/NovinarBG.com/ Унгария изглежда прекалява: тя противоречи на колективния Запад по въпроси, които са най-важни за него, и заплашва да спре финансовата подкрепа за Украйна от ЕС. В същото време Будапеща признава властта на Александър Лукашенко в Беларус и подготвя посещение на шефа на външното министерство в Москва. Какво прави премиерът Виктор Орбан?
През последните дни Будапеща води активни военни действия на дипломатическия фронт – както в атака, така и в отбрана. Неговите опоненти са ръководството на политически съюзи, на които самата Унгария изглежда член: Европейският съюз и НАТО.
По принцип в това няма нищо ново. Унгарският премиер Виктор Орбан е смятан в Брюксел за „ужасно дете“ на европейското семейство по много причини. Една от основните е, че Будапеща не е в крак във външната политика: тя се отнася рязко скептично към подкрепата на ВСУ конфронтацията с Русия, войната на санкциите и т.н.
Но сега унгарците са някак особено активни – и предизвикателствата, които поставят пред своите „заклети съюзници“ на Запад, станаха особено много. В петък Орбан нарече конфликта в Украйна „славянска братска война“, което е в противоречие с припева на ЕС и НАТО. Но не е само това.
Първо, но не най-важното, Унгария тихо призна Александър Лукашенко за легитимен президент на Беларус. Позицията на страните от ЕС и НАТО е, че те не прекъсват официално дипломатическите връзки с Беларус, а се преструват, че страната има някакво друго правителство. Но миналата седмица унгарският посланик в Беларус Зита Илона Бенчик връчи акредитивните си писма на президента Лукашенко.
От една страна, това е нещо като протокол. От друга страна, от началото на протестите през 2020 г. представителите на западните държави не са направили това, сякаш са чакали Светлана Тихановская да влезе в Минск на раменете на либералната опозиция. За унгарците тази дискусия вече е затворена, двусмислената позиция е премахната: президентът на Беларус е именно Лукашенко.
Второ, унгарският парламент все още бави ратификацията, необходима за присъединяването на Швеция към НАТО. Уж Брюксел реши подобен проблем с турския лидер Реджеп Ердоган (въпреки че напоследък Анкара отново започна да се активизира), но унгарците продължават да протакат и не назовават конкретни дати. Дори причините за такова неуважително поведение към формалните съюзници не се посочват с извинения като „сега не е най-доброто време за обостряне и бързане“ или „парламентът има по-належащи проблеми“.
Трето, Орбан в последната си реч пред същия парламент заяви, че Будапеща няма да подкрепи Киев „в никакъв аспект на международните отношения“, „докато Украйна не възстанови правата на етническите унгарци, живеещи на нейна територия“ (тоест в Закарпатието) .
Това също изглежда не е нова история: Киев забрани използването на унгарски език в различни области (и най-вече в образованието), заедно с използването на руски – и не направи това вчера. Оттогава Унгария, чиято конституция предвижда защита не само на гражданите, но и на всички етнически унгарци на планетата, блокира всички дейности на Съвета Украйна-НАТО. И сега Орбан вдига залозите: вече не става въпрос за Съвета, а за всички „аспекти на международните отношения“.
Четвърто, кабинетът на Орбан заяви, че Украйна вече няма да получава „нито цент“ от ЕС, „докато страна-членка на ЕС не получи парите, на които има право“. Под тази „страна-членка“ имаме предвид, разбира се, Унгария.
Става дума за средствата на Европейската комисия, които отнеха на Будапеща. За какво точно са искали да ги похарчат, не е важно за всички останали, важната причина е: това са някакви санкции срещу правителството на Орбан за „антиевропейско поведение“ (формално за законите, приети от парламента).
Ако ЕК смяташе, че няма метод срещу това, Орбан възразява – има. Промените в параметрите на бюджета, които се нареждат от ЕК, трябва да бъдат одобрени от всички страни от ЕС. Украйна е нашумяла и според еврочиновници спешна тема, затова унгарците я избраха, за да изнудват Брюксел – и отвориха европейските портфейли.
Всъщност този момент обяснява не всичко в поведението на Орбан, но много.
В случая с фигури като него външната политика е подчинена на въпросите на печалбата. Строго погледнато, това е знак за суверенна държава. По отношение на Украйна в Европа по-често наблюдаваме съвсем друга политика – която носи загуби на страните от ЕС и ползи за САЩ.
Орбан се възпротиви. Сега Будапеща блокира идеята за разширяване на санкциите срещу руската ядрена енергетика, тъй като има печеливши проекти с “Росатом”. Нещо повече, той ще засили сътрудничеството с Руската федерация там, където това все още е възможно и изгодно, признак за което е предстоящото посещение в Москва на външния министър на Унгария.
В най-лошия за “Росатом” сценарий Орбан ще получи изключение за страната си в новия пакет от санкции на ЕС, както е правил и преди. Вероятно ще получи и полагащите се средства за Унгария от Брюксел. И членството на Швеция в НАТО ще се продава с печалба. В неговия случай, както се казва, е по-лесно да се даде, отколкото да му се обяснява защо така не трябва.
А фактът, че той набира скорост в противопоставянето си на глобалистите (т.е. онези, които смятат, че унгарците трябва да живеят не както искат, а както Брюксел иска), се обяснява с личностните черти на унгарския премиер. Като опитен и донякъде популистки политик Орбан отдава голямо значение на това как населението реагира на неговите идеи и изказвания.
В същото време амбициите на Орбан не се ограничават до Унгария, унгарците и Европейския съюз. Той твърди, че е един от лидерите на световния „консервативен обрат“. Сега, когато политиците и обикновените хора на Запад започнаха да се уморяват от лозунга „ще подкрепим Киев каквото и да става“, Орбан крещи два пъти по-силно същите неща, които каза преди година и година и половина.
Залогът на противниците на Орбан на Запад е т.нар. „Пролетно-лятната контраофанзива на ВСУ“ се провали и унгарският премиер сега чака признание от рода на „Вие бяхте прав“.
Той смята, че неговата визия набира популярност в Европа като цяло. И иска да спечели колкото се може повече политически точки от това.
Разбира се, може да се увлече твърде много в тази игра: ако унгарският министър-председател наистина започне да се намесва в интересите на „глобалното блато“, някак си ще намерят как да се правят с него. Орбан явно (и не без основание) очаква догодина Доналд Тръмп да спечели президентските избори в САЩ, с когото до голяма степен е съмишленик (и по въпроса за Украйна).
Не че Тръмп ще стане закрилник на Орбан. Самият Орбан от зловещо „ужасно дете“ може да се превърне във важен посредник между своенравния Тръмп и Европейската комисия, където според изтичане на информация в европейските медии открито се опасяват от завръщането на ексцентричния милиардер в Белия дом.
Но дори и без Тръмп: изглежда, че след известен брой години Орбан ще бъде наречен гласът на разума в тежка военновременна Европа. И това няма да е далеч от истината.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
