/NovinarBG.com/ Премиерът Лиз Тръс се оттегля в позорна, безпрецедентна оставка за Великобритания. Тя надмина всички надежди, които враговете на страната възложиха на нея, тъй като постави британската икономика в кома. Неин приемник вероятно ще бъде нейният предшественик Борис Джонсън. И в неговия случай има на какво да се надява от Русия.
Лиз Тръс прекара едва 44 дни като министър-председател на Великобритания – и това е абсолютен рекорд, по-точно антирекорд. През 1827 г. Джордж Кънинг става министър-председател, а 119 дни по-късно престава да бъде.
Общото между тях е, че и двамата играят ролята на активни противници или по-скоро врагове на Русия и съюзените с нея народи (при Кънинг това е „Свещеният съюз“ с прусаците и австрийците). Разликата е, че Кънинг е виден държавник, чиято кариера е прекъсната от туберкулоза в пика й, докато на Тръс от началото беше предречена съдбата на премиер-камикадзе, а целта се оказа британската икономика.
Може би най-точна беше прогнозата на основният конкурент на Тръс в борбата за лидерство в Консервативната партия Риши Сунак – финансист, индус, умник. По време на кампанията той каза направо, че предложените от Тръс данъчни облекчения са самоубийствени за британската финансова система.
В икономиката бившият министър на финансите и главен счетоводител на Великобритания разбира по-добре от генералния мениджър Тръс. Затова умните хора от партийния елит го послушаха, осигурявайки преднината му през петте тура на гласуването. На финала обаче, където гласуват всички членове на партията, а не само елитът, Тръс неочаквано поведе. Макар и Сунак да е умен, тя се оказа хитра. Популизъм, арогантност, имидж на самоиздигнала се жена, цветът на кожата ѝ в крайна сметка – всичко това се превърна в козове при подхода към хората.
Но основното условие за нейната победа най-вероятно беше именно намаляването на данъците. Тръс обеща да го направи, за да спечели изборите, а не да навреди на страната.
Британските консерватори са буржоазна партия. Състои се от много предприемачи, бизнесмени, просто богати хора. Тоест тези, за които данъчната реформа представляваше значителен личен интерес. Именно те заложиха на Тръс на финала, пренебрегвайки предупрежденията на всички мъдреци.
За съжаление на повечето британци, Тръс удържа на думата си. Авторът на реформата, авантюристично настроеният черен икономист Квази Квартенг, получи бившия пост на Сунак, след което рязко намали данъчната тежест върху бизнеса и по този начин осигури финансов шок на Великобритания с нейния пропусклив бюджет.
Осъзнавайки какво точно се е случило, Тръс продължи циничния курс на оцеляващ: тя уволни Квартенг, стоварвайки цялата вина върху него. По същество за най-близкия съюзник това предателство беше шок. Той предрече, че Тръс да подаде оставка в рамките на две седмици – и ясно знаеше какво говори.
Новият министър на финансите, бившият външен министър Джереми Хънт, отмени реформата на Квартенг. Но Тръс не отчете факта, че извън намаляването на данъчната тежест тя не е нужна на партията – и вече я няма.
По-точно тя ще остане премиер до края на октомври, докато не бъде избран нов пряко в парламента, заобикаляйки вътрешнопартийни избори. И най-вероятно това ще бъде Борис Джонсън, когото новината за оставката на Тръс застигна в Доминиканската република – той отлетя там на почивка, но вече обеща да се върне до уикенда.
Основното издание на страната “ТаймС” смята, че Джонсън ще се бори за поста, от който беше отстранен само преди месец и половина. Телевизионният канал “Скай”, който анкетира членове на партията на фона на скандала около Квартенг, регистрира абсолютното електорално предимство на бившия премиер. И самият той изхожда от факта, че не е имал време да направи и половината от това, което е планирал (а той брои излизането от ЕС), но определено ще навакса мащабния си план.
Членовете на партията едва ли очакват чудеса от Джонсън – не е зле, ако успее дори да спре бъркотията в редиците на торите. Неотдавнашното гласуване по въпроса за фракинга – хидравличното разбиване – в северната част на страната (и Тръс реши да го легализира, за да се бори с енергийната криза) доведе до такава кавга, че главният „камшик“ на партията, Уенди Мортън, чиято задача е да се осигури солидарно гласуване и ред в залата, подаде сърдечна оставка.
Открит въпрос е какъв кабинет ще изгради Джонсън сега. Тръс най-вероятно няма да бъде приета в него – като изкупителна жертва, за пореден път доказвайки, че политическите инстинкти не могат да заменят компетентността. Но Сунак също няма да бъде взет – той провокира напускането на Джонсън, след което той стана негов враг. И дори Хънт едва ли ще бъде изваден начело. А в британското правителство не е само министър-председателят, но и всеки министър трябва да е депутат.
Тоест пейката на новия лидер е къса. Тя е катастрофално къса, като се има предвид, че ключовите фигури на нея или станаха, или се скарани помежду си.
В такива условия, при чиста съвест, трябва да се проведат предсрочни избори, но съвестта не е за Джонсън. Ако изборите се проведат сега, консерваторите ще ги загубят здравата: съдейки по социологическите проучвания, те сега и колективно претендират за антирекорд, докато Лейбъристката партия за невиждан досега триумф.
Но Джонсън със сигурност вярва, че преди декември 2023 г. – датата на следващите избори – има още много работа. Истински амбициозен човек, той не извади страната от Европейския съюз просто така, не започна да строи втора Британска империя и не се забърка в яростен конфликт с Русия за далечна Украйна, само за да се откаже от новата възможност да „управлява“ поне за известно време.
В Русия този човек предизвиква постоянна враждебност – и има защо. Но в набора от личности, които торите сега предлагат, той обективно няма конкуренти, не и в този мащаб. А Русия като цяло вече не се интересува кой седи на Даунинг Стрийт. Тя не е в конфликт с Тръс, Джонсън или Консервативната партия, а с Великобритания като такава.
Освен това административният възел на нашия конфликт, въпреки кадровата прескачане, вероятно ще остане. Ключовият човек в подпомагането на ВСУ, министърът на отбраната Бен Уолъс, почти гарантирано ще остане на поста, освен ако не иска да напусне и да предизвика самия Джонсън. Подобно на Сунак, Пени Мордонт и няколко други, той се смята за възможен кандидат за премиерския пост, но е малко вероятно да иска да „подбива“ бившия си шеф точно сега, на фона на острата икономическа криза и почти неизбежно поражение от лейбъристите догодина.
При управлението на лейбъристите нищо фундаментално няма да се промени в руско-британските отношения – и е малко вероятно да се промени, докато възраждащата се Британска империя не се пренапрегне и не загуби интерес към външните работи за много години напред.
Може би това ще се случи точно при Джонсън – той е достатъчно смел и достатъчно амбициозен, за да доведе страната до нокаут след изтощителен рунд с Тръс.
Ще разчитаме на това.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
