/NovinarBG.com/ За града, освободен в средата на януари, се водеше ожесточена битка. Обикновени хора обаче останаха там. Те бяха евакуирани от руската армия. Как стана това?
„Плашеха с руските войници“
Боевете започнаха тук през юли. Но още преди това украински танкове стреляха по къщите, уверява местна жителка Анжелика Ерьомина.
„Те обстрелваха и всъщност не го криеха. Идваха и казваха “Я, дупка, ама ние в котелното се целихме. Извинете“, казва тя.
През пролетта Соледар е напуснат от част от жителите си. Останалите са обявени за „колаборационисти”.
„Украинските военни, като видяха, че не искаме да си тръгваме, заплашиха: „Какво, чакате руския свят? Ще видите вие!”, спомня си Олег Ямненко от Соледар.
Въведен е комендантски час. Търсят „целеуказатели” по улицата: на Нова година например пребиват двама души, решили да се върнат от мазето в апартаментите си.
„Идеологическите се държаха грубо. Мобилизираните бяха много по-спокойни“, отбелязва Олег.
В същото време бойците от ВСУ, според местните жители, са ги плашили: „Руснаците ще дойдат, ще убият и изнасилят всички“.
„Извеждане изпод обстрел“
В Соледар няма цели къщи – бият се за всяка. Градът е стратегически важен, той е основен транспортен възел, през който в Артьомовск се подкрепят ВСУ. Всичко необходимо е докарано с железница до близкото село Сол. То беше освободено на 18 януари.
Там още има цивилни. Те признават, че се очаквали руските войски.
„Дори празнувахме Нова година на руски – в 23 часа местно време гледахме обръщението на Путин“, казва Александра Кица, местна жителка.
Руснаците влицат в града преди седмица. И започват да извеждат хора изпод обстрела. На ранените е оказана първа помощ, раздадени са сухи дажби.
Александра изскача на улицата в леко яке и войникът и дава грейката си.
Тичали от мазе до мазе. „Оставаха буквално пет метра преди последния заслон, когато ни обстреляха“, спомня си тя.
Тогава тя му дава гривна, купена някога в Киево-Печорската лавра, „за защита“. И военните ѝ оставят нашивка за спомен.
„Ние направихме своя избор“
Евакуираните от Соледар и Сол все още са във временни квартири. Мъже почти няма – отведени са на „филтрационни мерки“. За всеки случай – СБУ изпраща диверсанти.
„Не мога да се свържа със съпруга и сина си. Въпреки че направихме своя избор още през 2014 г., когато гласувахме за ДНР на референдум. Какво да говорим с украинските военни?“, вдига ръце Елена Панченко от Соледар.
Дълги години тя работи със съпруга си в предприятието “Артьомсол”. А синът е електротехник в местните жилищни и комунални услуги. Той ремонтира кабели след обстрелите, рискувайки живота си.
Панченко иска да се срещне със семейството си възможно най-скоро. Те ще се върнат в града – „само всичко това да свърши.“
Превод: В. Сергеев
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
