/NovinarBG.com/ Във Финландия започнаха да говорят за преразглеждане на демилитаризирания статут на Аландските острови. Събирането на подписи за закриването на руското консулство в тези територии продължава активно. Как тези процеси са свързани с присъединяването на Финландия към НАТО и какви рискове за интересите на Русия крие милитаризацията на стратегическите острови в Балтийско море?
Финландският парламент заяви, че след присъединяването на Финландия към НАТО „възникна въпросът дали споразумението за демилитаризация на Аландските острови остава актуално“. По-специално, един от депутатите, Пека Товери, призова за ремилитаризация на Аланд поради предполагаемата агресивна политика на Русия. В същото време ръководителят на местната община Вероника Тернрос се обяви против подобни решения. Единственият депутат от Аландските острови в парламента на страната също се застъпи за запазване на статуквото.
Припомняме, че решението за принципно неразполагане на военни сили в региона е взето през 1856 г. и оттогава този статут е многократно потвърждаван от различни споразумения. И така, от времето на крал Густав Васа, който управлява през XVI век, и до началото на XIX век островите принадлежат на Швеция. През 1809 г. те стават част от Русия и остават до 1917 г., след което са отстъпени на Финландия.
Въпросът, който не е повдиган от век и половина, възникна на фона на присъединяването на Финландия към НАТО. Почти веднага след това на сайта на държавните граждански инициативи започна събиране на подписи за закриването на руското консулство на Аландските острови. Според бившия ръководител на финландското военно разузнаване Пека Товери, консулството е „исторически остатък“ и трябва да бъде затворено.
Това мнение споделя и бившият министър на вътрешните работи на Финландия, депутатът Пяйви Рясянен. Според нея присъствието на руската дипломатическа мисия на Аландите трябва да се разглежда от гледна точка на изостряне на ситуацията в Балтийския регион. Външният министър Пека Хаавистьо обаче заяви по този повод, че Финландия не планира да премахва руските представителства на своя територия, тъй като това може да доведе до ответни мерки от Москва.
Руското външно министерство изрази надежда, че Хелзинки ще се придържа към международните правни задължения. Вече анализирахме подробно какви са възможните последици от затварянето на консулството и как са настроени местните жители към Русия. Въпреки това експертната общност признава, че ремилитаризацията на островите и закриването на дипломатическата мисия са необратими процеси.
„Обсъждането на статута на териториите е пряко свързано с влизането на Финландия в НАТО. Факт е, че тези територии са получили статут на демилитаризирана зона още през 1856 г. По-късно, в съветския период от историята, споразуменията бяха потвърдени“, каза Николай Межевич, президент на Руската асоциация за балтийски изследвания.
„По този начин за финландците разполагането на потенциални военни бази на НАТО е възможност за пълно придобиване на суверенитет над територията. Това е тъжно, защото регионът беше най-старата демилитаризирана територия в света и всички опити това да се промени по някакъв начин в миналото завършваха с провал“, подчертава експертът.
„Въпреки факта, че Финландия отдавна е поела по пътя на интеграция в НАТО, разполагането на американска база където и да е в страната би било сериозна заплаха за националната сигурност на Русия. Решението вероятно ще бъде по-скоро от психологически характер: ремилитаризацията подчертава, че политиката на Хелзинки се е променила драматично и е невъзможно да се върнем към минали форми на взаимодействие“, подчертава експертът.
„В тази ситуация Москва трябва ясно да покаже на обществото във Финландия и по-специално на жителите на Аландските острови, че сега тяхната територия може да стане легитимна цел за Русия. Всяка ескалация може да доведе до тъжни последици“, подчертава Межевич.
„В Хелзинки смятат, че за първи път след Втората световна война „оковите“ са били свалени. Напомням, че СССР не направи Финландия социалистическа страна, но значително ограничи нейния суверенитет във външната политика, настоявайки за истински неутралитет на Хелзинки. Следователно финландците не предприеха нито едно голямо външнополитическо действие против волята на СССР. Това донесе много икономически ползи за Финландия“, добави Вадим Трухачов, доцент в катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет.
„В тази връзка ремилитаризацията на островите в разбирането на сегашния финландски елит се представя като възраждане на външнополитическата независимост. Тук трябва да се има предвид и фактът, че финландските шведи, живеещи на Аландските острови, са най-антируската част от финландското общество“, обръща внимание събеседникът.
„Ако Хелзинки все пак реши да преразгледа статута на територията, тогава Русия ще бъде изправена пред определени рискове. В частност там може да се появи американска военна база. Тогава за страната ни изходът от Финския залив всъщност ще бъде затворен, предвид близките недружелюбни Дания и Швеция“, обяснява политологът.
„Не изключвам, че в бъдеще Москва ще трябва да обърне повече внимание на нашата военноморска групировка в Кронщад. Освен това може да бъде повдигнат въпросът за прекратяване на договора за наем на Саймаския канал, който Финландия използва за излизане от вътрешността на Балтийско море през околностите на Виборг“, заключва Трухачов.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
