В приказките мечката ни се представя като символ на доброто и справедливото начало в живота. Дали наистина действителността потвърждава това? Поне що се касае за нашата страна, мечката е, определено казано, безобидно същество.
Разните описания тук и там за смъртноопасни схватки с мечки са преди всичко в кръга на „ловджийските масали” или легендите. Това пише в свой материал Чавдар Ангелов, доайен на Българския ловно-рибарски съюз, цитиран от „Труд“.
Искам да припомня един позабравен случай, отразен на времето и в печата – става дума за две убити мечки в Троянския Балкан. В първите информации за инцидента на тези мирни животни се приписваха прояви на настървеност и кръвожадност.
Но какво се оказа после, когато специалисти разследваха произшествието? Животните са били раздразнени, наранени и не им е била дадена възможността да се оттеглят от обградените места, където ловците са очаквали диви прасета.
Твърде показателно е, че изключително разлютените /и с пълно право!/ мечки не са нанесли никакви опасни за живота на хората наранявания.
По начало досега у нас не е имало случай, в който, забележете това, непредизвикана мечка да нападне човек. А погледнато и в световен аспект, конфликтите между тези животни и хората са голяма рядкост и нямат сериозен характер/ разбира се, със съвсем инцидентни изключения/.
Кое е най-характерното за този едър бозайник? Нека изтъкна – мечката е най-грамадният хищник у нас, обитаващ родните места вече хиляди години. Всеядна е.
Зрението ѝ е слабо, но има остър вкус, слух и обоняние. На голямата ѝ глава с длъгнеста муцуна някак си смешно стоят дребните уши и малките очи.
Когато се движи, тя изглежда мудна и несръчна. Но това е само привидно и идва от факта, че стъпва заедно ту на двата десни, ту на двата леви крака. Погледнато отстрани, мечешкото клатушкане е твърде комично. Ала то не е пречка за умелото ѝ и бързо тичане.
Съществува и една друга особеност – предните крака са по-къси от задните и затова, бягайки надолу по склона, тя лесно може да падне. Но, както се предполага, при катерене на стръмнини доста е улеснена. И, дето казват ловците: „Да не те гони мечка по нанагорнището”.
Зиме това интересно животно изкарва продължителен сън, който прилича повече на дрямка. Бърлогата си прави в глухо, затънтено място на северен склон, покривано обикновено с дебел снежен слой.
Преди да се скрие вътре, умело заличава следите си /използва например обилен снеговалеж/. Дългият ѝ зимен сън е важен биологичен фактор. През това време се храни от натрупаните през лятото и есента подкожни тлъстини.
Сънят ѝ се влияе от капризите на времето. Позатопли ли се по-продължително, мечката даже не спи. Зиме почти нищо не търси за ядене, а ходи само на водопой. И затова на пролет е доста мършава.
Фермерство и мечки
Правят ли мечките пакости на селското стопанство? Нека огледаме аспектите. Един особено любим хранителен деликатес, за чието намиране тя не жали сили и средства, е медът. Чуе ли бръмченето на пчелите, мечката се заослушва внимателно.
Близостта на меда приятно възбужда обонянието й. Покатерва се пъргаво до хралупата с мед или до кошера и зарастрошва всичко с яките си лапи. Гълта с настървение меда, облизвайки се лакомо. В голямата й уста попадат даже и тресчици, и пчели.
Но много често пчелите не й остават длъжни, обсаждайки гневно нахалния крадец. За да се отърве от тях, едрото животно е принудено да се гмурне в първия възможен водоем. Такива могат да бъдат едни от мечешките поразии на фермерството.
У нас мечката има един грях – вкуси ли месо, става стръвница и нанася някои щети на животновъдството.
Например преди време в Рила над Костенец едно подобно същество беше унищожило набързо 76 овце и ги беше скрило в клетка. Какво е присъщо на мечката стръвница? Тя особено охитрява – използва ловко притъпената бдителност на хората и първите им помощници – кучетата.
Става особено дръзка – на едно и също място може да повтори нападението си. Мечката – стръвница, този силен и опасен хищник, е твърде внимателна в набезите си, пропита е с подозрителност и злонравност.
И затова там, където се появяват такива екземпляри, биват унищожавани /разбира се, след специално разрешение/.
Шарении
В океанските дълбини живеят риби, при които светлинната сигнализация служи за лесно откриване и разпознаване.
Един от изследователите на подводните дълбини е наблюдавал през илюминатора на батисферата риба със светещи петна от двете страни на тялото й. Той я нарекъл петлинейна риба – съзвездие.
Според учения звездичките имат опознавателно значение. За същата цел служат и светещите точки отстрани по тялото на приказливата рибка, наречена морски мичман. През брачния период те блестят като добре излъскани медни копчета, например върху мундира на матрос.
Някои бозайници по възможност заемат чужди квартири. Лисиците често се заселват в дупките на язовците, като предварително изгонват обитателите.
Поровете се настаняват в дупките на лалугерите. Златката изгонва, а понякога даже изяжда катерицата и заема нейното гнездо. Сънливците често използват изоставени птичи гнезда.
Вълците си служат със своеобразен език за общуване. При приближаването си към леговището вълкът или вълчицата съобщава за своето пристигане с особен звук.
При преследване на стадо сърни вълците издават звуци, напомнящи поведението на насъскани срещу дивеча гончета – чува се тяхното разногласно виене.
