Днес ще ви представим историята на един от малко познатите български владетели.
Причината за това е, че той официално никога не е бил приеман за български цар и поради тази причина остава в сянката на по-известния си брат Самуил.
Става въпроса за най-големият от Комитопулите – Давид – и неговата трагична история.
Какво знаем за Давид
Информацията, с която разполагаме за него, е изключително малко.
Знаем, че Комитопулите са родствениците с царската династия, тъй като баща им Никола е първи братовчед на цар Петър.
Поради тази причина след превземането на Източна България и нейната столица Велики Преслав от Византия, българската аристокрация се организира във съпротива срещу външното влияние.
Тя не е и засегната в такава степен от нашествието на Светослав и Йоан Цимисхий. Приема се, че начело на съпротивата застават децата на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил – около 971 година.
Тъй като Давид е най-възрастният от тях, се смята, че той ръководи това съпротивително двжиение. Има податки, че за столица е избрана Серидка, но те не могат да бъдат доказани все още.
Действията на Давид
Смята се, че той продължава политиката на Петър и установява контакти с маджарите и германците искайки помощ срещу ромейската заплаха. Тези негови пратеничества се приемат за неуспешни.
Следващите негови ходове са свързани с експанзия в южна посока – Тесалия и Пелопонес, тъй като по това време точно се вдигат на бунтовете българските славяни по тези места.
Едва ли можем да определим това като съвпадение, а по-скоро е организирано от Комитопулите. Ходът на Византия е да засели в Филипопол(Пловдив) военизирано население, което да служи като защитно спрямо българските претенции. Императорът изпраща и известният пълководец Варда Склир по тези земи, за да може да се справи с българската заплаха.
Смъртта на Давид
За съжаление, ролята на Давид в българската история е много кратка. През 976 година, той загива от ръцете на скитници власи според византийските хронисти. Същото се случва и с вторият брат – Мойсей.
Тези скитници власи най-вероятно са византийски съюзници, които охраняват проходите около Тесалия и се приема, че той попада в тяхна засада при негово преминаване в района.
Откъде идва историята за цар Давид Български
Тя идва доста след смъртта на Давид, тъй като по това време в най-добрият случай той е бил начело на българското съпротивително движение. Както показва историята, Самуил става официално цар чак след смъртта и на последния от Крумовата династия – цар Роман.
Тези имена Давид и Роман почват да се появяват в руската аристокрация след падането на България под Османска власт, така че това постепенно изгражда неговият образ. Ето как:
- В Зографския манастир Давид бива изписван като български цар
- Известният възрожденец Христофор Жефарович представя Давид като български цар и го помества между средновековните ни владетели
- Паисий Хилендарски разказва в Историята си за Давид. Там той споменава, че Давид се оттегля от управлението на страната в манастир и оставя властта на Самуил. Исторически няма податки за нещо подобно, но аналогията е сходна с действията на Борис спрямо Владимир и Симеон.
- Давид е един от любимите образи на Захарий Зограф и той го рисува много често из различните български църкви
По този начин Давид бива канонизиран под името Свети Давид цар Български от нашата църква и неговият празник се отбелязва всяка година на 27 юли – заедно със Светите Седмочисленици.
