За първи път в близо 100 годишната история на в-к „Македонска трибуна“, изданието публикува интервю с български министър на външните работи. Става въпрос за Мария Габриел, която сега е вицепремиер в оставка, уточнява БГНЕС.
„Македонска трибуна“ е печатен орган на Македонската патриотична организация /МПО/ в САЩ и Канада, създадена през 1922 г. от македонски българи.
Вестникът се публикува от 1927 г., като месец след неговото първо издание, той бива забранен в тогавашна Югославия и Гърция, тъй като е считан за пробългарски.
След 1945 г. БКП го забранява в България. От 1927 г. до началото на 90-те години на миналия век, вестникът се издава на книжовен български език, старопечатна форма, като след това продължава да се издава на английски език.
В интервюто министър Габриел посочва, че човешките контактите между гражданите на България и Република Северна Македония (РСМ) остават отлични на ежедневно ниво. Пътят за европейската интеграция на РСМ е ясен, това е Компромисът от 2022г. със своите три взаимосвързани елементи – Заключенията на Съвета на ЕС и конституционните промени; изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество; и неговите протоколи от 2019г. и 2022г.
Министър Габриел подчертава, че България няма и никога няма да има нови условия към РСМ. Анонсира се, че следващата министерска среща по Коридор 8 ще се проведе в София през лятото на 2024 година, по инициатива на Мария Габриел.
Транспортно-комуникационните връзки между България и Северна Македония също са много важни от гледна точка на военната мобилност и взаимна подкрепа. Развитието им допълнително ще консолидира устойчивостта на НАТО и Европейския съюз (ЕС) в настоящата сложна геополитическа среда.
Изданието отбелязва приетите от губернаторите на Илинойс и Мичиган прокламации, обявяващи, че ще бъде честван 3 март 2024 г. – Денят на Освобождението на България. Двата политически акта признават постиженията на македонските българи в САЩ, пристигнали в Америка през първата половина на 20в.
От „Македонска трибуна“ поздравяват българския генерален консул в Чикаго, Светослав Станков, който е основния мотор за приемането на двете прокламации.
През 1999г. МПО издава книга „Първа страница“, в която се поместват знакови заглавни страници на в-к „Македонска трибуна“ от 1927 г. Въведението на книгата е написано от тогавашния редактор, Любомир Тодоров, и представлява кратка история на организацията и вестника.
Във въведението на книгата четем, че Харвардската енциклопедия за етнически групи в Америка, издадена през 1980г., установява, че до Втората световна война почти всички емигранти от региона на Македония са се идентифицирали като българи или македонски българи.
През 1922г. тези македонски българи и ветерани от Илинденското въстание създават МПО с цел учредяването на независима Македония, в която всички етнически групи да могат да се развиват. Вестникът се утвърждава като „виртуална икона“, символ на надеждата и мощен глас на единствено истински свободните македонци по света.
Определян като „гласът на македонската справедливост“, още в първите си броеве през 1927г., вестникът докладва за убийството на бащата и брата на Иван Михайлов в Щип от сърбите. През 1928г. изданието пише за героичния акт на младата Мара Бунева, която убива сръбския сатрап Велемир Прелич в Скопие. Прелич е пряко отговорен за ареста и изтезанията на 70 македонски студенти през есента на предишната година.
През 1930 година „Македонска трибуна“ публикува първите петиции на македонските българи до Лигата на нациите относно трагичната съдба на Македония. В редакцията започват да пристигат и първите писма от македонските българи в Пърт и Сидни, Австралия.
През май 1934г. вестникът публикува материал за просръбския преврат в България, който води до забрана на ВМРО и арести на нейните лидери. ВМРО е забранена в Пиринска Македония, единственото място, където свободно оперира от 1918г.
В следващите 55 г. МПО е единствената македонска организация, която поддържа огъня на македонското освободително движение. През октомври 1934г. „Македонска трибуна“ публикува на заглавната си страница материал за убийството на сръбския крал Александър Караджорджевич в Марсилия и почита саможертвата на Владо Черноземски.
По-късно МПО кръщава свои клубове на името на героя. До края на десетилетието вестникът критикува просръбското управление в България на Кимон Георгиев и Герги Кьосеиванов.
В същия период четем за систематичното колонизиране на Македония със сръбски семейства, организирано от властите в Белград. По това време в редакцията пристигат писма, изобличаващи бруталния терор на генерал Метаксас над македонските българи в Егейска Македония.
През август 1940г. вестникът докладва, че 4 000 души в Прилеп са отпразнували годишнината от Илинденското въстание с антисръбски протест. Сръбски власти арестуват над 100 човека.
През април 1941г. „Македонска трибуна“ празнува падането на Югославия с легендарно заглавие на челната си страница: „Македонци, Христос воскресе!! Независимост за Македония“.
Следващите издания пишат за топлото посрещане на българските войски в Македония. През 1944 г. МПО се обявява за независимост на трите части на Македония.
През 1945г. МПО изпраща писмо до комунистическата власт в Македония, на което Лазо Колишевски, премиер на Югославска Македония, отговаря че „Ние силно и честно вярваме, че идеята за бъдеща свободна, обединена и самоуправляваща, демократична Македония ще възтържествува и живее завинаги“.
МПО разбира, че вместо да изпълни идеалите на ВМРО и македонското освободително движение, Югославска Македония се превръща в сателит на Белград, югославска колония, управлявана от брутален марионетен режим на просръбски комунисти.
В този период по страниците на „Македонска трибуна“ започват да се публикуват сведения за масовото фалшифициране на историята на Македония от сръбските власти. В Югославия е признато съществуването на нова македонска нация и език.
Тази юго-македонска нация игнорира целия исторически континуум на македонските българи и служи единствено на нуждите на Югославия. По същия начин, новият юго-македонски език игнорира граматиката и диалектите на българския език от Пиринска и Егейска Македония.
През септември 1946 г. читателите на вестника с ужас разбират, че Лазар Колишевски изисква новия юго-македонски език, изпълнен със сръбски букви, да бъде преподаван в училищата в Пиринска Македония. До 1947 г. илюзиите на МПО относно Югославия изчезват.
Става ясно, че с името Македония е злоупотребено, а целта е била то да бъде използвано като измамно прикритие на сръбските комунистически аспирации.
Македонските българи отново са поробени. В този период „Македонска трибуна“ започва да публикува статии за брутален политически експеримент – създаването на различна юго-македонска идентичност. Новата идентичност е антитеза историческата македонска идентичност и е напълно отделена от цялата история на Македония.
Бидейки варварски антибългарска, тази идентичност е противоположна на борбата на ВМРО за независима, свободна и обединена Македония с равни права на всички националности.
Под заглавие „Истерията продължава“ страниците на вестника проследяват опитите на комунистическо Скопие да подмени историята на Македония. Две свидетелства на учители от Пиринска Македония описват как сърбизираният юго-македонски език е прилаган със сила в Петрич от емисарите на Тито и Колишевски.
През ноември 1951 г. само три месеца след бруталното убийство на петима български студенти в Струмица от тайната полиция на Югославия (УДБ), в телеграма до ООН, президентът на МПО пише „Македония под Тито преживява най-мрачното чуждо робство“. Той настоява за международно разследване под егидата на ООН, което „да защити не само правата на човека, но живота на македонския народ“.
През 1960г. в „Македонска трибуна“ се пише за подобряването на отношенията между Белград и Атина, включително, че Гърция награждава диктатора Тито с медал. През 1970-те страниците на вестника са изпълнени повече от всякога с материали, изобличаващи опитите на Белград да създаде независимо минало на юго-македонците, за да осигури техното съществуване в бъдеще.
Заслепени от антибългарската си истерия, юго-учените стават известни по целия свят с техните наивни фалшификации на исторически документи. През 1975г. Кира Александрова, сестра на легендарния лидер на ВМРО Тодоро Александров е почетен гост на Конгреса на МПО.
След започване на разпада на Югославия, България първа признава Република Македония през 1992г. По това време Гърция, взаимодействаща с комунистическата власт в Белград блокира признанието на Македония за независима държава на европейско ниво и в ООН.
МПО води активна кампания срещу тези опити, довели до това САЩ да признаят независимостта на Македония през 1994г.
