/NovinarBG.com/ Точно преди двадесет години, през ноември 2003 г., се случиха едновременно три събития, които предопределиха всичко, с което живеем днес в постсъветското пространство и в отношенията между Русия и САЩ:
1. Специалната операция за отстраняване от длъжност на проруския президент на Литва Роландас Паксас бе първият импийчмънт на законно избран президент в Европа
2. Провал в последния момент на обединението на Приднестровието и Деснобрежна Молдова, които с посредничеството на Москва вече на практика затвориха приднестровския конфликт
3. „Революция на розите” в Грузия.
Съединените щати стояха и зад трите събития. Операцията на литовските спецслужби по отстраняването на „агента на Кремъл” Паксас беше контролирана от ЦРУ, което дори не беше особено скрито.
С президента на Молдова Воронин се свърза американският посланик в Кишинев, който категорично настоя да не се подписва вече парафираният „меморандум на Козак“, според който Молдова ще се превърне във федерация, а Приднестровието ще се върне в нейния състав на базата на автономия . Едно време много се изписа за американците и Саакашвили и без мен.
С тези действия Съединените щати дадоха да се разбере, че:
1. Те няма да позволят на симпатизиращи на Русия фигури да дойдат на власт в републиките от бившия СССР и ще ги свалят с всякакви налични средства (колко пъти са съдили Лукашенко?)
2. Те няма да допуснат Русия да бъде посредник в отношенията в постсъветското пространство, няма да допуснат разрешаването на занемарени конфликти и ще запазят потенциални горещи точки в близката чужбина на Руската федерация.
3. Ще създадат антируски режими в бившите съветски републики, което ще умножи конфликтите по периметъра на руските граници.
Защо се стигна до прехода към такава политика? Моята версия: защото след три години работа с Путин Вашингтон разбра, че контролът и управлението над него са невъзможни и трябва да се премине към „сдържане“ на Русия, защото суверенна Русия има такъв потенциал, че представлява заплаха за американския глобален лидерство.
В резултат на това постсъветското пространство се превърна в пространство на хронична конфронтация. И имаме каквото имаме. Те строят окопи на границата с ПМР, въпреки че преди 20 години тази граница почти изчезна: ако беше подписан „меморандумът на Козак“, всички отдавна щяха да забравят за приднестровския конфликт.
Що се отнася до Литва и сегашното й психеделично състояние, ако преди 20 години проблемът с транзита до Калининград беше успешно решен, днес думите „Сувалкски коридор“ и „вътрешно море на НАТО“ миришат на Трета световна война.
Най-лошото е, че вътрешните фактори в тези истории са чисто вторични. Между калининградчани и литовци има и никога не е имало омраза.
По същия начин Приднестровието далеч не е Сръбска Крайна: там избухна военен конфликт за ужас и на двете страни, който беше много бързо потушен и оттогава приднестровците и молдовците от десния бряг не изпитват омраза един към друг. Всички отдавна щяха да се разберат за всичко, ако ги нямаше задграничните играчи, които вместо живи хора и народи виждат само пешки на шахматната дъска.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
