Почти съм на 80 години: След като чух разговора между сина ми и внука ми, най-накрая реших да живея за себе си
Някои хора на старини съжаляват за това как са живели живота си на младини. Смятат, че са можели да го изживеят по-пълноценно, но вместо това са го пропилели за безполезни неща.
След това молят децата си да не повтарят грешките им.
Затова реших да „разчупя модела“ и да живея за себе си поне на стари години. Вече съм на осемдесет, но здравето ми позволява да водя свободен живот.
Цял живот съм живяла за други хора – за съпруга ми, за децата. Време е да живея за себе си.
Могат да ме обвиняват за постъпките ми, колкото си искат, но не ме интересува. Съдя децата си за апартамента и спрях да общувам с тях поне за известно време.
Усещам негативното им отношение към мен. Започнаха да се разпореждат с апартамента ми като със свой собствен. Синът настани сина си с жена му, без дори да ме попита за мнението ми. Неговите думи бяха: „Потърпи малко, баба си, колко ти остава?“ Имах чувството, че съм се събудила от сън. Изпълнила съм всичките си задължения.
Децата бяха изненадани, когато изгоних внука си и смених ключалките. Започнаха да искат дял от дома ми за себе си. Собственият ми син искаше да продаде апартамента и да даде парите на сина си.
Благодарение на съпруга ми, децата нямат абсолютно нищо общо с моята собственост. Естествено, ще оставя всичко на тях, но не и сега.
Поне в последния етап от живота си искам да почувствам пълна свобода. Не искам да завися от никого, не искам да се отчитам или да мисля, че дължа нещо на някого.
Не, единственото ми желание е да дишам свободно.
Още истории:
Бях отгледан от самотна майка. Живеехме много добре заедно, тя никога не се намесваше в личния ми живот и аз от своя страна винаги се опитвах да й помагам финансово.
Получавам средната заплата на обикновен работник в провинциален град.
Винаги съм й давал половината. Запазвах втората за себе си и прекарвах по собствена преценка: Ходех на фитнес, купувах подаръци за момичета, понякога пазарувах у дома …
Веднъж срещнах „най-добрата“ и решихме да се оженим. От предишния брак Елена имаше двустаен апартамент и шестгодишна дъщеря Ксения.
За съжаление не съм говорил със съпругата си за характеристиките на семейния бюджет преди сватбата. Сега, заради разпределението на финансите, имаме разногласия, дори скандали.
Елена печели малко повече от мен. Но тя абсолютно не харесва, че продължавам да помагам на майка си. И не мога по друг начин. Разбирам много добре, че без моята подкрепа майка ми просто ще умре от глад. Така беше и в първия месец след като заживяхме заедно.
Мама живее в тристаен апартамент. През зимата има огромни сметки за ток и парно. Не получава помощи, тъй като аз съм регистриран там. И жена ми не иска да ме регистрира при нея. Веднъж й намеках, но тя или не разбра, или се престори, че не разбира.
Мама плаща по-голямата част от пенсията за сметка. След това тя всъщност живее с 2 лв. на ден.
Взех решение и започнах сам да плащам сметките ѝ.
Жена ми започна да ми вдига скандали, заради тези пари. Тя казва, че е по-рационално да се харчи тази сума за дете. В допълнение, Ксения скоро ще започне първи клас и ще бъде още по-трудно.
Свекървата също се присъедини, твърдейки, че сега имам семейство и трябва да харча пари за него, а не за други. Ако на майка ми ѝ е толкова трудно, тя предложи да й осигури работа като чистачка в компанията си.
Аз самият започнах да търся възможности за допълнителна работа. Постоянните спорове за пари вече ме сринаха. Ако знаех какво би било, определено нямаше да се оженя.
Макар да разбирам много добре, че веднага щом мога да разреша финансовите проблеми, проблемът веднага ще изчезне.
Какво можете да ме посъветвате? Как да постъпя в тази ситуация?
