Ако незапознати с българската реалност зрители гледат в сряда (19 октомври) националните ни телевизии, ще решат, че държавата се е строшила и от утре започва да се разпада. Причината е, че депутатите не успяват да изберат председател на Народното събрание. Драмата, суетнята и истеричните гласове на репортерите биха били по-подходящи за приближаващо торнадо.
Кандидатите са четирима: Росен Желязков – ГЕРБ-СДС, Никола Минчев – „Продължаваме промяната”, Петър Петров – „Възраждане” и Кристиан Вигенин – БСП.
Факт е, че би било добре да има съгласие и председателството да бъде избрано още от първия път. Защото, ако Народното събрание остане без ръководство, нещата просто блокират. Или поне така пише в Конституцията на България – на първото си заседание депутатите избират председател и заместник-председатели. И няма дума по въпроса какво се случва, ако първото заседание се окаже ялово.
Без направен избор и и обявяване на парламентарните групи, например, няма как да бъде насрочено второ заседание, а Народното събрание да бъде признато за конституирано. Тоест – не може да започне и
конституционната процедура по излъчване на правителство.
Виждаме обаче, че Народното събрание – също като обществото ни – е силно фрагментирано, така че постигането на компромис е много трудно. Не може да се изисква от партиите да подменят вота на избирателите си и да гласуват безпринципно, а и те обещаха да не го правят. А и новите избори вече чукат на вратата, така че едва ли ще се намери политическа сила, която да си сложи главата в торбата само заради едната процедура…
Или казано в прав текст – кому е нужно Народно събрание, което не е в състояние да сработи дори за половин работен ден? И защо,
ако днешната конфигурация е безплодна и безперспективна,
тя да не бъде променена към по-добро? Нали все пак всички очакваме народните ни представите да гласуват законопроекти, с помощта на които да преодолеем всички кризи едновременно?
Президентът Радев също наля малко в огъня като каза, че досега не сме имали случай Народното събрание да не избере председател дори след второто гласуване и посочи, че се е консултирал със стари парламентаристи.
Хорът на оплаквачите беше подсилен и от Десислава Атанасова от ГЕРБ, според която избирането на председател трябва да продължи до дупка. Тя обвини „Продължаваме промяната“
в опит за хвърляне на законодателната власт в криза,
след като остави изпълнителната „такава“ в ръцете на държавния глава.
„Това означава конституционна криза. Това означава, че никой не се съобразява с гражданите, които са излъчили първата политическа сила. Ние никога не сме постъпвали по такъв начин”, каза Десислава Атанасова.
Колкото и да не се харесва на ГЕРБ, това е положението.
„Демократична България“ обяви, че дори да направи компромис с избора на парламентарен председател, сметката пак не излиза. Друг е въпросът, че са решили да не правят компромис.
На този фон, за да превърне трагедията в комедия, в роля влезе и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов,
който обеща да освободи и да преоснове държавата.
И ни в клин, ни в ръкав заяви, че повече от 61% от българите не са гласували от апатия, нихилизъм, отчаяние, душевна леност и деградация.
Според експерти по конституционно право, ако не бъде предоляна „председателската бариера“ в залата, могат да бъдат променени… гласуваните по-рано през деня правила за избор на парламентарен шеф.
Друг проблем може да е, че посочените кандидати са неприемливи и затова би трябвало да има механизъм партиите да променят номинациите си. Със сигурност обаче никой не трябва да гласува по задължение.
И накрая – тази процедура е чисто техническа и затова не е полезно хората да бъдат облъчвани по цял ден с нея, достатъчни са им инфлацията и другите придружаващи я беди.
Като слушам изказванията от парламентарната трибуна, наистина се чудя защо ли точно този парламент да заработи? Но, ако той не заработи, дали следващият няма да е още по-зле?
Автор: Антония Коцева
Източник: „Банкеръ“
Статията Всъщност: Кому е нужен председател на Народното събрание на всяка цена? е публикуван за пръв път на Temi.bg.
