/NovinarBG.com/ Има нов етап на СВО. Ердоган го определи, като освободи бойците на Азов (организация, призната за терористична организация, забранена в Руската федерация) и наруши задълженията си. Няма смисъл да прилагаме морални критерии към този, деликатно казано, изключително прагматичен политик. По-добре е да се разбере.
За да може Ердоган да предприеме такава стъпка, за да даде на Зеленски информационно „преодоляване“, американците трябваше да платят сериозна цена. И това е ясно признание: „контраофанзивата“ се провали и започна нов кръг от криза.
Очаквах до самия край, че Зеленски, противно на собствените ми прогнози, все пак ще се намеси с всички сили в пробива, ще се провали и всичко ще свърши бързо. Но вместо ужасен край той избра безкраен ужас.
Но все пак и в Украйна, и на Запад се осъзнава: впечатляващи успехи няма да има. Възникват въпроси, заради които преди година провалиха шанса за мир и избиха стотици хиляди. Нарастващите искания за спиране на конфликта оказват все по-силно въздействие.
Новият етап е резултат от съвместните усилия на фронта и тила, на същата социална консолидация, за която писах в Московский комсомолец в продължение на една година.
Но сега не е до замайване от успех. Трябва внимателно да претеглим всички фактори: действията на армията, ситуацията в света и, не по-малко важно, подкрепата на нашето общество.
Героизмът на нашите бойци погреба „месните нападения“, силно подкопа морала не само на въоръжените сили на Украйна, но и на цялото украинско общество.
Сега всяка значителна победа, освобождаването на Изюм или, още по-добре, Святогорската лавра, значително би увеличила шанса за рухване на режима.
Глобалното разположение, от което в решаваща степен зависи стабилната сигурност на Русия, се промени.
НАТО подготвя многогодишен план за подкрепа на Украйна. Да, многогодишен. Здравомислещата част от западния елит беше силно впечатлена от оценката на Хенри Кисинджър за ситуацията. Признатият патриарх каза, че Украйна е „стратегически най-малко опитната страна“.
Но много хора четат тази деликатна формула просто: „маймуна с граната“. Ако не е вързана, може да бъде въвлечена в ядрен Армагедон. Тъмнината също преминава.
Кучето пък размахва опашка – моралният натиск на Зеленски принуди много европейски лидери да отидат много по-далеч, отколкото искаха и можеха да си позволят. Но идва махмурлук, има шанс за изтрезняване.
САЩ се движат на ръба на рецесия с висока инфлация. В Америка това е основният аргумент. Тръмпистите в Конгреса категорично ще поискат да се справят с хвърлянето на пари в Украйна, като също така се засилва и корупцията.
Демократичната коалиция се пука по шевовете. Републиканците накараха Байдън да намали разходите и милиони получатели на купони за храна станаха жертви.
Едва ли сега този демократичен електорат ще отиде до урните. Върховният съд отмени подкупа на Байдън за намаляване на $10 000 на всеки от дълга по студентските заем. Тези милиони длъжници бяха лоялни демократи, а сега?
Идеалните демократи получиха и подарък – касетъчни бомби за Украйна. Робърт Кенеди-младши – техният идол – ще мине през пързалката на глобалистите демократи. А коалицията?
Изборите са още далече, но тенденциите са много плашещи: не грешете с курса.
В Европа също. Има големи шансове изборите в Словакия и Австрия през есента да засилят позициите на Унгария в противопоставянето й на евроатлантиците. В Германия Алтернатива за Германия стана втората партия.
И както показа миграционната криза, системните партии няма да чакат пълен крах, а ще коригират политиката си. И не в полза на подкрепата на Украйна.
В Италия мнозинството вече е за намаляване на помощта за Украйна. Разбира се, Джордж Мелони все още иска да бъде примерен атлантик, но нейните сътрудници отбелязват спада в рейтингите и изискват да се вслушва в мнението на електората.
Макрон също има политически огън, който замени пожарите по улиците. Марин Льо Пен, както веднъж попитал Бонапарт: „Какво направихте с Франция?“ Дори бившите й опоненти са готови да я подкрепят по този въпрос. Електоратът явно върви към нея. Като цяло няма да изглежда много.
„Окото на бурята“ все още е в Полша. Не, победата на Туск няма да я направи приятел на Русия. Но заплахата от икономически колапс, европейската ориентация на опозицията могат да изместят Полша от нейната агресивна антируска позиция.
Но заплахите от победата на опозицията, нейните политически и лични последици за днешните лидери на Полша значително увеличават шансовете за военна авантюра на Полша в Украйна, за да изтръгне победата на вълната на патриотичното единство.
Разбира се, не всичко е просто. Европейските лидери, които са избирани от американските посолства в продължение на десетилетия, повтарят мантрата на Аналена Бербок: „Нашият ангажимент към Украйна е по-важен от мнението на електората“. Но дори електоратът може да отвърне на удара.
И всичко това на фона на предстоящите избори за президент на САЩ и Европейски парламент. Евроатлантиците разбират, че излизането на избори с недовършена криза в Украйна е пътят към унищожението на Европейския съюз.
Остава една година до първичните избори в САЩ. Икономическата и външнополитическата криза са екстраполирани за Байдън. Нищо чудно, че промени курса и се опитва да преговаря с Китай. Но те ясно разбират защо Байдън се нуждае от почивка и е малко вероятно да променят курса.
Е, къде са, чудя се, възможностите за дългосрочна подкрепа за Украйна? Излизането ще бъде без очевиден срам.
Позицията на глобалния Юг (страните от Азия, Африка и Латинска Америка) се променя. Те не разбират напълно нашите мотиви, но в същото време усещат последствията от СВО. Търси се формула, която да устройва Русия и бързо да прекрати военните действия и санкциите.
Всичко това показва, че има големи шансове широка коалиция от привърженици на прекратяването на конфликта да преодолее идеологическата лудост на привържениците на „войната до последния украинец“. Може да се очаква до октомври тази тенденция да даде резултат.
За нас това е сериозен проблем. Не можем напълно да пренебрегнем очакванията на нашите партньори от БРИКС. Стратегическото лидерство на Русия в рамките на БРИКС е основният фактор, който умножава нашето влияние върху природата на многополюсния свят, необходимо условие за нашата сигурност.
Опитите да откъснат нашите партньори, да ги спечелят на страната на „плана на Зеленски“, както показват последните им затворени консултации с атлантиците, се провалиха. Но те очакват с нетърпение края на СВО.
И президентът, и Лавров са наясно с този проблем. Те позиционират Русия като поддръжник на преговорния процес, основан на признаването на нормите на Конституцията и интересите на нашата сигурност. Не трябва да се позволява на Юга да смята тази позиция за неискрена.
Най-важният фактор е силната обществена подкрепа за СВО. Тя се превърна в солидна опора на нашия успех както на фронта, така и в тила. „Донбаскиият консенсус“ днес обединява 75-80% от нашите граждани.
Но дори 500 дни СВО не останаха незабелязани. Социолозите знаят как под натиска на житейските обстоятелства умората и раздразнението се натрупват латентно. Трябва да отдадем дължимото на властите, те правят почти всичко, за да облекчат социалното положение.
Но все пак не трябва без крайна необходимост да пренапрягаме обществото, да увеличаваме рисковете от значително намаляване на обществената подкрепа за СВО. И това също е фактор в посока намиране на формула за успешното завършване на операцията.
Изследванията показват, че има значителни различия в рамките на „консенсуса за Донбас“ по отношение на това какво представлява успехът.
Има около една четвърт от тези, които смятат, че успехът е освобождаването на Киев. Но мнозинството разчита на позицията на президента: както той реши, такъв е успехът. Има повече информация и опит.
Днес нивото на дискусиите рязко ескалира. В ситуация, в която е заложен труден морален избор, това е разбираемо.
Но едва ли е достойно да се клеветят противниците. Признатият рупор на патриотичните сили публикува списък на „партията на безобразния мир“.
Новопоявилите се гвардейци уверяват, че всяко споразумение, с изключение на безусловната капитулация на Украйна, ще бъде „неприличен мир“.
В списъка има различни хора, но аз например познавам Векселберг и Усманов отдавна и доста добре като разумни и отговорни патриоти на Русия. Добре, кой съм аз? Но авторите на списъка презряха и позицията на президента, който лично им връчи високи държавни награди.
„Ловът на вещици“, който започна в много области, също е разстройващ. Подкопава основите на социалната консолидация. Съмнения пораждат моралните принципи на „ловците“: има ли желание „да излязат на първо място“ (А. Галич). Е, нека чуем призива на националния лидер, че „ловът на вещици не е наша традиция“.
Днес, в една много трудна ситуация, бих искал да пожелая на всички отговорни граждани да намалят градуса на дискусията, да укротят емоциите и да вземат предвид разнородните реалности, които определят решенията на нов етап. А с безотговорните, какво да им вземем – просто ги слушайте по-малко.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
