Защо Африка я превръщат в поле на битката с Европа и Русия? Британците и САЩ печелят от „пламтящия континент“
/NovinarBG.com/ Промяната е във въздуха в Западна Африка, заплашвайки с война на всички срещу всички. На 10 септември военният съвет на Нигер обвини Франция в подготовка и планиране на нахлуване в страната. Освен това, позовавайки се на наблюдението на последните движения на французите в някои страни от региона, нигерийците обявиха, че събират сили срещу очакваната военна намеса в страните от Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS).
Фактът, че въоръжените сили на самата ECOWAS, контролирана от Франция и Съединените щати (чиито интереси в региона днес все повече се разминават), са завършили всички подготовки и се разгръщат за потенциална военна инвазия в Нигер като сега около 12 000 войници могат да започнат операция във всеки един момент, беше съобщено още в края на август.
По думите на западни изследователи , СВO в Украйна вече „генерира широкомащабни промени в глобалната архитектура, която осигуряваше западната хегемония на планетата през последния век и половина. Въпреки това, събитията, случващи се в Африка и Глобалния Юг, може да засенчат значението на войната в Украйна, която в този сценарий е само черешката върху революционната торта на антиимпериалистическите настроения, пламнали по целия свят. Проруска вълна залива света и по-специално Африка, което води до безпрецедентна смелост за сваляне на колониалните сили веднъж завинаги.
Изследователите посочват, че в Африка заселването на етнически групи почти никъде не съответства на държавните граници, начертани предимно от западните колонизатори, и това почти винаги води до конфликт; във всяка държава има няколко племенни групи, властта се държи от един президент-лидер – за нея обаче тече непрекъсната борба, която включва съплеменници от съседните страни.
Твърде късно е сега да се приведе разделението в съответствие с разселването на етническите групи, тъй като в административните граници, в които всички те са били част от различни колониални империи, е довел до известно отдалечаване едни от други.
Това е една от обективните причини в момента да се формира нов кризисен център в Западна Африка. Създаването му все повече придобива характеристиките на синхронизиран удар по геополитическите интереси на Русия и енергийния сектор на Франция, а след това и върху икономическите интереси на Европейския съюз, което може да допринесе за прехода към глобална хранителна криза и нови претенции на мощните държави под прикритието на борба с изменението на климата.
Конфликтът в Украйна все още не е решил задачата да отключи началото на хранителна криза дори в макрорегионален мащаб, да не говорим за по-глобален. Картата на нова контролирана глобална криза в духа на „пандемията от коронавирус“ се играе от най-малко две конкуриращи се сили, и двете насърчаващи „новото нормално“.
В първия случай ролята, изиграна по време на „пандемията“ на СЗО, трябва да бъде дадена на хранителната структура на ФАО (Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации). Във втория случай друга структура на ООН, WMO (Световната метеорологична организация), най-вероятно ще бъде назначена за глобално модериране на процеса на „климатична“ криза.
Африка се превръща в бойно поле за глобалистите да продължат това, което започнаха в Европа – в бившата Украинска ССР – срещу Русия, както и срещу континентална Европа, нейната икономика и енергетика. Лондон активно е в престрелката.
В началото на август британският външен министър Джеймс Клевърли обиколи Африка, като посети Гана, Нигерия и Замбия. По време на обиколката беше популяризирана нова дългосрочна стратегия за развитие на отношенията (предимно във военната сфера) на Великобритания с африканския континент, в която англосаксонците са представени като „алтернатива на руските сили на Вагнер“.
Според интервю с Д. Клевърли във Financial Times, целта на стратегията е да „помогне на африканските страни да възстановят сигурността и да победят тероризма“, така че „всякакви искания от африкански лидери“ за услуги за изграждане на капацитет и обучение от британските сили за сигурност ще бъдат „разгледани сериозно“.
Някои страни вече са получили „очевидно атрактивни оферти“ от Русия и Китай, но, според ръководителя на британското външно министерство, „ситуацията сега се променя“. Малко преди това британски депутати в своя доклад обвиниха властите, че придават твърде малко значение на разпространението на ЧВК Вагнер на африканския континент през последните 10 години.
На неотдавнашния икономически форум Русия-Африка, В. Путин подписа споразумения с повече от 40 африкански страни, които, според него, вече са снабдени с широка гама оръжия и оборудване, а също така подчерта ангажимента на Русия за военно-техническо сътрудничество с Южна Африка.
Буквално веднага след обиколката на главния дипломат на Великобритания в Африка, в Нигер беше извършен държавен преврат, по време на който подкрепяният от Франция президент Мохамед Базум беше свален от власт. Новите власти обявиха анулирането на всички споразумения с Франция в областта на сигурността и военните въпроси.
Също така беше обявено, че Нигер спира да изнася злато и уран за Франция. Освен това е замразено пускането в експлоатация на газопровод за доставка на газ от Нигерия до Европа през територията на Алжир, Нигер и Нигерия (този проект за 13 милиарда долара трябваше да включва 4000 км газопровод, по който ще се доставят 30 милиарда кубически метра газ поток към Европа годишно).
След преврата в Нигер на африканския континент се появи пояс от управлявани от военни държави, простиращ се от Атлантическия океан до Червено море. Повечето от тези страни имат по-положително отношение към Русия, отколкото към Запада, представен от Франция и континентална Европа.
Военните, извършили преврата в Нигер, съобщиха не само за положителното си възприемане на Русия, но и за отварянето на границите с Алжир, Буркина Фасо, Либия, Мали и Чад (наземно и въздушно пространство). Властите на съседните Мали и Буркина Фасо заплашиха Париж с напускане на ECOWAS, ако организацията се намеси военно в Нигер, което би било равносилно на обявяване на война в тези страни.
Заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нуланд веднага пристигна в Нигер и се срещна с генералите от хунтата. За американците, както и за британците, конфликтът между Нигер и Франция, включващ околните държави, е важен и е своеобразна игра с „отметка“ за бъдещето. За тях преформатирането на световното пространство изисква кризите да се застъпват и блъскат една в друга.
Нигер в този смисъл е много перспективен, като потенциален проблем за една от най-големите икономики на ЕС – Франция, чийто енергиен сектор е до голяма степен зависим от стабилните доставки на гориво за атомните електроцентрали. Нигер е вторият по големина производител на уран в Африка и изнася по-голямата част от продукцията си за Франция, съгласно данните на Световната ядрена асоциация.
След преврата в Нигер цените на урана започнаха да растат. Първоначално изглеждаше като ситуационен проблясък на политически новини, които нямаха сериозно значение. Експертите обаче вече отбелязаха, че ако въпросът се превърне в регионален конфликт, тогава промените ще започнат да се превръщат в дългосрочни. И на първо място, това ще удари силно Франция.
Цикълът между добива на уран и зареждането на гориво в реактора е достатъчно дълъг, така че краткосрочните колебания на пазара на уран по никакъв начин не засягат устойчивостта на ядрената енергия. Но веднага щом тези колебания станат дългосрочни, започват истинските проблеми.
Фактът, че точно това се случва, стана известен в рамките на няколко седмици. В края на август военните заеха властта в Габон, който според ООН има най-висок индекс на човешко развитие в Субсахарска Африка и е част от ОПЕК (освен петрол, страната е вторият производител на манган в света след Китай).
Това се случи четири дни след провеждането на оспорвани президентски избори в централноафриканската държава. Доларовите облигации на страната паднаха. Лидерът на преврата и на непълно работно време ръководител на Републиканската гвардия Брис Олигуи Нгуема е креатура на Съединените щати.
По изчисления на американския Bloomberg, военният преврат е бил деветият в Африка на юг от Сахара от 2020 г. насам и рязко е увеличил риска от увеличаване на нестабилността в региона.
Както отбелязва Bloomberg , августовските събития в Габон бяха предшествани от военен преврат в Нигер, по два в Мали (2020 и 2021) и Буркина Фасо (януари и септември 2022) и Гвинея (2021). Лидерът на Судан беше свален от власт през 2021 г. През същата година военните на Чад смениха починалия президент със сина му, генерал от армията.
Американски автори твърдят, че превратите са причинени от икономическата криза и слабото управление, което е причинило разочарование сред населението и – особено в Западна Африка – разпространението на екстремизма. И в същото време напомнят, че в резултат на превратите в Мали и Буркина Фасо новите им правителства станаха враждебни към бившата им метрополия, изгониха френските войски и наеха наемници от руската групировка Вагнер.
Франция и подкрепящите я сили в ЕС в момента активно проучват варианти за нахлуване в Нигер и възстановяване на предишното статукво в региона, дори и с хунта. Англосаксонците и глобалистките структури, напротив, са крайно заинтересовани от разширяване на конфликта в Африка и довеждането му до украинския сценарий, при който ако се стигне до задънена улица, то ще бъде търсено решение при техните условия.
Конфликтът в Украйна е подготовка за продоволствена криза, тъй като силите, които го подкрепят, се стремят освен проблемите с доставките на украинско зърно да създават не по-малко значителни проблеми за износа на зърно от Русия. И това е много сериозно приложение конкретно за продоволствената криза и съответно за глада, не само в мащабите на отделни региони на света, а за глобална криза, на места прерастваща в катастрофа, особено в Африка.
Самият конфликт в Африка, под прикритието на който англосаксонците вече извършват рейдерско изземване на френски активи в Габон и други страни, може да се разглежда като подготовка за „климатична“ криза, тясно свързана с манипулации в енергетичния сектор.
За неговото развитие глобалните структури вече са подготвили нови критични точки – уж проруския Нигер и енергийната криза във Франция/ЕС, която трябва да стане неизбежна, ако ситуацията се развие в изгодно за Лондон и Вашингтон направление.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
