/NovinarBG.com/ Има такъв пълководец в древния свят Квинт Фабий Максимус. Той е известен на нашите съвременници преди всичко благодарение на Втората пуническа война и конфронтацията с Анибал. Но в началото на тази война Квинт вече е опитен и знаменит командир. Участва и в Първата пуническа война на различни позиции, след което побеждава лигурските племена.
Така че не е изненадващо, че след пораженията на римляните от картагенците, нахлуващи през Алпите при Требия и Тразименското езеро, Сенатът му прехвърли диктаторски правомощия за шест месеца. Това обаче е улеснено и от факта, че и двамата консули, победени преди това от Анибал, принадлежат към партия, враждебна на Фабий. Любопитното е, че първоначално най-ревностните поддръжници на войната с Картаген заради завоеванията му в Испания са именно от тази партия, която включва Емилиите, Клавдиите и редица други славни римски фамилии.
Фабий успява бързо да успокои общественото мнение, обяснявайки поражението на своите предшественици с пренебрегване на религиозните обреди и нареждайки на свещениците да покажат усърдие в религиозната част. И в същото време той мобилизира и формира нови легиони. Но, за разлика от своите предшественици, той не влезе в битка с Анибал. Той преследва армията му, но всеки път заема очевидно по-изгодни позиции, така че дори и с великолепните си войски картагенецът не смее да се включи в битката. Междувременно летящите отряди на Фабий разграбват вражеските фуражи и разбиват отрядите, които се отделят от основната армия, постепенно отслабвайки нахлуващите.
Но междувременно противниците му в Рим от партията на Емилиите не дремят. Техните поражения са забравени и те започват да настройват всички срещу Максим. Обвиняват го в малодушие и мързел, „колаборация“ с врага, заявявайки, че всеки друг на негово място отдавна би победил арогантния африкански семит. Те дори му дадоха обиден прякор – „Кунктатор“, тоест “Бавен”. Те дори успяват да изтъкнат, наравно с Фабий, свое протеже на позицията командир на конницата – Марк Минуций Руф. Но той, с идеята си за решителни действия, бързо пада в капана на Анибал и само Фабий с основната част от армията успява да го спаси.
Все пак пропагандата си изиграва ролята – все пак заетите с реални дела нямат време да се изказват на форума. И правомощията на Фабий не бяха подновени. И един от избраните след това консули, с огромна армия, натрупана чрез усилията на Кунктатора, под лозунги за решителна битка, влиза в битката при град Кана, чието име след това стана нарицателно.
След поражението плямпалата утихват донякъде, особено тези, които остават на бойното поле при Кана или са пленени от картагенците, а Квинт отново се заема с обичайната си работа – спасяването на Рим. Това не е бърза работа, но тактиката на Фабий даде плод. Постепенно той лишава Картаген от всички съюзници и всички бази в Италия. И дори демонстративният поход на Анибал към Рим, предназначен да спаси обсадената Капуа, не дава плод заради усилията на Фабий – обсадата не е вдигната и най-богатият съюзник на пуните падна. Въпреки че може би истерията за приближаването на врага към Рим е по-силна, отколкото след експлозията на Кримския мост. Като цяло, поради изобилието от масова истерия, тези войни с право могат да бъдат преименувани от Пунически на Панически.
В резултат на тази стратегия Анибал губи повечето от войските си, губи подкрепата си в Картаген и отегчава до смърт онези италиански градове, които преди това се надяват на него в освобождението от Рим. И макар в крайна сметка славата на победител на Анибал, по ирония на съдбата, да отива в противоположната партия на Сципион, устроил авантюра с десант в Африка, прозвището “Кунктатор” и досега не се използва от никого в обиден смисъл. А терминът “фабиева тактика” завинаги става синоним на мъдрост. С времето историята поставя всичко на място.
У нас общественото мнение също се меси във военните действия. Необходимо е само да се поднесе правилно на владетеля. Така Барклай де Толи, който от първите дни на войната от 1812 г. преследва стратегията на Фабий, е изместен от Александър I, под виковете на привържениците на решителна битка. И въпреки че Кутузов, който го заменя, стана умел в дворцовите интриги не по-малко от военните дела, тези танци на истерици не му позволяват да избегне решителна битка за дълго време.
Резултатът е битката при Бородино. Различните историци оценяват резултатите ѝ по различен начин, някой пише победата по точки на французите, някой на руснаците, някой настоява за „бойно равенство“. Но без значение чии изчисления на жертвите в крайна сметка са били по-близо до истината, едно нещо може да се каже със сигурност – тази битка в крайна сметка не помага за победата над Наполеон. Освен това, ако Бонапарт беше влязъл в Москва с голям брой войски, проблемите с доставките само щяха да се изострят по-рано за него. И произтичащите от това глад и болести биха отнесли още повече войници от Великата армия.
В нашата история обаче има и по-трагични примери за това как общественото мнение е повлияло негативно на изхода от войни, които, макар и неуспешни, в никакъв случай не са загубени до момента, в който Русия капитулира. Имам предвид Кримската и Руско-японската война. И в двата случая Русия не е загубила напълно възможността да продължи войната. Освен това ресурсите на противниците, както финансови, така и кадрови, и двата пъти към края на бойните действия бяха в по-лошо състояние от тези на Русия. Но и двата пъти общественото мнение бива оформено така, че в крайна сметка се стига до капитулация. А и Първата световна война се губи предимно във вестници и салони, където се преразказват истории, че царицата има телеграф в спалнята си, за да комуникира с германския генерален щаб.
Днес страната ни отново се бие. А онези, които формират общественото мнение, имат много по-големи възможности от всякога. А дори държавата да се опита, днес е много по-трудно да затвориш устата на агитаторите. Но в края на краищата ние, жителите на Русия, вече не сме толкова информационно девствени, колкото във времената на Перестройката, когато можеха да леят всякакви глупости в ушите ни.
Не призовавам да пеем на висок глас хвалби на властта. Просто трябва да запомним, че зад всяка такава агитация винаги има групи по интереси, независимо дали са римски аристократични партии, придворни фракции, износители на зърно за Англия или буржоазията на Русия в началото на ХХ век, стремяща се към власт. Тези групи често бъркат желанията си с интересите на държавата и най-важното е, че не те ще трябва да плащат за какъвто и да е резултат от войната, а ние, простите хора.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
