/NovinarBG.com/ В началото на май т. г. публикувах във вестник Поглед. инфо статия под същото заглавие. Настоящата е своеобразно продължение на онази от преди шест месец и също е посветена на дейността на Й. В. Сталин. Този път се отнася до последната реч на Сталин, изнесена на 19-я конгрес на ВКП /б/.
ЗАВЕЩАНИЕТО НА Й. В. СТАЛИН
Деветнайстият конгрес на партията на руските комунисти се провежда между пети и четиринайсти октомври 1952 г. – четири месеца преди смъртта на Й. В. Сталин.
Този конгрес има значението на преломен момент в историята на руските комунисти. На него тя сменя името си от Всесъюзна комунистическа партия /болшевики/ в КПСС. Това не е формална замяна. С нея рязко се променя курсът на революционното движение в СССР и самото обществено устройство на огромната страна. Всъщност, ако сериозно говорим за преустройство на съветското общество, това е второто след ВОСР.
Първото преустройство на съветската система се извършва в средата на 30-те години на 20-ти век. Тогава се изоставят лозунгът на съветската революция и приемането на болшевишкия преврат на 7.11.1917 г. като първа крачка към световната пролетарска революция. Именно в средата на трийсетте години на ХХ век в Съветския съюз окончателно побеждава курсът към строителството на социализма в една отделна държава. По този начин настъпва съществена промяна в стратегията на цялостната обществена модернизация на СССР. Рязко нараства интересът към отечествената история на огромната държава, към културните традиции на съставящите я народи и преди всичко на руския.
Общият резултат от това първо преустройство на новата, социалистическа съветска система е верността към теорията и идеологията на научния социализъм. Към новото в предприетия курс към строителство на социализма „в една отделно взета страна“ се прибавя и безусловното съобразяване със съществуващите световни геополитически реалности. В не- редки случаи те влизат във взаимно противоречие. Типичен пример за това е изумяващото сключване на пакта „Молотов-Рибентроп“ на 23 август 1939 година.
Това е резултатът от промяната на стратегията на съветската власт, извършена под ръководството на Й. В. Сталин. С внасянето на нов елемент в този курс – строителство на социализъм в една отделна държава – естествено се налага ревизия на класическото схващане на марксизма за ролята на държавата. Според това схващане, с победата на пролетарската революция, държавата като специфично устройство на обществото трябва да изчезне. Оттук логически следва подценяването на националния елемент в политическата сфера на обществото. Нацията и произтичащият от логиката на нейното съществуване национализъм се приемат от марксистите като отрицателна характеристика на буржоазната класа. Тезата на класическия марксизъм е „Пролетариатът няма отечество“; тя е заместена от идеята за световната пролетарска солидарност, оттам и лозунгът: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“
Този курс или сталинският курс за строителство на социализма в Съветския съюз побеждава политическата линия на Л. Д. Троцки и неговите последователи, която всъщност произтича от класическата оригинална теза на марксизма.
След средата на трийсетте години в СССР започва да се внедрява стратегията на съветския патриотизъм. Така освен в принципите на марксическата теория съветската младеж започва да се възпитава във вярност към отечеството, гордост от неговото минало. Нещо повече, понятието отечество леко се измества от свещената за руската народностна традиция почит към „Родината – майка“.
В немалка степен тази линия на скрит социалистически национализъм спомогна и за решителната победа на Съветския съюз срещу цяла воюваща срещу него фашистка Европа.
Стратегическата линия за строителство на социализма в една отделна страна роди плана за ускорена планова и всеобхватна индустриализация на Съветския съюз. Освен това фиксирането върху идеята за създаване на могъща икономически страна подготви Съветския съюз за воденето на невижданата по своите мащаби Втора световна война – не просто срещу нацистка Германия, а именно срещу цяла Европа без Великобритания. Така десетилетия след войната геостратегическите мотиви на външнополитическата дейност на гигантската държава изтласкват бавно, но сигурно съответните традиционни идеологически мотиви.
Вследствие на тези променени обстоятелства към края на четиридесетте години на миналия век, Й. В. Сталин и неговият екип започват създаването на новата международна система на социалистически страни, обединени в Съвета за икономическа взаимопомощ и по-късно на Варшавския договор. Идеологическите мотиви при изграждането на новото общество в тези страни, съюзници на СССР, съставляваха сърцевината на мирогледа на новото общество. За да бъде утвърден и открито огласен този курс на социалистически патриотизъм, ВКП/б/ след продължителна подготовка насрочи 19-ти конгрес в началото на октомври 1952 г. Й. В. Сталин играеше водеща роля в цялостната подготовка на конгреса, но на него не той чете отчетния доклад, каквато бе традицията тогава. Този доклад бе изнесен от Г. М. Маленков. В самия край на конгреса, Сталин произнася заключителното слово. То е кратко, но има колосално значение, както става ясно в съвременния свят.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНОТО СЛОВО НА Й. В. СТАЛИН НА ХIХ КОНГРЕС НА ВКП /б/
Другари!
Разрешете ми да благодаря от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители почетоха нашия конгрес със своето присъствие или които изпратиха до конгреса приветствени обръщения – да ви благодаря за дружеските приветствия, за пожеланията за успехи и за доверието.
За нас е особено ценно това доверие, което означава готовност да бъде подкрепяна нашата партия в нейната борба за светло бъдеще на народите, в нейната борба против войната, в нейната борба за запазване на мира.
Би било погрешно да се мисли, че нашата партия, която стана могъща сила, не се нуждае повече от подкрепа. Това не е вярно.
Нашата партия и нашата страна винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от доверието, подкрепата и съчувствието на братските народи от чужбина.
Особеността на тази подкрепа се състои в това, че всяка подкрепа на миролюбивите стремежи на нашата партия от страна на която и да е братска партия означава същевременно подкрепа на своя собствен народ в неговата борба за запазване на мира. Когато през 1918-1919 г. през време на въоръженото нападение наанглийската буржоазия срещу Съветския съюз английските работници организираха борба против войната под лозунга „Долу ръцете от Русия!”, това беше подкрепа, подкрепа преди всичко на борбата на своя народ за мир, а след това и подкрепа на Съветския съюз. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявяват, че техните народи няма да воюват против народите на Съветския съюз, това е подкрепа, преди всичко подкрепа за работниците и селяните на Франция и Италия, борещи се за мир, а след това и подкрепа на миролюбивите стремежи на Съветския съюз. Тази особеност на взаимната подкрепа се обяснява с това, че интересите на нашата партия не само не противоречат, а напротив, сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, то неговите интереси са въобще неотделими от делото на мира в целия свят.
Понятно е, че нашата партия не може да остава длъжна към братските партии и тя на свой ред трябва да им оказва подкрепа, а също и на техните народи и борбата им за освобождение, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След като нашата партия взе властта през 1917 година и след като партията предприе реални мерки за ликвидиране на капиталистическия и помешчическия гнет, представителите на братските партии, възхищавайки се от храбростта и успехите на нашата партия, я удостоиха със званието „ударна бригада” на световното революционно и работническо движение. С това те изразяваха надеждата, че успехите на „ударната бригада” ще облекчат положението на народите, които пъшкат под гнета на капитализма. Аз мисля, че нашата партия оправда тези надежди особено през периода на Втората световна война, когато Съветският съюз, като разгроми германската и японската фашистка тирания, избави народите на Европа и Азия от заплахата от фашистко робство.
Разбира се, много трудно беше да се изпълнява тази почетна роля, докато „ударната бригада” беше една-единствена и докато й се налагаше да изпълнява тази челна роля почти сама. Но това е минало. Сега работата е съвсем друга.
Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади” в лицето на народно-демократичните страни – сега за нашата партия стана по- леко да се бори, а и работата тръгна по-весело.
Особено внимание заслужават онези комунистически, демократични или работническо-селски партии, които още не са дошли на власт и които продължават да работят под ботуша на драконовските буржоазни закони.
На тях, разбира се, им е по-трудно да работят. Обаче на тях не е толкова трудно да работят, както беше трудно на нас, руските комунисти, през периода на царизма, когато най-малкото движение напред се обявяваше за най-тежко престъпление. Обаче руските комунисти устояха, не се изплашиха от трудностите и победиха. Същото ще стане и с тези партии.
Защо все пак на тези партии няма да бъде толкова трудно да работят в сравнение с руските комунисти през царския период?
Първо, защото те имат пред очите си такива примери на борба и успехи, каквито съществуват в Съветския съюз и в народно-демократичните страни. Следователно, те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и с това да облекчат своята работа.
Второ, защото самата буржоазия – главният враг на освободителното движение – стана друга, измени се сериозно, стана по-реакционна, загуби връзките си с народа и с това се отслаби. Понятно е, че това обстоятелство също така трябва да облекчи работата на революционните и демократичните партии.
По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазно-демократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа. Сега от либерализма не остана и следа. Няма вече така наречената „свобода на личността” – права на личността се признават сега само за ония, които имат капитал, а всички други граждани се считат за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът за равноправие на хората и нациите, той е заменен спринципа за пълноправие на експлоататорското малцинство и безправие на експлоатираното мнозинство на гражданите.
Знамето на буржоазно-демократичните свободи е захвърлено като ненужно. Аз мисля, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа. Вече няма кой друг да го вдигне.
По-рано буржоазията се считаше за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останала и следа от„националния принцип”. Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като
ненужно. Няма съмнение, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията.
Вече няма кой друг да го вдигне. Така стои работата сега. Понятно е, че всички тези обстоятелства трябва да облекчат работата на комунистическите и демократичните партии, които още не са дошли на власт.
Следователно, имаме всички основания да разчитаме на успехи и на победа на братските партии в страните на господството на капитала.
Да живеят нашите братски партии!
Да живеят и да бъдат здрави ръководителите на братските партии!
Да живее мирът между народите!
Долу подпалвачите на война !
Конгресът приключва с преименуването на ВКП /б/ в Комунистическа партия на Съветския съюз /КПСС/.
От световната революция
към единната общност на социалистическите народи
– аналитичен коментар-
Значението на заключителното слово на Й. В. Сталин бе разбрано и от последователите и от враговете му чак в началото на деветдесетте години на миналия век . Че това слово има значението на своеобразно политическо завещание, ние се убеждаваме вече в продължение на повече от три десетилетия.
Речта на Й. В. Сталин на ХIХ конгрес на ВКП /б/е кратка и засяга два проблеми, които днес са изключително актуални.
Първият е най-важен. Това е проблемът за държавата и нейната форма, предшестваща социализма – държавата на народната демокрация.
Втората тема от словото на Сталин се отнася до проблема за нацията , национализма и т.н. Идеята за народната демокрация възниква постепенно в комунистическото движение от средата на трийсетте години. Автор на новата стратегия е Г. Димитров. По-скоро той я огласява, а тя се заражда в колективното съзнание на БКП след разгрома на Септемврийското въстание през 1923 година.
Г. Димитров огласява тази идея на седмия конгрес на Коминтерна. Постепенно за седем години тя става водеща за цялото световно комунистическо движение.
Самият Й. В. Сталин много предпазливо възприема тази нова стратегия в разгара на Отечествената война и окончателно я одобрява след победата на Червената армия край Сталинград.
Почти по същото време войските на антихитлеристките сили от африканския континент стъпват на територията на Италия. В бъдещето се очертава неизбежността от съюзническа координация между Съветския съюз, САЩ и Великобритания. За най-прозорливите хора в Европа става ясно, че Третият райх губи войната, и че главните победители в нея ще бъдат споменатите три държави. Последващите събития доказват това – през юни и юли 1945 г. край Курск завършва победоносна операция на Червената армия, след което Вермахтът вече не успява да се съвземе.
По същото време срещу Мусолини е извършен военен преврат. От съюзник на Третия райх Дания се превръща в бойно поле, в което обединените антифашистки сили на Запада воюват срещу създадената в от Мусолини фашистка република в Северна Италия.
Й. В. Сталин, пет месеца след Сталинградската битка, предлага на Г. Димитров да бъде закрит оглавяваният от него Комунистически Интернационал. Това става на 10.05.1943 г..
Сталин е уверен, че след всички тези събития САЩ и Великобритания, които вече са съюзници, ще приканят и Съветския съюз да се присъедини към тази своеобразна коалиция. Междувременно съветското разузнаване донася на ръководството на държавата, че западните съюзници бавят комбинирането на военните си усилия с операциите на Червената армия. Западните съюзници се опасяват, че нацистка Германия ще бъде окончателно разгромена от Съветския съюз и войната ще завърши в Берлин. Това ще стане чрез похода на руснаците в Европа, който ще бъде използван за обновяване на изоставената през 30-те години идея на ВОСР да бъде първа крачка към световна пролетарска революция. Затова е взето решението дабъде разпуснат Коминтерна като световна комунистическа организация.
Още по-важно е решението на Сталин, след навлизане на Червената армия в освободените от нея страни да не се въвежда веднага социалистически режим. Той възприема от Г. Димитров идеята за народната демокрация като обществено устройство, предшестващо строителството на социализма. Според Сталин в бъдещата архитектоника на бъдеща Европа, трябва да се създаде един пояс около западните граници на СССР не от социалистически държави, а от народнодемократични, добронамерено настроени към Съветския съюз. Този пояс следва да започва на север от Финландия, да включва в себе си Полша, Чехословакия, Унгария, Австрия, Румъния, България, Югославия и Албания. В този пояс липсва Гърция, тъй като Сталин е знаел за непреклонната воля на Чърчил Гърция да остане под абсолютното влияние на Великобритания. Това, разбира се, не се осъществява: народна демокрация се установява, и то временно, само в част от изброените държави.
Опитът за създаване на държави от народнодемократичен тип трае до самия край на четирийсетте години. В този период Западът започва студена война срещу Съветския съюз. След известен период в тях се въвежда диктатура на пролетариата, от която следва необходимостта от въвеждането на ускорена социалистическа индустриализация и коопериране на селото, радикална културна реформа и поддържане на висока степен на военна готовност. Именно към комунистическите партии на тези държави, започнали социалистическия преврат само три години преди Деветнайстия конгрес,
е обръщението на Сталин в знаменитата му реч:
„ Другари!
Разрешете ми да благодаря от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители почетоха нашия конгрес със своето присъствие или които изпратиха до конгреса приветствени обръщения – да ви благодаря за дружеските приветствия, за пожеланията за успехи и за доверието.
За нас е особено ценно това доверие, което означава готовност да бъде подкрепяна нашата партия…”
Продължението на речта има особено значение за очертаваната от Сталин стратегия за бъдещото място на СССР в установения след войната световен ред. Според него: „ Би било погрешно да се мисли, че нашата партия, която стана могъща сила, не се нуждае повече от подкрепа. Това не е вярно.“
По-нататък той продължава:„ Нашата партия и нашата страна винаги са се нуждаели и ще се нуждаят от доверието, подкрепата и съчувствието на братските народи от чужбина. “
Това е първият изключително важен елемент от завещанието на Й. В. Сталин към съветските комунисти – вече членове на КПСС. Това не е протоколна препоръка в режисирано мероприятие. Това е едно предупреждение към бъдещото ръководство на СССР И КПСС, превърнали се тогава в авангард на световното комунистическо движение, да не изпадне в опасно високомерие.
За съжаление този съвет бе следван в Съветския съюз само до края на петдесетте години, когато начало на СССР застана Н. С. Хрушчов. Традицията на растящото високомерие на КПСС продължи с ускоряващи се темпове до рухването на европейската социалистическа система и на самия СССР.
Към разсъжденията на Сталин по тази точка трябва да се прибави и неговата забележка, че Съветският съюз и КПСС трябва да приемат съветите и желанието за помощ от другите братски социалистически партии. Защото помагайки на КПСС и СССР, те помагат и на самите себе си. Тази своеобразна взаимност в оказването на материално и идейно-политическо сътрудничество има своите исторически предпоставки: „ След като нашата партия взе властта през 1917 година “ , отбелязва Сталин и продължава: „ и след като партията предприе реални мерки за ликвидиране на капиталистическия и помешчическия гнет, представителите на братските партии, възхищавайки се от храбростта и успехите на нашата партия, я удостоиха със званието „ударна бригада” на световното революционно и работническо движение. С това те изразяваха надеждата, че успехите на „ударната бригада” ще облекчат положението на народите, които пъшкат под гнета на капитализма.“
Ораторът продължава с обосноваването на този феномен, като казва: „ Аз мисля, че нашата партия оправда тези надежди особено през периода на втората световна война, когато Съветският съюз, като разгроми германската и японската фашистка тирания, избави народите на Европа и Азия от заплахата от фашистко робство.
Разбира се, много трудно беше да се изпълнява тази почетна роля, докато „ударната бригада” беше една-единствена и докато й се налагаше да изпълнява тази челна роля почти сама. Но това е минало. Сега работата е съвсем друга.“
Когато Сталин чете своята реч, светът вече е разделен на две социално-икономически системи – социализъм и капитализъм. Във втората част на речта си Сталин продължава: „Особено внимание заслужават онези комунистически, демократични или работническо-селски партии, които още не са дошли на власт и които продължават да работят под ботуша на драконовските буржоазни закони. На тях, разбира се, им е по-трудно да работят. Обаче на тях не е толкова трудно да работят, както беше трудно на нас, руските комунисти, през периода на царизма, когато най-малкото движение напред се обявяваше за най-тежко престъпление.“
И тук следва най-важната от съвременна гледна точка част от речта на Сталин. Той обръща особено внимание на факта: …“самата буржоазия – главният враг на освободителното движение – стана друга, измени се сериозно, стана по-реакционна, загуби връзките си с народа и с това се отслаби. Понятно е, че това обстоятелство също така трябва да облекчи работата на революционните и демократичните партии.“
Оттук Сталин продължава своя анализ на обстановката в тогавашния свят като дава, запазваща своята актуалност и днес, характеристика на съвременния капитализъм: „По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазно-демократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа. Сега от либерализма не остана и следа. Няма вече така наречената „свобода на личността” – права на личността се признават сега само за ония, които имат капитал, а всички други граждани се считат за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът за равноправие на хората и нациите, той е заменен с принципа за пълноправие на експлоататорското малцинство и безправие на експлоатираното мнозинство на гражданите.“
Всичко казано дотук отговаря на деструктивните процеси в съвременния свят. Тук е необходимо само едно уточнение. Съвременната световна буржоазия се отказа от класическия прогресивен либерализъм, а съвременният либерализъм точно отговаря на характеристиката, дадена от Й. В. Сталин.
И оттук следва идейно-политическата кулминация на цялата реч. Сталин отбелязва: „Знамето на буржоазно-демократичните свободи е захвърлено като ненужно“.
Повлияните от полувековната хрушчовската антисталинска пропаганда биха били изумени от тези негови препоръки:
„Аз мисля, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа.“
В случая Сталин измества идейно-политическата цел на комунистическото движение от завземането на властта по революционен т. е. насилствен път с нова цел: използване на демократичните механизми в обществото, които включват борбата за демокрация и борбата за мир.
„ Вече няма кой друг да го вдигне.“
Това е директна препоръка на тогавашния вожд на комунистическото движение да се използват онези ценности от буржоазния строй, които са доказали своята стойност. Значи: буржоазните свободи трябва да се надграждат, трябва да се трансформират в социалистически.
Оттук следва нещо още по-изненадващо: реабилитирането на патриотизма и дори национализма, и внасянето им в ценностната система на новия строй.
Това обаче не означава край на интернационала, а е негово ново тълкуване от страна на Й. В. Сталин. Заслужава да се отбележи, че в рамките на политическата теория на марксизма понятието интернационал има съвършено друго съдържание: интернационализмът означава постепенно изчезване на национални различия между отделните народи в света. Според Сталин и оглавявания от него идейно-политически курс на Съветския съюз през трийсетте години на м. в., означава укрепване и разцвет на националния живот в хармония с останалите нации. Понятието „национализъм“ е изпразнено от своето конфронтационно съдържание и при социализма би трябвало да бъде равноправно сътрудничество.
В днешно време недоучени политолози се изказват против глобализма, против интернационализма, без да си дават сметка, че глобализмът е една естествено развиваща се тенденция, започнала от откриването на Америка и продължаваща до ден днешен. От времето на Колумб до нашата съвременност средствата за общуване между хората и народите превърнаха земята в едно общо, но все още неединно обиталище.
На страхотни критики са подложени Л. Д. Троцки, Сорос и техните последователи /?/ като едни зловредни комунисти, антинационалисти, без да се вземе предвид голямата разлика в съдържанието на понятието глобализъм, като всеобхватен цивилизационен процес и интернационализъм в двете му разбирания: изчезване на националните различия и обратната теза – укрепването и обогатяването на отделните нации. Ето това е сталинският национализъм!
Кулминационната точка на това изказване е свързана с най-важното завещание на Й. В. Сталин: „Няма съмнение, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друг да го вдигне. Така стои работата сега.”
„ Понятно е,“ продължава Сталин своята реч “, че всички тези обстоятелства трябва да облекчат работата на комунистическите и демократичните партии, които още не са дошли на власт. Следователно, имаме всички основания да разчитаме на успехи и на победа на братските партии в страните на господството на капитала.“
* * *
На 05.03.1953г., пет месеца след това забележително слово, Й. В. Сталин умира. Скоро след неговата смърт КПСС, ръководена от Н. С. Хрушчов, се отказва от завещанието на Сталин. Първи пробив в това отношение става конфликтът между СССР и КНР /Китай/. От 1958 г. този конфликт продължи до 1989 г. В този период Съветският съюз и цялото комунистическо и работническо движение изминаха изключително драматичен и сложен път. Заедно с безспорните успехи на комунистическото движение в капиталистическите и буржоазни страни започна и неговото израждане. И когато рухна и най-важната морално-политическа ценностна опора на социализма – интернационализмът, социалистическият национализъм се изроди в един елементарен буржоазен национализъм.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
