/NovinarBG.com/ На 9 октомври в Австрия се проведоха президентски избори. Като цяло от тях не зависи много, защото ролята на държавния глава в определянето на вътрешната и външната политика на страната е минимална – почти всичко се решава от канцлера. Въпреки това по начина, по който гласуват австрийците, може да се прецени нивото на предпочитанията в една от ключовите страни на ЕС, подкрепата за курса, следван както от местните власти, така и от ЕС като цяло.
Интересът към събитието се подхранва и от факта, че на последните избори през 2016 г. едва не избухна сензация. Настоящият президент, бивш лидер на местните “Зелени”, Александър Ван дер Белен, успя да спечели едва на трети тур, побеждавайки на косъм Норберт Хофер, десния евроскептичен кандидат на Партията на свободата. Тогава все още бяха пресни впечатленията от тълпите мигранти от Близкия изток, които заляха страната, и от цяла поредица от терористични атаки в Европа. Днес фокусът е върху цената на санкциите, които Европейският съюз наложи на Русия. Така че беше доста интересно да се знае колко австрийци биха се обявили против „генералната линия“ на ЕС.
В резултат на това 78-годишният Ван дер Белен, който подкрепя линията на ЕС, спечели на първия тур с 56,7% от гласовете. Той беше пряко подкрепен от три от петте парламентарно представени партии, а управляващата Народна партия не му каза нито да, нито не. В същото време тримата кандидати, по един или друг начин свързани с Партията на свободата и противници на антируските санкции, спечелиха около 31% от гласовете. И така, въпреки привидно успешния успех на действащия държавен глава, изборите показаха доста сериозно ниво на недоволство сред австрийците от курса на Европейския съюз.
В Русия сме свикнали да следваме доста отблизо австрийската политика. Има всички основания за това. Да започнем с факта, че австрийските политици често отговарят на външната политика на ниво ЕС. Помислете например за бившия върховен комисар на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Бенита Фереро-Валднер, европейския комисар по разширяването и политиката на съседство Йоханес Хан. Именно те до голяма степен бяха отговорни за отношенията на ЕС с Русия, Украйна и постсъветското пространство като цяло през последните 20 години.
Но на национално ниво през последните осем години Австрия действа като един от основните партньори на Русия в Европа. Австрийците са много зависими от руския газ и затова се застъпиха и за “Северен поток-2”, и за “Турски поток”. Бившият президент Хайнц Фишер и бившият канцлер Себастиан Курц непрекъснато са представяли предложения за постепенно премахване на санкциите. А Партията на свободата, която беше част от управляващата коалиция през 2017-2019 г., все още настоява за пълното им премахване.
Руските лидери бяха редовни гости във Виена, докато австрийските ходеха по-често от всички други европейци (с изключение на унгарците) в Москва. Канцлерът Карл Нехамер все още е единственият европейски правителствен ръководител, който беше на работно посещение в Москва след 24 февруари (Виктор Орбан просто дойде на погребението на Михаил Горбачов). Затова и при сегашните обстоятелства австрийците си запазват ролята на „връзка“ между ЕС и Русия и не бива да ни интересува кого имат на власт там.
Австрия може да си позволи такава роля не само защото зависи от руските енергоносители, но нейните представители се стремят да играят ролята на глобални миротворци (не само по отношение на съвременната история). Тази страна, за разлика от Финландия и Швеция, все още принципно не иска да се присъедини към НАТО. Австрийците все още отказват да доставят оръжие на Украйна, няма масово изземване на имущество на руски граждани в страната. Така че поне може да общуваме с тях.
Все пак не бива да се разчита много на австрийците. С целия си относителен разум те все пак подкрепят санкциите срещу Русия – с изключение може би на ограниченията върху енергийните доставки. Австрийските лидери не коментираха ясно експлозията на тръбите на „Северен поток“, въпреки че през тях получиха значително количество газ, което за пореден път показа с кого са в една лодка. Те не са членове на НАТО, но си сътрудничат тясно с него.
Обективно Русия и Австрия имат големи противоречия. Австрийците биха искали значително да отслабят влиянието ни в постсъветското пространство и почти напълно да изместят страната ни от Балканите. Те непрекъснато се караха на Русия за нейното несъответствие с „европейските ценности“, техните неправителствени организации от време на време провеждат събития, които по един или друг начин имат явна (и груба) антируска насоченост. И доставят невоенна продукция за нуждите на украинската армия.
Политическото поле на Австрия изглежда доста пъстро. „Зелените“ в управляващата коалиция, както и либералите от партията „Нова Австрия“ биха искали да се откажат от нашите енергоносители, да ограничат отношенията с нас максимално и да „затегнат гайките“ доколкото е възможно. В този смисъл е добре, че „зелените“ не отговарят за външната политика в сегашното правителство, а президентът Ван дер Белен изглежда много по-умерен от съпартийците си.
В най-голяма степен външната политика на страната се определя от консервативната Народна партия (към която принадлежат Нехамер и външният министър Александър Шаленберг) и социалдемократите. И двете основни партии подкрепят санкциите, но настояват за поддържане на диалог с Русия и се стремят да доведат представители на Руската федерация и Украйна на масата за преговори възможно най-скоро. Като цяло изглежда добре на фона на други европейски страни, но отново – не бива да си правим илюзии.
Въпреки общото осъждане на руската СВО, Партията на свободата все още се застъпва за отмяна на антируските санкции. Освен това отказва да хвърли основната вина върху Русия за днешните събития. Тя също има антируско крило, но е в явно малцинство. Всъщност в Австрия Русия може да разчита донякъде точно на тази политическа сила.
Като цяло Австрия изглежда като умерено антируска държава. Тя има значителна тежест в Европейския съюз и те я слушат. Разбира се, Унгария би била най-добрият вариант за нас като преговарящ с ЕС, но ЕС отдавна таи злоба срещу нея. Така че всичко подсказва, че австрийските политици ще останат основната „връзка“ между ЕС и Русия в близко бъдеще. С тях е трудно да се говори, но докато австрийците настояват за диалог, има шанс да не се стигне до директна война между Руската федерация и ЕС.
Но отново илюзиите трябва да бъдат оставени настрана. Във фразата „умерено антируски” акцентът трябва да се постави именно върху думата „антируски”.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на NovinarBG.com, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Когато видите знака „фалшиви новини“, това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия YouTube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
Поглед
