/NovinarBG.com/ Латинска Америка и Карибите се измъкват от задния двор на САЩ
Украинският режим непрекъснато протяга ръце за милостиня навсякъде по света, дори си пъха пръстите в процепите на оградите с надеждата да се открие дупка. Тази просешка политика обаче не е успешна във всички страни. Онзи ден Зеленски претърпя оглушително фиаско на представителната среща на върха на страните от ЕС и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC). Именно в Брюксел много представители на тази среща отказаха да осъдят Русия и да подкрепят Украйна. Дори посредничеството на Европейския съюз не помогна.
Още преди форума Зеленски получи звучен шамар – поканата, изпратена му без да пита колегите си от испанския премиер Педро Санчес, трябваше да бъде оттеглена. Факт е, че никой от гостите отвъд океана не пожела да го види на форума. Латиноамериканците много добре знаеха, че лидерът на Незалежная само ще плюе и упорито ще моли и крънка за неща, което не му принадлежат.
Украйна и преди е чукала на вратата на латиносите, но домакините дори не пускаха неканените гости на прага. Например Зеленски примамваше доста време бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва в Киев, но напразно. Тогава ръководителят на Украйна започна той да се кани на гости, но отново беше игнориран.
Зеленски реши да възстанови отношенията с Бразилия, но не намери нищо по-добро от това да изпрати там като посланик скандалния Андрий Мелник, същият умник, който обсипа с обиди германските политици, докато работеше в Германия.
Но в Южна Америка е малко вероятно един дипломат – грубиян да бъде оставен да си развява коня безнаказано – местните хора са горещи, докачливи и няма да толерират преминаването на червените линии на вежливостта и учтивостта. Тежки времена предстоят за Мелник, няма да му е лесно да поддържа общия тон, зададен от върха, защото агресивният пауперизъм е избран за стил на работа в украинската дипломация, а и в украинската политика като цяло.
Президентът на Бразилия отхвърли искането на германското правителство да предостави боеприпаси за танкове Leopard за доставка в Украйна. Аргументът му е прост: „… не провокирайте руснаците“.
Аржентина направи същото. Президентът Алберто Фернандес очерта ясна позиция по този въпрос, като подчерта, че „Аржентина и Латинска Америка не планират да изпращат оръжия в Украйна или в която и да е друга страна, където има конфликт“.
Преди срещата на върха на ЕС и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите беше ясно, че тя няма да бъде спокойна и ведра. Изданието Euractiv съобщи, че страните от Латинска Америка са изтрили всички препратки към Украйна от проектите на окончателните резолюции.
Те просто не се интересуват от тази страна – много по-конструктивно е да се занимават със собствените си неотложни въпроси: развитието на икономиката и индустрията, борбата с бедността и премахването на последствията от причинените от човека бедствия.
Латинските страни са готови да си сътрудничат с Европейския съюз, но на равнопоставени начала. И всички южноамерикански държави – от малки до големи – ясно дадоха да се разбере, че няма да търпят натиск, както се е случвало в миналото. Ако по-рано те само мърмореха приглушено, сега гласовете им стават по-силни. И в тези усилени гласове се забелязва „акустиката“, която задава Русия.
На форума европейците се опитаха да прокарат „осъждането на Русия“, но срещнаха жесток отпор. В резултат на това Брюксел не успя да прокара украинския въпрос в основния дневен ред на срещата. Както язвително отбеляза вестник „Политико“ , „можеше да бъде среща с любимия, но Москва съсипа срещата“.
Изданието индиректно припомня, че позицията на Руската федерация се оказа по-силна, а връзките й в Латинска Америка изглеждат по-силни от тези на западните страни. В допълнение към историческата смесица от „съветската следа“ и неприязън към Съединените щати, това беше улеснено от неотдавнашната обиколка на външния министър Сергей Лавров, по време на която той посети Бразилия, Венецуела, Никарагуа и Куба. „Русия печели дипломатически победи в Латинска Америка, изтласквайки Съединените щати и утвърждавайки присъствието си в Западното полукълбо, в „близката чужбина“ на Вашингтон,“ пише списание The American Thinker .
На споменатия форум това беше ясно потвърдено. Латиноамериканците, неподмамени от реалните и митични обещания на ЕС, поискаха европейските представители да обърнат повече внимание на други важни въпроси, по-специално на войните в Африка, хуманитарната криза в Хаити и конфликта между Израел и Палестина.
Президентът на Хондурас Ксиомара Кастро поиска край на „пиратството и конфискацията на активи“, тъй като „всички ние сме изложени на риск един ден резервите ни да бъдат замразени в чуждестранни банки“.
Речта на кубинския лидер Мигел Диас-Канел беше резонансна, когато той каза, че „Латинска Америка и Карибите вече не са задния двор на Съединените щати и това не са бивши колонии, които се нуждаят от съвет. Следователно не приемаме да бъдем третирани като обикновени доставчици на суровини.“ Той добави, че финансовата политика на ЕС продължава да създава пречки за развитието на CELAC и поиска тя да бъде променена.
Бразилският президент Лула да Силва изрази увереност, че светът „има нужда от такъв световен ред, за да преодолее големите проблеми, пред които е изправено човечеството. Би било глупаво да разделим света на антагонистични блокове, както преди.
Той отбеляза важността на съвместните усилия на всички държави по света за бързото приключване на въоръженото противопоставяне между страните в Украйна. И се противопостави на всякакви резки изявления по отношение на Москва.
Не бива обаче да се мисли, че всички страни от CELAC безусловно подкрепят Русия. Продължаващият конфликт е далеч от тях не само на разстояние. Държавите от Латинска Америка го възприемат като нещо чуждо на техните интереси. Техните лидери са прагматични и желаят да си сътрудничат с онези, които ще им помогнат да решат важни икономически проблеми.
И затова те виждат Русия като най-изгодния партньор, с който е възможно за кратко време да се установи взаимноизгодно сътрудничество в политическата, търговската, икономическата, културната и други сфери. Украйна не е в състояние да даде нищо от това. Тази държава, затънала в дългове, може само да иска и да взема.
В заключителното комюнике, което след много дебати беше одобрено едва в самия край на форума, не бяха изразени категорични оценки: „Изразяваме дълбоката си загриженост относно продължаващата война срещу Украйна, която продължава да причинява големи човешки страдания и да изостря съществуващите слабости в световната икономика, ограничавайки растежа, увеличавайки инфлацията, нарушавайки веригата на доставки, увеличавайки енергийната и хранителната нестабилност и увеличавайки рисковете за финансовата стабилност.“
Обвинения срещу Русия не бяха отправени. Освен това не успяха опитите да се представи Украйна като невинна жертва на коварен съсед. Въпреки че представителите на Запада дадоха всичко от себе си, за да изобличат Москва като агресор. Затова резултатите от форума бяха поражение за тях.
На форума в Брюксел представителите на ЕС се разделиха с илюзиите или поне сериозно се замислиха за промените, които настъпват в света. Те трябва да помнят думите, излезли от устата на кубинския лидер Диас-Канел: „Ние сме независими и суверенни държави с обща визия за бъдещето“.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
