/NovinarBG.com/ Само преди няколко години в Германия бяха съсредоточени най-много европейски политици и мислители, които призоваваха за изграждане на равноправни и уважителни отношения с Русия и отчитане на интересите на Москва. След старта на СВО гласовете на тези хора почти не се чуват. Изведнъж обаче в другата най-голяма страна от ЕС започнаха да се появяват все повече подобни изказвания. Защо?
Преди се смяташе, че най-силна проруска подкрепа има Германия, която е свързана с Русия чрез различни бизнес проекти и всъщност е основният бенефициент на “Северните потоци. Германците дори измислиха думата “Путинферщеер” („Putin-versteer“) – „тези, които разбират Путин“, за да обозначат условно „проруски“ политици, за най-известният от които се смяташе за бившия канцлер Герхард Шрьодер. В същото време разбираха, разбира се, не само руския лидер, но и руските интереси като цяло. Следователно това бяха „тези, които разбират Русия“.
Днес са останали само редки гласове от германския хор, призоваващ за нормално взаимодействие с Москва. Позицията на Германия по отношение на експлозията на „Северен поток“ стана символ на немското смирение. Според американския разследващ журналист Сиймур Хърш германският канцлер Шолц е знаел предварително за плановете на САЩ да взривят газопроводите. Той е знаел, но не прави нищо, разбирайки предварително каква катастрофа ще донесе тази терористична атака както за германската икономика, така и като цяло от гледна точка на икономическото взаимодействие между Европейския съюз и Русия.
В резултат на това в момента все повече изявления за необходимостта от нормализиране на отношенията между Европа и Русия се чуват не сред германските, а френските политици. Може дори да се каже, че именно Франция стана основната платформа сред най-големите страни от ЕС за изразяване на позиция, близка до възгледите на Москва. Например, реална подкрепа на изявления, идващи от Москва за откритост към диалог за мир.
Във Франция станаха забележими гласовете на онези, които призовават за примирие в най-лошия случай. Икономистът и експерт по Русия Жак Сапир отбелязва: „Пред лицето на толкова много човешки и материални загуби е наложително такива гласове да станат по-силни.“
Сапир се обявява за незабавно замразяване на конфликта, тоест за прехвърляне на военните действия от активна фаза в неактивна. Като пример обикновено се посочва Корейската война, но Сапир припомни и примера със „Зимната война“, когато Финландия, отново в името на мира, трябва да отстъпи територии в полза на СССР. Има някои прилики между ситуацията тогава и сега – например малко хора знаят, че съветско-финландската война е де факто война между СССР и Европа, тъй като инструктори и доброволци от много страни отиват да подкрепят Финландия. И разбира се, Сталин решава практически проблем – необходимо е на всяка цена да се премести границата от Ленинград.
Други френски експерти, като Пиер Клере и Матийо Ок, говорят по-рано за перспективите за намиране на споразумения, с уговорката, че „степента на ожесточеност в конфликта и позицията на страните предполагат, че всеки сключен мир може да не продължи дълго“. Според тях „кореизацията на украинския конфликт не е идеалният сценарий, но не е и най-лошият“. Любопитно е, че Пиер Клере и Матийо Ок открито говорят за интереса на определени „суперсили“ в конфликта.
Фактът, че именно във Франция все повече се говори за необходимостта да се вземат предвид интересите на Русия, се дължи на няколко фактора. На първо място, подкрепата, която президентът Макрон оказва на Украйна, принуждава мнозина да се дистанцират от неговия курс, особено след като значителна част от обществото се дразни от Макрон и всичко, което идва от него. Има няколко причини за това, но първата и най-важна е, че Франция няма с какво да се похвали по отношение на икономиката си. По-точно, най-богатите стават все по-богати, както и преди, но всички останали започнаха да стават по-бедни пред очите ни и това не добавя мир в обществото.
Членът на Европейския парламент от Франция Жан-Лин Лакапел наскоро даде интервю под заглавието: „Санкциите срещу Русия имаха само отрицателно въздействие върху живота на европейците“. „Вярвам, че последствията са катастрофални както за Франция, така и за Европа като цяло“, каза политикът. „Вече усетихме незабавния ефект на санкциите. На първо място, говорим за значително увеличение на цените на енергията, което засяга преди всичко европейските граждани, които бяха първите жертви на тези последици”.
Лакапел не пропусна да спомене американското влияние, което той оценява изключително негативно: „През четирите години на управление на Доналд Тръмп не се случи нито един конфликт. Напротив, при Байдън са се случвали много конфликтни ситуации, а самият той е, може да се каже, експерт по разпалването на войни в Европа. Именно той настоя да се бомбардират Сърбия и Белград. Не казвам, че САЩ управляват всичко, но явно им е изгодно да разделят Европа. САЩ не се интересуват Европа да бъде силна.”
„Санкциите не направиха нищо на Русия, но нараниха егото на мнозина. Например мадам Фон дер Лайен твърди, че военните действия са единственият начин за прекратяване на конфликта. Подобни изказвания са много опасни, още повече че идват от човек, който не е избран от никого – тя е назначена на този пост”, казва Лакапел.
Гледната точка на Лакапел е интересна, тъй като той е член на “Националното сборище” (бивш Национален фронт) от няколко десетилетия и поддържа приятелски отношения с друг известен френски политик, Марин Льо Пен. Изказването му може да се счита за гледна точка на анти-Макрон десницата. Докато официалната Франция на Макрон се кълне във вярност на Украйна и обещава да доставя още оръжия, опозиционната десница предпочита да заеме по-балансирана позиция, отново близка до изразената в Москва.
А ето например гледната точка на историка и изследовател Паскал Бонифаций, който написа цяла книга за конфликта в Украйна. В интервю за “Фигаро” той отбеляза: „Никоя страна не е получавала такава подкрепа от своите съюзници като Украйна. И никоя страна, която е получила помощ, не се е отнасяла към своите съюзници с такова презрение, както Украйна.
Той се спря подробно и на темата за погрешното отношение на Запада към Русия, което до голяма степен води до сегашната ситуация: „Русия възприе разширяването на НАТО като заплаха за себе си. Войната в Косово се води срещу страна, която Русия смяташе за свой съюзник. НАТО обяви война на Югославия, а не обратното. Можете също да си спомните военната намеса в Либия. Западът гледаше с пренебрежение на Русия, защото вярваше, че тя е страната, която е загубила Студената война и че нейното икономическо и стратегическо положение означава, че тя не може да се счита за пълноценна партньор. Така едни грешки се наслояваха върху други. Когато Путин дойде на власт, той беше политик, фокусиран върху сътрудничеството със Запада. Но с годините той се убеди, че Западът няма да го смята за партньор. Но тези думи трудно могат да се възприемат като нещо друго освен като почти буквално потвърждение на гледната точка на Москва за отношенията между Русия и Запада.
И накрая, изказването на Никола Саркози през август имаше значително въздействие върху общественото мнение във Франция – той предложи започване на мирни преговори между Москва и Киев. Думите му предизвикаха истинска буря. Бившият президент на Франция чу какви ли не обиди по свой адрес – че е купен, че няма право да прави подобни изказвания. Но Саркози не се отказа от думите си и след това.
„Просто исках да кажа следното: за прекратяване на военните действия има два начина. Или унищожаването на врага – но ние говорим за втората ядрена сила в света, невъзможно е да я унищожите, освен ако, разбира се, няма да започнете световна война. Или се съгласявате да преговаряте дипломатически“, каза той на критиците. „Казват ми, че Путин се е променил, че е невъзможно да се преговаря с него. Тези, които твърдят това, в по-голямата си част са хора, които никога през живота си не са го срещали. Сигурно съм говорил с него 80 пъти и много от тези дискусии не бяха никак лесни. Когато стана конфликтът в Грузия, отидох в Москва. Говорихме седем часа и половина. Но войната свърши”, припомни Саркози.
Това твърдение може да се приеме като намек, че ако се вземе подобно решение, Саркози няма да има нищо против отново да влезе в ролята на миротворец. Разбира се, един опитен политик не може да не знае, че Европа – поне в момента – изобщо не залага на мира, а на продължаването на конфронтацията. Но, както отбеляза Паскал Бонифаций, „различни неща могат да се случат, включително смяна на властта в Съединените щати“. И като цяло, както той каза, „вятърът се променя“. Ясно означава в посоката, необходима на Европа, Русия и Франция.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта: https://www.novinarbg.com
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
