/NovinarBG.com/ 22 юни е трагичен ден за руския народ. На този ден стартира операция „Барбароса“ – планът на OKХ за светкавичния (в рамките на два месеца и половина) разгром на Червената армия и последващото унищожаване на СССР, както и на повечето от неговите граждани. На този ден започва Великата отечествена война, която носи поне една смърт на всяко съветско семейство.
Много семейства са претърпели много по-големи загуби. Хиляди, десетки хиляди семейства изчезнаха напълно, никой не остана.
„Всички Савичеви са мъртви. Остана само Таня ”, която също почина две години и половина по-късно – само един, най-известният пример за семейна трагедия. А колко семейства измряха в Ленинград по време на блокадата!
Колко семейства изгоряха в беларуските села, унищожени от бандеровските и балтийските наказатели? Колко семейства загинаха в окупацията от глад, колко бяха разстреляни?
Отбелязахме 78-ата годишнина от Великата победа, но преброяването на загиналите във войната не е приключило. 20, 25, 27 милиона – колко ще са накрая?
Причините за пораженията в кампанията от 1941 г. отдавна са подробно анализирани. Вече и децата не вярват в тезата за внезапността на атаката и смазващото превъзходство на противника като основна причина.
Нямаше внезапна атака дори само защото войските на Балтийския военен окръг вече бяха получили заповед на 18 юни 1941 г. да започнат операции по плана за прикриване на границата. В същото време на командването на областта беше предоставена информация, че германците ще атакуват на 22 юни.
Дори ако приемем, че останалите са научили за предстоящата атака само от жуковско-тимошенковската директива в нощта на 22 юни, тогава дори в Беларуския военен окръг (където комуникациите вече бяха прекъснати от диверсанти) тя успя да достигне нивото на всички щабове на корпуси, повечето дивизии и много полкове.
Още преди мобилизацията числеността на Червената армия е 5,5 милиона души (Вермахтът, който също воюва с Великобритания и държи над двадесет дивизии във Франция) – 7,5 милиона. В граничните райони съветската групировка наброяваше 3,2 милиона души, Вермахтът – с милион повече.
По танкове СССР превъзхожда германците 3,6 пъти (имайки 1900 танка Т-34 и КВ в своя танков и механизиран корпус, на които немците не могат да противопоставят нищо подобно), по самолети – 2,2 пъти (германските изтребители Bf-109 превъзхождаха всички съветски модели, но не толкова, че да се бият с тях изобщо, германската авиация никога не постигна абсолютно въздушно господство над целия фронт, въпреки че успя да го осигури по основните направления до 1943 г.), в артилерията – в 1,4 пъти (качествено съветската артилерия беше по-силна от германската през цялата война).
През цялото лято продължи прехвърлянето на войски от Далечния Изток и Централна Азия на Запад. Освен това до края на 1941 г. са мобилизирани 14 милиона души (без да се броят още един милион народни милиции и бойци на изтребителните батальони).
От тях около седем милиона вече бяха мобилизирани до средата на юли (дори преди катастрофалните поражения на Червената армия край Киев, както и Брянск и Вязма). По това време (средата на юли) загубите на Червената армия възлизаха на над четиристотин хиляди безвъзвратни и над двеста хиляди санитарни (главно загубите на Западния фронт в котлите край Бялисток и Минск).
Така до средата на лятото Вермахтът и неговите съюзници нямат дори обичайното числено предимство. Нека ви напомня, че Германия вече беше мобилизирала и можеше да попълни армията само с наборници за следващата година (пълната мобилизация започна едва през 1944 г.).
Най-важното е, че опровержението на теорията за „изненадващото нападение“ е кампанията от 1942 г. СССР постига впечатляващи (макар и противоречиви) победи през зимната кампания на 1941/42 г.
Червената армия постигна числено превъзходство, а оборудването, нокаутирано през 1941 г., беше попълнено за сметка на вътрешните райони, ленд-лизинг и тези заводи (Сталинградски трактор, Кировски в Ленинград), чието производство не спря поради евакуацията .
Съветското командване само избра времето и мястото за пролетно-лятната настъпателна кампания. Всички настъпателни операции завършват с поражение и германците започват стратегическа офанзива на южния фланг (на Сталинград и Кавказ).
В крайна сметка борбата за инициативата продължава до средата на 1943 г. и едва по време на битката при Курск Червената армия достига радикален обрат.
Германците никога повече не се опитаха да преминат в стратегическа офанзива на Източния фронт, ограничавайки се до стратегическа отбрана, понякога нанасяйки болезнени, но не фатални контраатаки.
На Червената армия й отне две години, за да се научи да се бие. Не е срамно да си признаем. Френската армия през 1940 г. е смятана за най-добрата в света. Тя беше подпомогната от белгийската, холандската армия и британските експедиционни сили (заедно увеличавайки съюзническите сили с един и половина пъти).
Съюзническите войски (британски и френски) вече са били мобилизирани и разположени на фронтовата линия за половин година.
Въпреки това един месец беше достатъчен на германците да унищожат цялата стратегическа мощ на Запада в хода на само една операция (само през 1944 г. и само с американска помощ британците отново успяха да кацнат на континента, въпреки факта, че основните сили на Вермахта по това време са вързани на Източния фронт).
Така че ние, за нашите поражения от първата година на войната, трябва да бъдем наранени, но не трябва да се срамуваме. Изправени сме били пред наистина най-силната военна машина, която човечеството е създавало в цялата си история. И нашите успяха да унищожат тази машина. Германия никога няма да има такава армия, каквато имаше през 1941 г.
Що се отнася до теорията за „изненадващото нападение“, „изненадата“ имаше значение само през първите три-четири дни на войната. След това се включиха други фактори: неподготвеността на командния състав да ръководи съществуващите формирования, недостигът на много механизирани и танкови корпуси, тяхната небалансирана структура, постоянни комуникационни проблеми, невъзможността да се координира работата и да се организира взаимодействието на бойното поле на различни клонове. на войските и различни формирования и асоциации, твърде предните складове се преместиха далеч напред, в западната посока почти веднага паднаха в ръцете на германците, фаталната загуба на щаба за командване и контрол. Всеки от тези фактори поотделно не е критичен, но като цяло те са в основата на съветските поражения от 1941-1942 г.
Трябва да отдадем дължимото на съветската историческа наука: абсолютно всички цифри и факти, свързани с периода на подготовка за войната, нейното начало и неуспехите през първите две години, винаги са били публично достояние и отдавна са били анализирани от военните историци.
Теорията за „изненадващото нападение“, която влезе в остър конфликт с тези цифри и факти, беше използвана като пропаганден (за обществено, а не за научно потребление) печат, тъй като СССР не можеше да признае, че напредналата армия на първата държава в света на работниците и селяните се оказаха по-зле подготвени за съвременната война от армията на империалистическия хищник. Не се вписваше в идеологическата рамка.
Всъщност СССР се готви за война и се подготвя по-добре от Германия. Извършена е скрита мобилизация. За пет предвоенни години армията се утроява, а за десет години – десет пъти. Армията беше технически най-оборудваната в света.
Хитлер не искаше да повярва на своето разузнаване, което му докладва за броя на съветските танкови войски. В същото време Абверът не преброи добре и даде цифрата наполовина по-ниска (12 000 срещу над 25 000 реално). Но Хитлер не вярваше дори в 12 хиляди. Той не можеше да си представи, че съветската индустрия е в състояние да ги произвежда.
В крайна сметка индустриалният потенциал, подготвен преди войната, изигра решаваща роля за постигането на победа. Германците бяха силен противник.
Нашите танкове и самолети горяха не по-зле от немските и до 1943 г. те унищожиха повече от нашата техника, отколкото самите те загубиха. Въпреки това съветската индустрия, евакуирана и разположена в средата на 1942 г. в Сибир и Урал, банално произвежда повече оборудване, отколкото Райхът с цяла подчинена Европа.
Докато губехме повече, ние компенсирахме загубите чрез производството. Когато германците започнаха да губят повече, се оказа, че производството им не може да се справи с увеличените загуби.
Нека повторя, защото това е важно. Всичко, което е работило по време на войната, е създадено преди войната. Ако ги нямаше тези заводи с тяхното оборудване, обучени, квалифицирани работници, инженерни части, всички тези конструкторски бюра, нямаше да има какво да се евакуира.
По този начин желанието на съветското ръководство да забави възможно най-много началото на войната беше съвсем разумно. Всеки допълнителен месец, всяка година укрепваше не само армията, но и тила, а войните не се печелят без тила.
През 1941 г. се развива интересна геополитическа ситуация.
Първо, Хитлер не е завършил битката за Англия. Атаката срещу СССР при тези условия е самоубийствена авантюра. От 1914 г. насам германските генерали са постоянно преследвани от призрака на война на два фронта.
Много от тях доста адекватно оцениха възможностите на Червената армия. Според мемоарите на повечето германски военачалници настроението в щабовете на най-високо ниво преди нападението срещу СССР далеч не е било празнично.
Войниците може би разчитаха на друга лесна разходка, но генералите очакваха трудна кампания и далеч не бяха сигурни в победата.
Второ, във връзка с държавния преврат в Югославия, който доведе антинацистките сили на власт, и поражението на италианските войски във войната с гърците, Хитлер (за разрешаване на кризата на Балканите) трябваше да се отложи датата на нападението срещу СССР от 10-15 май на 15-20 юни.
Дори до 22 юни цялата Втора армия от група армии „Център“ не е пристигнала в района на дислокация, тъй като е на път от Балканския театър. Загубата на месец и половина от сухия сезон означава, че Барбароса беше придвижена напред и нямаше как да има резервно време, всяка авария излагаше светкавичната война на опасност. А на война винаги има злополуки.
Германците, ако не победяха СССР по време на светкавичната война, изобщо не можеха да спечелят, просто нямаха достатъчно ресурси.
Трето, огромната дължина и дълбочина на театъра на военните действия означаваше, че Вермахтът нямаше да може да осигури необходимата плътност на войските и техниката по целия фронт. Докато се водят мобилни бойни действия, това не е толкова страшно (кризата се преодолява с маневри), щом фронтовата линия се стабилизира, липсата на войски става неотменим фактор за поражението.
През ноември 1941 г. Клайст не можа да задържи Ростов на Дон, който бе окупиран от 1-ва танкова група, тъй като нямаше достатъчно войски, за да покрие дълбокия ляв фланг.
През 1942 г. между група армии „А“, която се втурна към Кавказ, и група армии „Б“, която настъпваше към Сталинград и Воронеж, имаше дупка от триста километра, покрита от една 16-та моторизирана дивизия на Четвърта танкова армия.
Същият недостиг на войски принуди Вайхс (командир на група армии B) да покрие фланговете на 6-та армия на Паулус с нестабилните румънски армии в защита.
Германците разчитаха на авантюристичен план, чието прекъсване обрече операция „Барбароса“ на провал, а Вермахта на поражение.
Тъй като смущенията (по отношение на разгръщането) започнаха още преди началото на военните действия, Германия можеше да спечели тази война само по чудо.
Трябва да отдадем почит на германските генерали и войници. Те се бориха умело и самоотвержено и направиха всичко, за да постигнат това чудо. Бяха много силен и опасен противник. Но, както пише Сун Дзъ, „който няма шанс, не печели“.
Предвид съвкупността от политически, географски, демографски, икономически и други фактори, германците нямаха шанс. Затова настроението на висшия щаб на 22 юни 1941 г. никак не е било радостно.
Плеяда от необикновени военачалници влязоха във войната срещу нас, напълно способни да осъзнаят неразрешимостта на задачата, стояща пред тях.
До 22 юни 1941 г. Германия имаше теоретичната възможност да победи британците, да окупира Британските острови, да окупира Северна Африка и да навлезе в Индия през Иран, за да се срещне с японците. Очевидно СССР и САЩ биха възприели подобни успехи на силите от Оста като заплаха и биха влезли в отбранителен съюз, към който биха се присъединили оцелелите британски доминиони (Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южноафриканският съюз).
Но при тези условия Вашингтон и Москва едва ли биха влезли във войната с Германия по собствена инициатива. В този двуполюсен свят за дълго време можеше да се създаде взаимно блокирана геополитическа позиция, за разлика от онова, което се очерта след 1945 г. СССР и САЩ да са от едната страна, а сегашният ЕС и Япония от другата. В този случай и двата блока биха били практически недостъпни един за друг.
Но Хитлер взе просто, очевидно решение – да победи СССР в една кратка кампания и по този начин да реши съдбата на цялата световна война.
Тъй като нямаше, за разлика от своите генерали, подходящо образование, разчитайки на интуицията си, неспособен да прецени пълния размер на риска, наложен от вече постигнатите успехи, той не можа да осъзнае огромността и неразрешимостта на задачата, която постави на германците военна машина. Пое риск и загуби.
Бойната машина на Вермахта дълго се опираше, буксуваше, но все пак се опитваше да изпълни задачата, докато не се счупи от усилията.
Но на 22 юни 1941 г., в деня на лятното слънцестоене, войниците и командирите на Червената армия, които умираха под германските бомби и снаряди, бързо заемаха отбраната и се опитваха да установят връзка с щаба и съседите си, не знаеха и не можеше да знаят, че стратегическите разчети на съветското ръководство са правилни, че Хитлер греши и поражението на Германия е неизбежно.
Те просто изпълниха дълга си, забавяйки врага за час, понякога за ден, накрая нарушавайки графика на операция „Барбароса“.
Междувременно войниците прекъснаха германската военна авантюра с кръвта си, жените и децата си, бащите и майките си, в напуснатите работилници, произвеждаха снаряди и танкове, излизаха на полето, за да не липсва нищо на фронта – нито в храната, нито в оборудването.
Това беше основната грешка на Хитлер, който разчиташе на бързата деморализация на съветското общество в лицето на неизбежните първоначални поражения на Червената армия, разцепление в страната и падане на правителството, преди средствата за съпротива да бъдат напълно изчерпани. Случи се в Чехия, случи се в Полша, случи се във Франция.
Но това не се случи в СССР. Това изобщо не се е случвало в Русия. От Бату до Тохтамъш и от Стефан Батори до Наполеон, колкото по-страшен е врагът, толкова по-силна е консолидацията на руснаците. Германците през 1941 г. бяха най-силният и най-страховитият враг в историята.
Враг, уверен в силата си, вдъхновен от много предишни победи, враг, който няма къде да отстъпи – поражението в кампанията от 1941 г. означаваше за Германия гарантирано поражение не само във Великата отечествена война, но и през Втората световна война, гарантирано рухването на нацисткия режим. Германците се опитаха да влязат в победата на смелост, на психологическия срив на хората, внезапно изправени пред брутална война.
И те се сблъскаха с неочакваната за тях спокойна, консолидирана увереност на руснаците, които дори през юни 1941 г. не се съмняваха, че победата ще бъде наша и бяха готови да умрат за тази победа.
Веднъж създателят на германската военна мощ, пруският крал Фридрих II казва, че не е достатъчно да убиеш руски войник, а и мъртвият трябва да бъде бутнат, за да падне. През юни 1941 г. наследниците на Фридрих имат възможността сами да се убедят в правотата му. Убедени и ужасени.
Още през август бравурните бележки изчезват от писмата на германските войници, започват оплаквания за трудностите и ужаса на войната, която за първи път с цялата си ярост падна върху тази армия, която завладя цяла Европа.
Сега не само генералите, но и войниците разбраха огромността на възложената им задача. Вече дори Хитлер каза, че не би започнал тази война, ако знаеше колко танка има СССР.
Всъщност той така или иначе щеше да започне (той отиде целенасочено в тази война), но самият факт на подобно изявление е показателен.
Но осъзнаването на мащаба на проблема дойде твърде късно. Операция Барбароса започна. Започва Великата отечествена война на съветския народ. Нацистка Германия свърши там.
Отне четири години и десетки милиони смъртни случаи на Хитлер да признае победата си и да се застреля. Но вече на 22 юни 1941 г. изстрелът, който прозвуча в бункера под имперското канцлерство на 30 април 1945 г., стана въпрос на време, а не на принцип.
Приключението може да спечели тактически победи. Но стратегически, за дълги периоди от време и с използването на всички налични ресурси, точното изчисление винаги печели.
Проблемът с изчислението е, че когато изчислява авантюризма на едно приключение, той често не вярва, че някой може да се реши на такова очевидно приключение. Това води до ненужни жертви, но не се отразява на общия резултат, защото „не печели този, който няма никакъв шанс“.
Хитлер нямаше шанс. Той можеше да убие много и уби много. Но за да победи, трябваше да избие всички, поне в СССР. И тази задача дори не беше по силите му.
Никой не иска да се учи от грешките на другите. И сега новите авантюристи, които бяха наши съюзници през 1941 г., се опитват да преиграят историята и са много изненадани, когато естествено стигат до същия резултат като провалилия се австрийски художник, който отприщи най-ужасната война в историята преди 82 години, война това в крайна сметка го погълна, и Райха, и Вермахта.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
