ПОСЛЕДНИ

БЕЗ СРАМ: Янка Такева и „Подкрепа” точат пари за квалификация на учители в СУ

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Искате да станете учител, да придобиете право да преподавате в българските училища? Няма проблем! Срещу 600 лева ще имате нужния сертификат за педагог.

Искате да вземете професионална квалификационна степен като преподавател – и това не е сложно. Тарифата обаче е друга, защото степените са от първа до пета и за всяка цената е различна. Средно обаче се плащат по 200 лева на ниво, установи разследване на „Уикенд“.

Диета без глад

При това не става въпрос за фалшиви документи, правени в някой гараж. Свидетелствата се издават съвсем официално от Департаментът за информация и усъвършенстване на учители към Софийския университет. Разбира се, прави се и някакво обучение отгоре-отгоре, защото все пак става въпрос за документ с печата на най-стария и авторитетен университет в страната.

Янка Такева и Баце са заедно във властта от години

Въпросните курсове се организират основно от учителския синдикат на вечната Янка Такева (за него дори казват, че работи с най-ниски промоционални цени), а също и от заглъхналата „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат.

Срещу комисионна те набират учители, които се „обучават” на място от кадри на Департамента.

Участвали в тези курсове разказват пред „Уикенд”, че не е никакъв проблем да се получи професионална квалификационна степен. Писменият изпит се подготвял у дома, разбира се тайно и неофициално, като кандидатите предварително получават страници с печата на Департамента и върху тях развиват тезата.

Проверка по рама

Източниците ни, преминали през тази практика, уточняват, че „надомничеството” е разпространено още преди ковид-епидемията. Те допълват, че е пълна бутафория и устният изпит, а през последните десетилетия няма учител, който да е платил за курса и да е скъсан на изпитите!

Игра на Богове -Възходът на падението

Как може да се определи тази халтура с претенциозното име обучение – освен като изпитана от години схема за точене на пари. Да уточним, квалификационните степени на учителите са важни за кариерното им развитие.

Но също и за заплатите им, които се увеличават с няколко десетки лева, в зависимост от придобитата професионално-квалификационна степен. Малцина са тези, които най-категорично отказват да се подложат на това професионално унижение да броят 200 лева за гарантиран сертификат.

Повечето се включват охотно в тези бутафорни обучения, понеже след това към заплатите им се прибавят по няколко десетки лева всеки месец.

Иначе тези курсове се провеждат през цялата година, като Департаментът към Софийския университет се е насочил основно към района около столицата, Кюстендилски и Пернишки окръзи.

Причината да се стисни обхватът му, който по-рано е бил национален, е, че от няколко години законът позволява всеки университет има право да провежда такива обучения и да издава сертификати.

Любопитно е да се проследи, посочват източниците ни, механизмът, по който е получила квалификационните степени от Департамента, например, бившата зам.-министърка на образованието Таня Михайлова – сега директор на професионалната гимназия по прецизна техника и оптика „М. Ломоносов” в София.

Нека се провери как точно госпожата е успяла да съчетае министерстване с посещение на обучителните курсове и явяването на изпити, настояват запознати?

Най-често в ролята на изпитваща в провинцията се подвизава инспекторката Елка Николова, началник на учебен отдел в Департамента, казват източниците ни.

При това дори я представят като доцент!

Тя не само че не е преподавателка, но е много съмнително и въобще дали има право да изпитва.

Към научните степени в този университетски Департамент явно се отнасят доста лежерно. Например като доцент и то по педагогика се представя и преподавателката Мариета Савчева.

Странното в нейния случай е, че преди много време тя започва процедура за доцент по направление методика на изобразително изкуство. Години по-късно изведнъж се оказва, че е доцент по педагогика.

С тази титла, получена в разрез със закона, понеже има разлика между методика на изобразителното изкуство и педагогика, колкото и сходно да звучат за лаиците, тя е вече ръководител на катедра. „В университета всички знаят за тази „уникална” доцентура, но си мълчат” – допълват осведомени. 

Директор на Департамента от повече от година е проф. Димитър Веселинов, който преди промените е бил агент Иван на Шесто управление на Държавна сигурност. Какви доноси е писал, не е ясно, защото досието му е унищожено.

Да уточним обаче, че схемата с курсовете не е негов патент, той продължава традицията, наложена от предшественицата му на поста проф. Росица Пенкова.

Госпожата, казват запознати, и сега, въпреки че официално е пенсионерка, не излиза от шефския кабинет в Департамента.

По нейно време беше направена и досадната грешка с онези 9000 лева хонорар, които Департаментът изплати на проф. Мария Герджикова, майката на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, за да подготви обучителни материали за българите в чужбина. После тя обеща, че ще ги върне.

Преди години, когато Департаментът е единствен в страната, в него кипи огромна работа, ангажирани са десетки специалисти. Сега целият персонал не надхвърля 14-15  души, като едни от тях имат по над 1000 часа и участват в повече от 20 специализации през годината, а други се чудят как да съберат поне минимума за академична натовареност.

Отговорност за правилното разпределение носят катедрите, а също и Съветът на департамента. Уж през тях минава всичко, но се оказва, че директорът проф. Димитър Веселинов тайничко се е вписал и като ръководител, и като лектор на няколко специализации в различни градове, а подчинените му разбират за това случайно.

Тогава за кого важат правилата? Скандалът е още по-голям, защото се оказва, че неговите часове се вземат от друг преподавател. Той също бил ангажиран в тези обучения, но по други дисциплини. Въобще хаос и дребни тарикатлъци на всяка крачка!

Иначе Департаментът е наследил богата база от времената на соца и сега разполага с огромен учебен корпус и голямо общежитие в Княжево. Управител на тези имоти, както и на почивната база в Синеморец, е някой си Николай Брандийски. Той е бил кандидат за кмет на район Банкя, а след това се е борил и за депутатско място, като и в двата случая е бил издигнат от някакви маргинални партийки, при това без успех.

Сега в общежитието, което би трябвало да се ползва от учители, дошли да се обучават в Департамента, живеят странни хора. Засега ще спестим имената им.

Само ще изброим, че там са настанени преподавателка – доцент, служител от администрацията, а също и лица, които нямат нищо общо с тази структура – някаква студентка, пристигнала от Ловеч, мъж от Бургас, още един господин, появил се незнайно откъде и жена, която се оказва служителка в частна фирма на Николай Брандийски.

Сред обитателите е и рускиня, която се води екстрасенс и може би заради това владее 2 стаи. Семейство бивши преподаватели, заедно с двете си пълнолетни дъщери, пък са се разположили в апартамент от години!

Как тези хора са се настанили в общежитието, плащат ли наеми и на кого, не е ясно. В момента се ремонтира бившият стол, вероятно за да имат под ръка и ресторант въпросните обитатели.

Иначе разходите за поддържка на сградата не са никак малки, според запознати само токът на месец е над 4000 лева, отделно се заплаща и охрана. Да уточним още веднъж – тази база не е частна, тя е държавна собственост.

При това Департаментът не получава субсидия и е на самоиздръжка от собствените приходи, които идват от курсовете за квалификация, участие в проекти, изготвяне на обучителни материали, наеми.

Напоследък, забелязали посетители, вратата, която води към коридора на партерния етаж, където е администрацията на Департамента, а също и директорския кабинет, уж заради епидемията, е здраво заключена с катинар. Ключът е в служителя на пропуска. Какви ли тайни трябва да се опазят, че не дават пиле да прехвръкне в този коридор?

За да се влезе в сградата, трябва позволение от директора проф. Димитър Веселинов и само той може да даде устно нареждане да се разтворят дверите на коридора. Това се отнася не само за гостите, но и за преподавателите от Департамента, ако искат да влязат вътре. Защо ли? Все пак това не е секретен военен обект, а сграда за обучения.

Коментари

Коментара

loading…



There is no ads to display, Please add some

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Още новини

Back to top button