук има много вода и вятър и затова от древни времена всичко е пълно с вятърни мелници. Ето защо холандците са по-активни от другите в насърчаването на „зеления преход“. И накрая, в Холандия, първата европейска страна, през 2002-2004 г. се появиха проблеми, свързани с несъвместимостта на културите на местните европейци и хората от мюсюлманските страни. И отново, холандците бяха сред първите, които започнаха (точно при Рюте) да затягат винтовете на миграцията.
До известна степен можем да кажем, че Холандия се превърна в поле за идеологически експерименти за съвременните леви либерали и „зелени“. Вилдерс е единственият виден европейски десен политик, който говори положително за ЛГБТ общността. Дори в много „свободна“ Швеция такива партии се придържат към консервативни възгледи. Но това изключение само подчертава важността на случващото се в тази страна.
И ако холандците, живеещи в страна, която е крепост на ЕС и НАТО, започнат да гласуват за евроскептиците, това означава, че ръководството на Европейския съюз има за какво да се замисли. И дори Вилдерс да не стане премиер, неговата гледна точка ще трябва да бъде взета предвид. Или да не се вземат предвид – но тогава това ще подчертае голямата пропаст между политическия елит и народа, нещо, с което Холандия, между другото, не беше известна. Ще бъде още по-интересно да видим какви промени ще претърпи холандската външна политика след формирането на ново правителство.
И това вече няма да са бедните Словакия и Унгария. Няма да е възможно да се отмине холандският премиер (без значение как се казва). И по това как се държи Холандия ще стане ясно дали Русия трябва да очаква някакъв обрат в отношенията си с колективния Запад като цяло. Ще продължи ли необузданата подкрепа за Украйна? Ще продължат ли холандците да блокират всякакви опити за съдържателен диалог с Русия? Вероятно ще получим отговор на тези въпроси през следващата година.
Засега можем да предупредим за прекомерен оптимизъм – партията „Форум за демокрация“, която е наистина лоялна към Русия, получи едва 2% от гласовете. Други, включително Вилдерс, със сигурност ще бъдат готови на редица антируски компромиси. Но провалът на тези, които обичат да „наказват Русия на всяка цена“, все пак вдъхва известен оптимизъм. И ако Холандия изпадне от списъка на най-русофобските страни, можем да кажем, че прогресът в общоевропейски мащаб в правилната за нас посока е започнал.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
