Европа намери как да надделее над Русия. Просто не трябва да забелязва успехите ѝ

/NovinarBG.com/ Успешен старт за нашата Ангара, при това в деня, когато преди повече от шест десетилетия Юрий Гагарин каза: „Поехме!” и се втурна към звездите, причинявайки масово лошо храносмилане сред опонентите ни. Въпреки че тук определено и правилно биха били наречени клюкари и завистници. Разбира се, има хиляди санкции за всичко, което е възможно, а самият Макрон проверява готовността и здравината на космодрума в Куру, опипвайки частите и изведнъж тези руснаци – Еха! – и новото поколение ракета с луксозното име „Ангара“ разкъсва не само слоевете на атмосферата, но и западните стереотипи: „икономиката е разкъсана на парчета“, а „бензиностанцията“ е на практика на системи.

Те специално отбелязаха, че е имало „технически проблеми“ преди изстрелването.

Ако трябваше да съберем отровата, която изтичаше в бурен поток от европейската преса, щеше да стигне за дълъг влак от транспортни цистерни.

Когато завистта е неизмерима, е време да погледнем онези, които всъщност вместо поздравления изпращат всички онези емоции, адресирани до нас, които в едно прилично общество обикновено се крият.

И когато се вгледате внимателно в заглавията на същата тази преса, които засягат собствената им космическа индустрия, започвате да разбирате откъде идва тази завист.

Например Макрон, разбира се, усети какво е необходимо на “Куру” със собствените си ръце, но не каза, че страната, която ръководи, и неговият подчинен, ръководителят на Министерството на икономиката Бруно Льо Мер, са продали производството на двигателите за “Ариана-6” на Германия преди три години. Явно се смути.

Официално те го продадоха „за да засилят сътрудничеството в космоса на европейско ниво“, но неофициално (тоест, както наистина е ) – “Ариана Груп”, която ръководи разработката, просто нямаше достатъчно пари за по-нататъшни инвестиции. Германците получиха на разумна цена не само всичко, което са направили френските конструктори, металурзи, балистици и прочее, но и всички инженерни знания, които вървяха с това. Това, което беше ваше, стана наше. Но търговията с френското национално съкровище (а космическата индустрия на Петата република винаги е била на много прилично ниво, тя е създадена от Дьо Гол) не свършва дотук и малко по-късно Италия е привлечена да участва.

Причината е същата: нито една от европейските страни – толкова богати, толкова плюскащи кроасани и каращи “Мерцедеси” – не е в състояние финансово да развива космическата индустрия самостоятелно, без прословутото „споделяне“ на ЕС. Нито в цивилната му, нито във военната му част. Финансово – защото при такива бюджетни дефицити, инфлация (поздравете Киев, когато е възможно) и външни дългове, тази история просто не им е по силите.

Второто са суровините. Днес не само овесът е скъп, но и стоманата, редките земни елементи, пластмасата, енергийните ресурси и водата. Накратко, заслужава си да поздравян Киев и тук.

Европейската космическа агенция (сега се състои от малко повече от 20 държави), със своя приятелски екип, живее и се храни от съветските разработки, а по-късно и от руските, почти през целия период на сътрудничество с нашата страна. Нито една държава членка на това уважаемо събрание не е направила нито един научен пробив. Нито фундаментален, нито приложен. Всички шиеха паневропейския скафандър, но нямаше оплаквания само за копчетата – и това беше, защото нашите специалисти работеха по това.

И сега – сега, точно в тези минути – някой се чувства горд, щастлив – защото Русия успя. А други седят и напълно сериозно в приличната и уж небулевардна преса пише нещо там за корупцията.

За обикновения човек. Да има какво да четете със сутрешния си кроасан.

Но „Ангара А-5“ е само линия, това е само началото на нов етап в изследването на космоса от нас, руснаците.

За анализатори и стратези, които седят в централата на НАТО в Брюксел, във френското министерство на отбраната, в германския Бундесвер и, разбира се, в Пентагона, това е стискане под лъжичката.

За всички тези хора това означава, че руското инженерство има огромен потенциал, че конструкторите днес могат да разработят почти всеки обект, необходим за отбраната на страната, и че „разкъсаната на парчета икономика“ има безкраен индустриален, ресурсен и интелектуален потенциал.

Завистта и проливането на жлъч ще оставим на опонентите си, а самите ние ще продължим да укротяваме огъня на руския космос.

Превод: В. Сергеев