/NovinarBG.com/ „Санкционираните руски активи, замразени в Белгия, са генерирали близо 3 милиарда евро печалби, докато държавите от Европейския съюз продължават да спорят какво да правят с парите“, съобщи Bloomberg на 26 октомври .
Изводът е, че върху замразените руски пари вече са натрупани 2,9 милиарда евро лихви и тази цифра ще продължи да расте. Bloomberg предположи, че освобождаването на такива големи суми може да засили дебата в ЕС за това как да се облагат руските неочаквани печалби и да се пренасочат средства към Украйна.
В същото време общият размер на руските средства, замразени в банките на ЕС, се оценява на над 200 милиарда евро.
Информационната агенция припомня, че ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече беше обещала да представи план за изземването на руски активи това лято, но така и не го направи. И сега лидерите на ЕС планират отново да обсъдят тази тема на двудневна среща на върха в Брюксел, която започна днес, 26 октомври.
Няма юридически основания
Когато обсъждат последиците за самия Европейски съюз, до които може да доведе изземването на суверенните активи на Русия, експертите са съгласни, че не е възможно да се предвидят всички вероятни последици от подобна стъпка. Което в крайна сметка предопределя нерешителността на фрау фон дер Лайен.
Така директорът на Центъра за пазарни изследвания към Националния изследователски университет ВШЭ Георгий Остапкович отбелязва, че Европейският съюз се позиционира не като държава, а като единно юридическо сдружение. „И те се страхуват да не нарушат законовата рамка, която се определя въз основа на прецедент “, обяснява експертът.
Какво означава това във връзка със спешното желание на колективния Запад да се освободи от руските пари, заседнали в европейските банки?
„Това никога не се е случвало, когато активите на цяла държава са били конфискувани без правно основание “, отбелязва специалистът. „И те замразиха повече от 300 милиарда евро руски резерви, около 200 милиарда директно в ЕС. Почти невъзможно е да се изтегли такъв обем .“
В същото време ЕС първоначално имаше правно основание за замразяване на тези средства, уточнява Остапкович. И тук обаче не всичко е просто.
„Преди това ЕС замрази активите на Иран “, припомня събеседникът на ИА Regnum . „ Въпреки че не бива да забравяме, че Иран беше обект на санкции на ООН, докато на Русия такива санкции не бяха наложени. И тогава европейците бяха принудени постепенно дори да върнат иранските пари .
Опитът за създаване на прецедент от такъв мащаб като изземването на суверенните активи на цяла държава на стойност десетки и още повече стотици милиарди евро обаче е стъпка от съвсем различен порядък, отбелязва икономистът, водещ изследовател в Московския държавен университет Андрей Колганов . Подобна мярка, според него, определено ще подкопае доверието във финансовата система на Европа или дори на Запада като цяло по целия свят.
И ние можем да отнемем нещо
Но дори и да приемем, че Европейският съюз реши да предприеме стъпка, която сега изглежда безумна за експертите, не е трудно да си представим как Русия ще отговори на принудителното изземване на суверенни активи, отбелязва Колганов.
„Основното нещо е конфискацията на активи на чуждестранни компании, които се намират в Русия “, посочва той. – И това е общо взето съпоставима сума. Активите, замразени на Запад, включително в Европейския съюз, са сравними с обема на активите на чуждестранни компании, представени в Русия. Те се оценяват на малко по-малка стойност, но много близка .
Да отбележим: 9 от 10-те най-големи чуждестранни компании в Русия в края на 2022 г. са компании от недружелюбни страни.
Първата позиция е заето от френския Leroy Merlin с приходи от 529,7 милиарда рубли. На второ място е японската JT Group (432,6 милиарда рубли), а на трето – американската Philip Morris (399,9 милиарда рубли). В топ 10 попадат още американската PepsiCo (303,7 милиарда рубли), френската Elo (Auchan и Atak; 292,6 милиарда рубли), холандската VEON (VimpelCom; 286,4 милиарда рубли), германската Metro (223,6 милиарда рубли), американската Mars (201,4 милиарда рубли), швейцарската Nestle (195 милиарда рубли).
„ Френският Auchan, например, не напуска Русия, защото делът на руското подразделение в приходите на цялата компания е около 11 процента “, казва Остапкович от Висшето училище по икономика. „ IKEA напусна, но руското й подразделение имаше три процента от общия обем . “
Така че ръководството на западни компании, които не искаха да напуснат Русия с началото на санкционната война, изглежда също изглежда скептично относно вероятността от „взаимно оттегляне“.
На свой ред, както отбелязва Остапкович, сега има около хиляда и петстотин чуждестранни компании, които са се „наредили на опашка за излизане“ от руския пазар, опитвайки се да получат някаква компенсация от Министерството на финансите.
Не могат да ги намерят, но обичат да поговорят
Всякакви разговори за възможността Русия да отнеме поне част от инвестициите й, замразени в банки на неприятелски страни, са празни приказки, съгласна е специалистът по международно право Мария Ярмуш. „Е, трябва да обсъждаме нещо в Европейската комисия, но руските активи са интересна тема, става дума за пари, така че е хубаво тях да обсъждаме “, казва тя иронично.
Експертът потвърждава, че изземването не само на суверенните активи на Русия, но и на натрупаните върху тях лихви е невъзможно от гледна точка на законодателството на ЕС при наличието на каквото и да е решение на Европейската комисия.
„Опитахме се да лобираме за оттегляне поне на лихвите за използването на тези огромни средства. Но банките не могат да прехвърлят тези пари, няма и такива закони. Лихвите за използване на средства по банкови споразумения трябва да бъдат кредитирани по сметките на собствениците на тези средства “, казва Ярмуш.
Тя обръща внимание на друг важен момент: „Това абсолютно не е изгодно за банките, тъй като парите могат да се използват за растеж, правейки печалба. Сумите са големи и всички банкови структури обработват тези доходи и пак получават лихви. Естествено, банковото лоби ще се опита да държи тези замразени средства под свой контрол, като същевременно начислява банковата лихва, която е предвидена в споразуменията .
На свой ред Колганов от Московския държавен университет посочва друга трудност, която неизбежно възниква, ако имат намерение да се изземат замразени руски активи: „Недружелюбните страни не могат да открият приблизително половината от руските активи, намиращи се в чужбина. Освен това имах възможността да видя официалния отговор на Централната банка на депутатско запитване относно тези активи. В него се посочва, че Централната банка запазва достъп до тези активи. Тоест, дори в технически смисъл, всичко не е толкова просто.“
Така експертите са съгласни, че многократните дискусии на лидерите на ЕС за съдбата на замразените руски пари едва ли ще донесат нещо ново. Но ако бъде взето незаконно решение за изземването им от Русия, неминуемо ще последва остър отговор. В същото време не е възможно дори да се изчислят всички последици за световната финансова система.
По-рано, през май тази година, белгийският премиер Александър Де Кроо каза, че страната му е разпределила приходите от замразените руски активи – приблизително 200 милиона евро – за военна подкрепа за Украйна. В същото време експерти поясняват , че в този случай можем да говорим изключително за данъчни приходи, които Белгия е получила, тоест за собствени средства на белгийската хазна, а не за руски пари.
Превод: ЕС
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
