/NovinarBG.com/ „Не е лесно да стигнеш донякъде. Всеки може да се качи, но да излезе – това е истинското военно изкуство. Когато човек се катери някъде, трябва да знае какво се случва наоколо, за да не седне в локвата, наречена катастрофа.“
(Ярослав Хашек, „Приключенията на добрия войник Швейк“)
Умението да гледаш на света през очите на другите е много полезно. Това е особено полезно за стратег, добре е, разбира се, да нарисувате червени стрелки на картите, но още по-добре е да си представите къде врагът ще нарисува сините си стрелки. Все пак там, в щаба, има също генерали, които също имат сходни генералски мозъци.
При нас лятото иде. Какво ще бъде то е въпросът. За жителите на Шебекино вече е горещо, за останалата част от Русия засега е така. Известен прилив на адреналин дойде с пристигането на украински дронове в Рубльовка и Истра и вече намаля. Пропуснахме ги, противовъздушната отбрана и радиоелектронната война отработиха.
Ще има ли контраофанзива или не
Разбира се, че ще има. Въпрос на време е, а сега нека се опитаме да разберем защо, какво и кога. Разбира се, възстановяването на атаман Залужни е голям плюс за Въоръжените сили на Украйна, той наистина е авторитетен и много уважаван сред войските.
Така че атака ще има. Въпросът е кога. И тогава, когато въоръжените сили на Украйна, или по-скоро чуждестранни консултанти, сред които, за съжаление, има много американци и британци, тоест специалисти, които наистина знаят как да се бият, ще изчислят възможно най-точно слабото място, където ще бъде необходимо да се удари.
Знам какво ще кажат нашите оптимисти, затова веднага ще подминем всичките им вопли. Това, което казват песимистите, и аз не бих го подкрепил, там е цялата работа, че на различни места по линията на съприкосновение в окопите седят съвсем различни бойци.
Има такива, които ще избягат, когато видят бронетранспортьор, има и такива, които ще действат по съвсем друг начин.
Ние знаем това, те знаят това. И днес ръководителите на украинския Генерален щаб работят в тази насока: да изчислят най-слабите места, където ще може да се забие кинжал от пехотата върху лека бронирана техника, а след това да се удари с чука на механизираните и танковите бригади.
Тоест това, което вече, за съжаление, наблюдаваме.
И ще бъде така, защото това е един от любимите принципи на англосаксонците във войната: защо да измислят нещо ново, ако старото работи добре?
А такива места трябва да се намерят само едно или две, максимум три. Защо също е ясно. Защото чукът не е достатъчен. Има бронетехника, има пехота, но артилерия (такава, която да е по-добра от руската) и танкове (на нивото на нашите) са малко.
Освен това ви трябва поне малко авиация и радио-електронна война. Защото просто не е много лесно без тях.
Това, което съюзниците дават на Украйна, е напълно достатъчно, за да се „постави отметка“ и да се успокои съвестта: „Помогнахме“. За да се организира пълномащабна офанзива, поне малко съизмерима с миналогодишната руска, е трижди съмнително.
Но за да нанесат много зрелищни и най-важното ефективни удари на две или три места, Въоръжените сили на Украйна ще имат достатъчно сила.
Сега не говорим за никакви стратегически операции. Стратегическа операция би означавала нещо като превземането на Донецк, северната част на Крим, Мариупол.
Не си струва да се говори за такива глобални операции, докато изобщо не е започнало настъплението и не са станали ясни две неща: колко ефективно настъпва украинската армия и колко ефективно се отбранява руската.
Разбира се, удар по Бахмут е вероятен. Но това не е военна операция, а политическа. Изкушението е голямо: „дяволите“ от „Вагнер“ отиват на почивка, което е естествено след седеммесечна месомелачка, която струва на въоръжените сили на Украйна повече от една бригада, и следователно има смисъл да се опитат да си върнат руините на града.
Политическата обстановка е ясна: руснаците го взеха за седем месеца, ние си го върнахме обратно за един месец. Например. Но тук всичко не е толкова просто. Щурмовата пехота на Пригожин е инструмент за атака. Други части ще седят в отбрана, което може да направи това не по-зле, а вероятно и по-добре от „Вагнер“.
Но повтарям, това няма да е военен, а политически успех. Във военно отношение стойността на Бахмут е нула за двете страни.
Няколко пъти вече обмисляхме варианти, така че ще останем на своята си позиция: основната цел може да бъде Мелитопол, тъй като този град има много важно местоположение, за разлика от Бахмут.
Превземането на Мелитопол е сериозно. Това е пресечен сухопътен път към Крим, това е отличен трамплин за атака срещу Мариупол или същия Крим, Мелитопол наистина е възможен крайъгълен камък.
И можете да избиете този камък, основното е да изчислите всичко добре. Досега всички операции, планирани от специалистите на НАТО, с изключение на Бахмут, са завършили в тяхна полза. А и Бахмут всъщност завърши по този начин единствено поради политическите решения на Зеленски.
Второто място, откъдето може да започне офанзивата, е Авдиевка. Атаката срещу Донецк, ако се извърши с големи сили, може да бъде успешна. Но мисля, че Генералният щаб на Украйна разбира какъв вид месомелачка ще има.
Предградията на Донецк са били фронтовата линия от много години, така че всеки камък е прострелян там, мини са разположен, освен това са били поставени от всички, които са ги имали, карти, ако има такива, са много приблизителни. А как ще отидат там Въоръжените сили на Украйна, няма да се наемам да кажа. И не бих искал да съм там, дори и на броня (т.е. танкове или бронирани машини).
Като се има предвид, че Донецк ще бъде защитаван от свои хора, той ще бъде по-чист от Бахмут. Като цяло, пробиването на минни полета, под стрелбата на артилерията на милицията, е повече от съмнително удоволствие. Освен това факторът „зад гърба ви“ също играе много важна роля.
Може ли да се случи? Да. Единственият въпрос е – на каква цена?
От някои източници има информация, че няколко нови ударни бригади на въоръжените сили на Украйна се придвижват към Авдиевка. Но със същата степен на увереност можем да кажем, че това е информационна маневра.
Защо съм толкова сигурен, че Донецк в най-добрия случай ще бъде червена херинга? Ами всичко е просто. Тук има конфликт на интереси.
Съветниците на НАТО отдавна са планирали своите операции, за да сведат до минимум жертвите. Това е факт. Там не обичат дръзките нападения, противно на гласа на разума. Напротив, те не воюват така.
Инжинерната тактика на въоръжените сили на Украйна
Вече видяхме тактиката на НАТО миналото лято: търсене на слабо място, за предпочитане отдалечено от комуникационната мрежа, за да не могат бързо да бъдат хвърлени подкрепления, създаване на огромно превъзходство в личния състав и огнева мощ, „пробиване“ на защитата с ДРГ (диверсионно-разузнавателни групи), специални части , мобилни единици в пикапи и бронирани автомобили, а на петия или седмия ден от успешните операции – напредването на основните механизирани сили към очертаващия се район за пробив.
Само придвижване и развъртане. И едва тогава, когато центровете на възможна съпротива бъдат максимално неутрализирани, тогава танковете и основните сили на пехотата ще ударят.
Фактът, че въоръжените сили на Украйна постепенно се проникват от идеите и стратегиите на НАТО, е ясен и разбираем. Това е ефективно и печелившо. Но отнема време. А господата от НАТО почти не бързат за никъде. Те просто си вършат работата.
Затова си струва да разгледаме какви оръжия ВСУ получава от съюзниците. И въз основа на тези цифри, макар и от открити източници, може да се направи извод на какво ще разчитат украинските военни.
В крайна сметка, въпреки факта, че оръжията и оборудването са щедро доставени, никога няма достатъчно от тях във война. А въоръжените сили на Украйна все още имат слабости. Например, това са тежки камиони, понтонни мостове, превозни средства за разминиране и друго инженерно оборудване.
По принцип не са толкова необходими в защита. Но в офанзивата без тях не става по никакъв начин. Настъпващите части трябва да бъдат следвани от кервани с цистерни, камиони с боеприпаси и ремонтни работилници. И най-отпред, често, това са превозните средства за разминиране и бариери, понтони и мостове, БРЕМ-и, накрая, които трябва да отидат.
И ако следите какво носят съюзниците на Украйна, последните два пакета за помощ (№ 37 и № 38) включват само БРЕМ-и, понтони, базирани на Leo танкови мостове, машини за разчистване на мини. Германия, Дания, Канада и внезапно Южна Корея бяха изведени на преден план.
И тук трябва да помислите здраво.
Не всичко е толкова просто и недвусмислено, колкото ни се иска.
Вижте: бригадите на въоръжените сили на Украйна, обучени в чужбина, получават инженерна техника, която наистина може да им осигури почти незабавно форсиране на водни прегради с помощта на изградени преходи, ремонт на подкопани мостове, премахване на минни полета и различни препятствия.
Това, разбира се, е полезно за въоръжените сили на Украйна, но има едно малко „но“. Размерът на танка.
Кой според вас се обучава по-трудно, екипажа на танка или ИМР? Моето мнение е ИМР, този извод съм го направил отдавна, на базата на факта, че видях с очите си възможностите на тази машина.
С танков екипаж, както казахме по-рано, всичко е просто: три месеца – и те вече са годни за нещо подобно. Водачът ще премести машината, където командирът нареди, стрелецът ще използва устройства за прицелване и т.н. Тоест танкът ще се движи и ще стреля.
След като разговарях с нашите читатели сред военните инженери, разбрах следното: нормалното изчисление на понтонери може да се научи за няколко месеца ежедневна теория и практика два до три пъти седмично.
Но – на спокойна вода и малки водоеми. Течение или река като Днепър е същият плюс и практиката за „хвърляне на понтони“ е много необходима там.
С ИМР нещата са много по-зле. Колкото повече възможности има една машина, толкова по-трудно е обучението. Булдозер, грайфер, багер, клещи, краново оборудване, верижен миночистач, инсталации за разминиране – всичко това изисква време за обучение.
Освен това толкова много оборудване е концентрирано в съвременния ИМР, че е почти невъзможно дори за негражданин да намери специалист, който притежава всичко. Трябва да му се преподава. Подготовката от нулево до приемливо ниво е минимум шест месеца.
Честно казано, в бравурните доклади за обучението на хора за танкисти и противотанкови машини в западните страни не можах да намеря нито дума за това какво подготвят разчетите на инженерните превозни средства. Тези, които са на път да дойдат в Украйна. Така че, да, доставката на инженерно оборудване е добре, но какво да кажем за изчисленията? Къде и кога ще се приготвят?
Освен това същите командири на машини за разминиране просто ще трябва да се координират с войските, в чиито интереси ще работят. Просто е необходимо.
За да илюстрирам тази теза, ще ви отклоня малко с една история от моята собствена практика. Разговарях с моя приятел и наш читател Руслан, който по едно време е служил в инженерните войски. Понтонер. Майор понтонер.
И започнахме да говорим за топография и тогава разбрах, че Руслан … е малко „плаващ“ по този въпрос. И затова попитах, добре, как става – генералът ви поставя задача да установите пресичане в тази точка на картата. Танков полк ще ви следва там, така че трябва да се прицелите където е казано и в точното време.
И тогава другарят майор ми отговори следното: Аз ще ръководя прелеза. Плюс или минус по това време. Но където го докарам – там ще отидат танковете. Батальон, полк, дивизия … Но там където отида на реката, и никъде другаде. Където съм отишъл, танкът със сигурност ще мине. Обратното е много по-трудно, понтонът ще бъде малко по-голям.
И така, колко време ще трябва да се отдели за обучение / преквалификация на украински бойци от инженерните войски от съветския ИМР-2 до германския аналог? Съмнително е, че най-новият „Кодиак“ ще бъде даден на украинци от рамото на господаря, но машините от предишното поколение, „Барсук“, може да бъдат дадени като подарък.
Но инженерните машини са само илюстрация на факта, че далеч не всички аспекти на настъплението на въоръжените сили на Украйна са 100% готови. Ясно е, че никоя армия никога не е 100% готова за каквото и да било, но въпреки това колкото по-висок е процентът на готовност, толкова по-голям е процентът на успех.
Разбира се, по отношение на проблемите с инженерните машини, може да има такъв вариант, който ни е добре познат. Те могат да бъдат доставени заедно с екипажите. Квалифицирани и обучени, измежду „летовниците“ или пенсионираните ветерани. Тоест наемници. Напълно жизнеспособен вариант.
Плюс ударна група от сто хиляди души, създадена и тренирана цяла зима. Сега тази групировка започва малко по малко да мести фронтовата линия по цялата й дължина и дори в дълбочина, предвид случващото се в Шебекино.
И колкото по-нататък, толкова по-висока ще бъде активността, особено след като въоръжените сили на Украйна получават нови видове оръжия и попълват запасите от стари.
Вярно, от другата страна също няма глупаци и те разбират, че докато половината от въоръжените сили на Украйна и войските се биеха с корпуса на Вагнер в Бахмут, останалата част от групата на СВО си гледаше работата. Тоест окопаваха се, строяха укрепления, обучаваха бойци.
а размерът на тази група е сравним с ударната група на въоръжените сили на Украйна, а ако е по-нисък, то не е с много. Стойността на групировката, която практически не е участвала в битките през последните шест месеца, е лесна за оценка.
Конфронтацията
Освен това групировката на сво все още превъзхожда украинските въоръжени сили по брой артилерийски оръдия и бронирана техника. Плюс още самолети и хеликоптери. Тук обаче въпросът е кой и как ще приложи всичко, с което разполага.
ПТУР Javelin е страхотен срещу танк. В отбрана. ПЗРК „Stinger“ е опасен враг за самолет и смъртоносен за хеликоптери, които порят предната линия на отбраната или работят върху обекти от втора линия. И в офанзива можете да тичате с него, но е по-добре да карате пикап. Но ако самолетите хвърлят управляеми бомби в линията на нападение от безопасно разстояние, Stinger малко бледнее.
РЕБ в офанзива е много трудно. Това не е филмът „Обитаем остров“, където специалните машини следваха танковете за атака, помните ли? Между другото, просто страхотна илюстрация за това как не трябва да бъде. И как свърши, помните ли? Разстреляха ги по излъчвателите и всичко свърши.
Така че не е толкова лесно, колкото изглежда, да се покрият настъпващите войски с електронна война, защото никой не е отменил противорадарните ракети. И армейската ПВО в движение също не винаги е ефективна.
Не е толкова лесно да се качите, колкото ви се иска. Дори и под ръководството на отлични натовски специалисти. Възможно и необходимо е да се разработи всичко задълбочено, което правят днес там. Търсите начини да подобрите силните си страни и слабите страни на опонента си.
А какви са предимствата на ВСУ? Малко са, но ги има:
– по-добро разузнаване, включително сателитно;
– по-добра комуникация;
– по-кратко време за реакция на висшите командни ешелони;
– повече далекобойна артилерия, малко на брой, но има;
– огромен брой БПЛА.
Ако използвате всичко това разумно, тогава е напълно възможно да компенсирате липсата на авиация с високоточна артилерия, РСЗО и ракети от различен характер, което всъщност украинците правят днес. В отбрана.
Офанзивата е много по-сложно и трудно за организиране нещо. Когато превъзхождащ враг пробие отбраната в даден участък и … – това е нормално. Когато валът на настъпващата армия се счупи срещу непреодолимата защита на врага, това не изглежда много добре. Недоглеждане, подценяване, недостатъчно планиране…
Не забравяйте, че тези, които дават оръжия и всичко останало, се нуждаят от „преодоляване“. Отчет се изисква за всеки патрон. И украинците не могат да загубят. Всяка, дори и най-малката „победа“ се превръща в увеличение на доставките и обратно.
Затова и двете страни замръзнаха в позицията „никой не искаше да атакува“.
Има ситуация, когато който се втурне напред, той може значително да получи. Като се има предвид, че руската армия е станала значително по-добра с целеуказване и разузнаване, това се вижда дори от видеоклиповете, публикувани от самите украинци. А с публикуването на доказателства от местата, където е поразена украинска техника, стана много по-добре.
Всъщност през последните шест месеца, с изключение на Бахмут, видео демонстрацията на унищожаване на вражеска техника е може би много голямо постижение на руската армия.
Но когато видите как Ланцетът влита в системата за противовъздушна отбрана и друг дрон заснема огнено шоу от горящо твърдо ракетно гориво, разбирате – ето го, сякаш е стрелял завинаги.
Господата съветници от НАТО, на първо място, трябва сами да изчислят и оценят възможностите на въоръжените сили на Украйна, тъй като те ще трябва да работят според техните сценарии.
И да оценят възможностите на руската армия, а след това също да ги преоценят втори път. За всеки случай. Фактът, че техниката и боеприпасите ще продължат да постъпват във Въоръжените сили на Украйна, е разбираем.
Но си струва да повторим: целият въпрос не е колко ще изпратят. Целият въпрос е как ще ги използват. И колко ясно ще работят Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна и Генералния щаб на първо място. А те могат да работят там.
Лято 2023 може да бъде доста горещо. Но само ако тези, които планират операцията, ще бъдат 90% сигурни в успеха си. Така че те работят в НАТО много дълго време, следователно не могат да противопоставят нищо на откровения щурм на Вагнер. Това не е тяхната война, всичко вървеше по съвсем различен сценарий. А докато няма сигурност, ще наблюдаваме тази най-тупикова ситуация, която се случва днес на линията на съприкосновение.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
