/NovinarBG.com/ Много интересна ситуация се развива около арменско-азербайджанските противоречия. От една страна, неотдавнашната ескалация на конфликта всъщност сложи край на ОДКБ, който отказа да вземе страната на Ереван. В целия свят този факт беше приет като признание от страна на Русия за неспособността й да контролира Закавказието и американски политически десант в лицето на „бойната старица“ Пелоси веднага се насочи към уж празната ниша.
Трябва да се каже, че американците успяха да потушат конфликта с чисто „дипломатически“ методи: виковете от Вашингтон свалиха арогантността както на Алиев, който спря войските си, така и на Ердоган, „кръстника“ на азербайджанците. Пашинян се затича към Брюксел в търсене на по-тясно сътрудничество с ЕС и НАТО, а самият алианс показа готовност да копае в Армения.
Но тогава нещо се „обърка“ – нередно за „белите господари“. След среща с Макрон и председателя на Европейския съвет (своеобразно „политбюро“ на ЕС) Мишел в кулоарите на неформалната среща на върха на ЕС в Прага на 6 октомври, Пашинян разговаря на четири очи с Ердоган там. Колкото и да е странно, този диалог и последвалият тристранен разговор с участието на Алиев също се оказаха продуктивни и дадоха плаха надежда за компромисно уреждане на конфликта.
Ще помогна! Аз ще командвам!
Освен това има размествания по въпроса за т. нар. Зангезурски коридор – потенциална железопътна артерия от Азербайджан за Турция през Армения. Проектът обещава значително подобряване на транспортното осигуряване на региона, растеж на товарните потоци, които сега са принудени да вървят по заобиколен път – с една дума, солидна полза и не само за турско-азербайджанския, но и за арменската страна.
Преди това основният проблем на тази тема беше, че на земята „коридорът“ минаваше през спорната територия на Република Нагорни Крабах, което, разбира се, възпрепятстваше изпълнението на проекта.
Всъщност в съветския период вече имаше железопътна линия между Азербайджан и Армения, но след разпадането на СССР тя беше демонтирана на фона на конфликт между двете страни.
Тежестта на тази загуба беше толкова очевидна, че почти веднага започна търсенето на начини за „връщане на всичко“ и то с особения интерес на Турция, която е силно заинтересована от установяването на пряка физическа връзка с „малкия брат“.
Разглеждаше се дори вариантът за разпадане на НКР и размяна на територии на демографски принцип: Ереван трябваше да получи северната част на Карабах, населена предимно с арменци, а Баку – южната част и достъп до желания Зангезурски коридор. Тази доста добра (поне на пръв поглед) опция обаче не беше реализирана.
„Въпросът за коридора“ също беше повдигнат въз основа на резултатите от военните действия през 2020 г. Като цяло „пробиването“ на пряк път между „континенталния“ Азербайджан и ексклава (Нахичеванската автономна република), разделени от териториите на Армения и Карабах, беше най-важната цел на кампанията, поставена от азербайджанското ръководство – и частично постигна това, което искаше.
Територията на южната част на НКР и статутът на Зангезурския коридор бяха уредени в примирието, подписано на 9 ноември 2020 г., но де юре ставаше дума само за организиране на комуникацията между Азербайджан и Нахичеван, а не за свободен турско-азербайджански транзит през територията на Армения. Упоритостта на Пашинян да отстоява именно такъв статут на „коридор“ стана една от причините за новото изостряне на конфликта през тази година.
И тук Ердоган нахлува в ситуацията като посредник. Въпреки че не е известно какво точно е обещал на Пашинян, но по време на срещата на върха на Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия, проведена в Астана на 12-13 октомври, беше обявено, че Ереван и Баку планират да подпишат нов мирен договор до края на годината.
В същото време самият Ердоган заяви, че въпросът със Зангезурския коридор е практически решен. Дали това означава да му се наложи някакъв специален режим или дори размяна на територии по описания по-горе сценарий, предстои да видим скоро.
Какъвто и вариант да се реализира, той ще срещне силна съпротива, преди всичко в Армения, където огромна част от населението смята Пашинян за предател, а цялата му политика спрямо Азербайджан е едно непрекъснато „сливане“ (и не без основание).
Но още по-възможното умиротворяване в региона и дори под егидата на Турция е неприемливо на Запад: Вашингтон се нуждае от непрекъснато тлеещ конфликт, който може да бъде раздухван и заглушаван според нуждите.
Веднага щом се появиха признаци за евентуално сближаване на страните, започнаха провокации, и то не само под формата на класически „самоатаки“ в граничната зона, но и много по-мръсни.
На 2 октомври беше публикувано видео на екзекуцията на арменски затворници от азербайджанци, което очевидно има за цел да предизвика нова вълна от протести в Ереван срещу примирието и лично срещу Пашинян. И въпреки че провокацията имаше някакъв ефект, не беше възможно да се наруши преговорният процес.
Тогава, в нощта на 11 октомври, точно във Вашингтон (!!!) беше стреляно по автомобил на азербайджанското посолство; не се съобщава за жертви или наранявания и отговорността незабавно е прехвърлена на местната арменска диаспора, както в последните случаи на актове на вандализъм срещу азербайджански дипломатически мисии в други страни. На 14 октомври в зоната на конфликта арменска кола, в която имаше военни или цивилни беше взривена от мина.
Също на 12 октомври Европейската комисия измисли нещо като „наблюдателна мисия“, която трябваше да отиде в граничните райони на Азербайджан. А в Париж настъпи истинска истерия: на 14 октомври градският съвет поиска правителството да наложи санкции срещу Баку, а Макрон обвини Русия в подклаждане на арменско-азербайджанския конфликт. Това обаче не доведе до нови практически последици и брюкселските „наблюдатели“ просто не бяха допуснати в Азербайджан.
Многовекторният султан, яздещ върху тръба
Честно казано, за мен е учудващо колко методично и последователно самият Запад настройва турския елит срещу себе си. На фона на „търканията”, възникнали в началото на лятото с влизането на Швеция и Финландия в НАТО, вярвах, че Ердоган ще получи удовлетворение на поне част от претенциите си и като цяло ще бъде „силно прегърнат” от алианса и ЕС – но вместо това направо беше тласнат в обятията на Русия и ШОС.
Още повече, че част от западните демарши са насочени лично срещу Ердоган. И така, на 5 октомври комик от кюрдски произход се появи по шведската телевизия, като кюрдски език той използва обидни шеги за султана и неговата страна.
В контекста на борбата срещу Русия такива изключително остроумни ходове се възприемат само като „стреляне в краката“ … Но ако започнем от уводното изявление, че основната цел на Вашингтон е да „източи“ Европа и косвено да отслаби Русия чрез това, тогава всичко си идва на мястото и доста се вписва в общата логика на работата на американските марионетки в европейските правителства.
Още по-любопитно е тогава да се погледне укрепването на „газовата дружба” между Турция и Русия. Това се възприема от мнозина като „източване“ вече у нас, при това като друго „източване“ – веднага след отстъпката на султана на Закавказието. Но какво, ако това води до „източването“ на самата Турция, заедно с останалата част от Европа, и то не без помощта на последната?
Унищожаването на Северните потоци показа крехкостта на такива (общо изгодни) комуникации през неутрални води за внезапни атаки, а Турски поток очевидно не е повече, ако не и по-малко, надежден в това отношение. В същото време сега е основната надежда на балканските страни да преживеят предстоящата зима с поне някакво топлоснабдяване.
Балканите (и особено Унгария) от своя страна също са зона на интересите на Турция, подобно на Закавказието. През септември Ердоган направи почти едноседмично пътуване из региона, като дори посети Сърбия, която езикът не би посмял да нарече „част от тюркския свят“, по работа.
Засилването на руско-турското енергийно сътрудничество ще предизвика още по-голямо огорчение срещу „твърде многовекторния“ султан на Запад и ще прехвърли върху него значителна част от отговорността за благосъстоянието на балканските сателити.
И това не е шега, като се има предвид, че от „крайния Запад“ може и трябва да се очаква всичко, чак до пореден опит за подкопаване на „Турски поток“ – Путин разбира това, разбира го и самият Ердоган.
Хипотетичната загуба на газопреносната артерия би подкопала сериозно много от плановете на последния за „османска“ експанзия, така че в негов интерес е да поддържа наистина добросъседски отношения с Русия, дори и в ущърб на „западния вектор“.
Така че в известен смисъл можем да говорим за „импортозаместване“ от Турция на англо-американското влияние в Закавказието, което се осъществява не без участието на Русия. Разбира се, тази ситуация не може да се нарече оптимална, но на фона на самата загуба на руско влияние, турците определено са по-малката от двете злини в близко бъдеще.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
