/NovinarBG.com/ Този човек беше предопределен да влезе в историята като първият завоевател на околоземната орбита. Точно преди 90 години, на 9 март 1934 г., в село Клушино, Гжатски район, Западна част на РСФСР, е роден Юрий Гагарин, офицер, космонавт, световна знаменитост. Биографите отдавна са изследвали живота му под микроскоп и все още в него има страници, за които малко хора знаят. Интересни факти за Гагарин и неговия исторически полет в космоса са в материала.
Поредица от инциденти
Едва наскоро стана известно, че по време на предстартовата подготовка и полета на Юрий Гагарин е имало девет аварийни и извънредни ситуации. Първият проблем беше открит на земята, няколко часа преди изстрелването. По това време астронавтът вече е седнал в кабината и люкът е затворен. Сензорите обаче показват, че капсулата не е запечатана. Излитането при такива условия е сигурна смърт. Капакът е бързо отворен и запечатан отново. Този път стои здраво.
Втората аварийна ситуация се случва малко след излитането – връзката с “Кедър” (радио позивната на Гагарин) е напълно загубена. Само приглушено хриптене се чува от високоговорителите в контрола на мисията. По-късно е установено, че виновникът е смущението, причинено от огромната скорост на ракетата, пробиваща атмосферата. Но тогава всички на земята са наистина уплашени.
„Не знам как изглеждах в този момент, но Сергей Королев, който стоеше до мен, беше много притеснен“, пише в дневника си Николай Каманин, помощник на главнокомандващия на ВВС по космоса. „Когато взе микрофона, ръцете му трепереха, гласът му се чупеше, лицето му беше изкривено и променено до неузнаваемост. Всички въздъхнаха с облекчение, когато ни съобщиха, че комуникацията с астронавта е възстановена и че космически кораб е влязъл в орбита.“
Проблемите не свършват дотук – “Восток-1” се озовава на грешното място. В резултат на повреда на един от инструментите корабът навлиза в извънпроектна орбита с апогей с 40 километра по-висок от планирания. Ако спирачната система за задвижване не беше работила, Гагарин щеше да прекара 15-20 дни в космоса и едва ли щеше да оцелее – запасите от храна, вода и кислород в капсулата стигат само за десет дни. Спирачната система обаче не се справя напълно със задачата си. Поради загубата на гориво орбиталната скорост на кораба е намалена със 132 метра в секунда – вместо изчислените 136. Това означава, че астронавтът няма да кацне в дадената зона.
Следващата аварийна ситуация се случва с модула за спускане, който се отделя от приборния отсек десет минути след разчетното време – на височина около 110 километра, когато се задействаха термичните сензори на резервната система за разделяне. И тогава астронавтът докладва на земята: „Горя“. В прозорците пламтят пламъци и той си помисля, че на борда има пожар. Въпреки това ситуацията е нормална, корабът е спасен от топлоизолация по време на спускането. Но Юрий Гагарин очевидно не е очаквал такива „специални ефекти“.
Тестовете обаче още не са приключили. След като се катапултира от капсулата на височина от седем хиляди метра, астронавтът трябва да отвори два парашутни капака – основния и резервния. Резервният обаче виси като парцал и не се надува веднага. Малко по-късно Гагарин полита в облака, парашутът се напълни с въздух и по-нататъшното спускане продължи както обикновено. Въпреки това, веднага след кацането, офицерът не успява да отвори клапана за дълго време, позволявайки на атмосферния въздух да влезе в запечатания модул. Отнема му шест минути. Това е последната авария на “Восток-1”.
А предпоследната, съвсем вероятно, спасява живота на Гагарин. По време на спускането той не успява да управлява парашутите, тъй като лети с лице към вятъра. Отнася го право във Волга. Ситуацията е спасена от подреждането на преносимия авариен запас, прикрепен към скафандъра с дълъг ремък. По някаква неизвестна причина той се отлепя и астронавтът моментално олеква с 30 килограма. Това забавя спускането и Гагарин е отнесен по-далеч от реката.
Неуспешно интервю
Летейки в орбита над земните континенти на 12 април 1961 г., Гагарин едва ли можеше да си представи, че през следващите три години ще посети пет от тях. Експедицията „Восток-1“ приключва и започва най-голямата, както днес биха се изразили, „пиар кампания“ на Съветския съюз. Ръководството на страната иска да извлече максимални политически дивиденти от поредната победа в космическата надпревара и подготви международното „турне“ на първия космонавт особено внимателно.
Още на 26 април 1961 г. Президиумът на ЦК на КПСС издава резолюция „За мерките за по-нататъшно отбелязване и популяризиране на първия полет на съветски човек в космоса“. Задграничните пътувания на Юрий Гагарин са планирани съвместно от Министерството на отбраната, КГБ и Министерството на външните работи. Само през пролетта и лятото на 1961 г. космонавтът посещава Чехословакия, България, Финландия, Великобритания, Полша, Куба, Бразилия, Канада и Унгария и само за три години обикаля над 20 страни. Кулминацията на програмата, както се вижда от наскоро разсекретените архиви на ЦК на КПСС, трябва да бъде посещение в Съединените щати.
Но официален Вашингтон по очевидни причини не бърза да покани съветския офицер на посещение. Първо, Студената война е в разгара си. Второ, американците активно рекламират собствения си астронавт номер 1 Алън Шепърд. Неговият полет на космическия кораб “Меркюри-3” на 5 май 1961 г. откровено не достига нивото на техническа сложност на мисията “Восток-1”. Ракетата не успява да достигне орбита и полетът, продължил едва 15 минути и 28 секунди, се провежда на суборбитални височини. Въпреки това американската преса възхвалява Шепърд по всякакъв начин и омаловажава значението на подвига на Гагарин. Не е най-добрият информационен фон за посещение на съветски космонавт.
Кремъл решава да тръгне по заобиколен път и започна да действа чрез обществени организации и лица. На призива се отзовава Джеймс Хагърти, вицепрезидент на американската телевизионна компания ABC с 20-милионна аудитория. И той с ентусиазъм се заема да подготви интервю със съветския космонавт. Неуспешната среща между Хрушчов и Кенеди във Виена на 4 юни 1961 г., в разгара на Берлинската криза, обаче проваля тези планове. Историята на Гагарин за полета му в космоса така и не е показана по американската телевизия.
Юрий Гагарин посещава САЩ само веднъж – през октомври 1963 г., транзит от Мексико за ГДР. След това той говори на 40-минутна пресконференция заедно с първата жена космонавт Валентина Терешкова.
Кутия с копчета
Въпреки това Съветският съюз перфектно „се реваншира“ с най-близкия съюзник на Съединените щати, Великобритания, където Гагарин е почетен като национален герой и от местните жители, и от работниците и от самата кралица Елизабет II. Визитата е широко отразена от световните медии и само затвърди статута на СССР като пионер в космоса. В същото време Лондон изобщо не иска подобен ефект.
Директивата на министър-председателя на страната Харолд Макмилън, представляващ Консервативната партия, е следната: да не се провеждат официални приеми в чест на съветския гост и да не му се привлича специално внимание. Само заместник-министърът на авиацията е изпратен да посрещне Гагарин и неговия антураж, които пристигат на Хийтроу на 11 юли 1961 г. Британците обаче решават друго.
Още на изхода от летището тълпа чака делегацията, скандираща името на първия завоевател на космоса. Според плана съветската мисия отива в Манчестър, където се намира седалището на леярския съюз. Местното кметство издига червено знаме в чест на Гагарин. Химнът на СССР е изпълнен от военен оркестър, а десетки хиляди британци се събират да слушат речта на космонавта на митинга.
„Англичаните поемат инициативата на митинга в свои ръце. Улиците, по които минаваше Гагарин, бяха покрити с чадъри: под ръмещия дъжд хората чакаха с часове появата на съветския космонавт. Британците посрещнаха Юрий Гагарин с такава топлота и сърдечност, с такъв темперамент, който опроверга всички наши обичайни представи за английската сдържаност и спокойствие”, спомня си Николай Каманин.
Забавен факт: именно след посещението си в Англия Гагарин, според писателя и критик Лев Данилкин, е придобил навика винаги да носи кутия с резервни копчета, които да зашива на униформата си след всяка среща с фенове. Благодарните земляни се опитват не само да докоснат, прегърнат или целунат идола, но и да откъснат нещо като сувенир. Най-често попадали на копчета.
Превод: В. Сергеев
