Русия

Световният спорт обедня без руски спортисти – в буквалния смисъл

/NovinarBG.com/ Изпълнителният комитет на МОК се събра на заседание, на която каза как би било възможно да се направи отстъпка за спортисти от Русия и Беларус, които сега де факто са изключени от олимпийското движение. Ръководителят на МОК Томас Бах, известен със своя хуманизъм, предложи да се облекчи съдбата на спортистите от Велика и Бяла Рус.

Разбира се, няма да има връщане към миналото – тоест във времената на спортното равенство. Тук дори хуманистът Бах е безсилен. За разлика от спортисти, например от Албания или Буркина Фасо, които могат да използват националния си флаг, а освен това, ако успеят да спечелят медал, тогава и химнът, руснаците и белорусите няма да имат право на химна и знамето – това изглежда завинаги.

Но поне ще получат правото да участват в състезания. Право, което международните спортни служители им отнеха след 24 февруари 2022 г. Сега руснаците и белорусите отново могат да бъдат допуснати да се състезават.

Вярно, не всички. Забраната ще остане в сила за онези, „които се противопоставят на мироопазващата мисия на МОК, като активно подкрепят СВО в Украйна“. И също така не преминат допълнителна, особено строга индивидуална антидопингова проверка.

А и за тези, които са внимателно подбрани, пропускът за състезанието няма да бъде постоянен: „В случай на неспазване от някой спортист на критериите за допускане или неспазване на условията за участие в стартове, международни федерации или организатори на спортове събития трябва незабавно да го отстранят от състезанието, да го отстранят от по-нататъшни изпълнения и да информират за този инцидент МОК за по-нататъшни действия и санкции.“

С други думи, ако мненията на италиански или аржентински спортист относно СВО не са интересни за официалните лица, тогава мненията по този въпрос на спортисти от Република Беларус и Руската федерация са много интересни. Пълно национално равенство.

Да не се питаме какво общо имат с това белорусите, чиято родина поддържа формален неутралитет в конфликта. Ако се има предвид, че ръководството на Република Беларус симпатизира на Русия, а не на Украйна, тогава какво да говорим за другите симпатизиращи. Тогава е необходимо да се разчепква половината свят.

Но самата формула „активно подкрепя СВО в Украйна“ – за кого изобщо може да се приложи? Не че изобщо няма такива спортисти. Ето го например шахматист С. А. Карякин (въпреки че не принадлежи към епархията на Бах). Но колко са такива активни спортисти? Да кажем бегачи, скачачи, плувци, щангисти, известни с безусловната си и публична подкрепа за руското оръжие. Самите руснаци едва ли ще отговорят на такъв въпрос, да не говорим за членовете на изпълнителния комитет на МОК, още повече, че когато бъдат попитани, те ще започнат да увъртат безнадеждно. И ако има хиляда и един такива „милитаристи“, струва ли си да ограждаме градината?

Вярно е, че това е така, ако условието за допускане се разбира буквално. И в крайна сметка може да стане и диалектически. Например, той отказал да даде разписка, че е против СВО, което означава, че той активно подкрепя СВО – с всички последствия. Балтийските флагмани на демокрацията вече се опитаха да разпитват гражданите на Руската федерация на границата по този начин – защо служителите от Лозана да не последват примера им?

Ако кандидатът е готов да следва съвета на чичо Савелич „Плюйте и целунете ръката на злодея“, тогава с необходимото внимание той все пак може да бъде допуснат да се състезава, нека бяга и скача. Ако не иска да целува, нека не се сърди. Спортът не е за всеки.

Не всеки руснак ще хареса този ред, но като цяло може да има различни гледни точки. Британският министър на цифровите технологии, културата, медиите и спорта Мишел Донелан смята, че либерализмът на МОК е неподходящ и „спешно ще работи със страни с подобно мислене, за да осигури солидарност по този въпрос“. В смисъл на „Забранено!“. А шефът на Националния олимпийски комитет на Украйна Гутцайт директно заплаши Бах, че в този случай няма да изключи бойкот на игрите през 2024 г. Досега неизвестният шведски скиор Лин Суон също се съгласи с Гутцайт, който също обеща да бойкотира състезанието, ако руските спортисти бъдат допуснати: „Аз съм за това да не отваряме вратата. Това ме вбесява. Имам основания да бъда готов за бойкот.“

Местните спортни служители, напротив, дори изразяват сдържан оптимизъм, казват, че ледът се е счупил: „Това е опит да се коригира грешка, която вече доведе до безпочвени ограничения за руския и белоруския спорт за почти година и причини големи щети на всички международни спортове. Гласът на здравия разум беше чут „.

Хуманност или здрав разум, но мнението на редица практични организатори беше изразено от парижкия кмет Ан Идалго: „Спортистите не трябва да бъдат лишавани от конкуренция. Но аз, както повечето от спортното движение, се застъпвам за това, че не трябва да има делегация под знамето на Русия на Олимпийските игри“.

Факт е, че през 2024 г. Олимпийските игри ще се проведат в Париж и при това са юбилейни – сто години след игрите от 1924 г. Идалго и, което е по-важно, Макрон наистина се надяваха, че игрите ще бъдат успешни и столицата на Франция, както някога, ще бъде (поне за известно време) столица на света. Освен това мотото на помпозните Игри-2024 е „Олимпиада за всички!“. Вярно, авторите на мотото не са имали предвид участието на руснаци и белоруси, а нещо друго – най-широко представителство на спортисти с различни сексуални отклонения, но това не можете да го обясните на всички и трябва неохотно да предотвратите пълното премахване на Руски спорт.

А служителите на МОК знаят как да броят пари и редица състезания миналата година, където нямаше мирис на руски дух, показаха тъжна картина. Празни трибуни и липса на спонсорски пари – без руснаци не е интересно, не можеш да ги замениш с идеологически правилни спортисти. Жаждата за печалба също би могла да допринесе за хуманистичния импулс.

Разбира се, този проблем не би възникнал, ако страните от западния свят бяха в състояние на формална война с Русия. В крайна сметка не е имало проблем с приемането нито през 1916 г., нито през 1940 г., нито през 1944 г. Всичко беше ясно: войната, а не игри.

Но тъй като сега всичко е по-сложно – там се караме, там не се караме, там увиваме риба – служителите в Лозана също трябва да се адаптират към тази дълбока диалектика.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE

Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??

Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели

Още новини

Back to top button