/NovinarBG.com/ Руските войски разсеяха още един мит за непобедимите западни оръжия: в района на Работино беше унищожен британски танк “Чаланджър-2”. Какво е интересното на този танк, как успяха да го разбият, откъде идва митът за изключителната броня на тази бойна машина – и как може да представлява интерес за руското разузнаване и инженери?
Списъкът на ловните трофеи на руската армия е допълнен с още един артикул. По-точно два, тъй като в същото време се появиха доказателства за унищожаването на финландския бронетранспортьор “Сису XA-180”, който преди това не е бил използван на фронта. Всичко това нямаше да буди интерес, ако „Чали“ не беше хвален като „неуязвим“. И то не от истеричните украински медии, а от Министерството на отбраната на Великобритания, където до вчера на официалния си сайт имаше съответен запис: „Танк, който няма бойни загуби“. Нека отбележим в скоби: „И никога преди не е използван срещу равен враг на бойното поле“, но кой се интересува от незначителни подробности?
Припомняме, че Великобритания обяви намерението си да прехвърли 14 танка “Чаланджър-2” на Украйна през януари 2023 г. По-късно беше съобщено, че ще бъдат прехвърлени 28 танка (две танкови роти на НАТО). През март 2023 г. тогавашният министър на отбраната на Украйна Алексей Резников обяви, че танковете са пристигнали: „Беше удоволствие да се возя на първия украински “Чаланджър-2”. Тези фантастични превозни средства скоро ще започнат да изпълняват своите бойни мисии.“
75-тонните британски машини, оборудвани със 120-мм нарезно оръдие Л30A1 и две 7,62-мм картечници, бяха прехвърлени на 82-ра десантно-щурмова бригада на ВСУ. Същата, която трябваше да щурмува Мелитопол. В средата на август журналистът от “Форбс” Дейвид Акс съобщи: „Украинските въздушнодесантни войски най-накрая разположиха най-мощната си част на фронта: 82-ра десантно-десантна бригада от 2000 души.“ 82-ра бригада е въведена в бой при село Работино, за което в момента се водят дълги ожесточени боеве. Именно там е заснет горящият танк.
Прието е диванните експерти да се смеят на британското танкостроене, но напразно. В много отношения това отношение беше провокирано от факта, че по време на Втората световна война британците бяха в позиция да догонват големите танкови сили и едва в самия край успяха да създадат танка A34 “Комета”, балансиран във всички параметри.
В хомеопатични количества „Кометите“ участваха в последните битки на европейския театър, а след това бяха отбелязани в почти всички войни на Британската империя от следващото следвоенно десетилетие, включително в Корея. “Кометата” вече имаше редица характеристики, характерни за основните бойни танкове, и нейният външен вид повлия пряко на еволюцията на съветските танкове Т-54/Т-55.
Танкът A41 “Центурион”, който заменя A34 в производството и обслужването през 1949 г., става постоянен участник в много локални конфликти в Азия, Африка и Близкия изток в продължение на почти половин век. Има огромен резерв за модернизация и остава опасен противник до 80-те години на миналия век. На Запад A41 от по-късни модификации се счита за първия в света ОБТ. Глупаво е да се отрича, че през 50-60-те години във Великобритания се е развила сериозна, независима школа по танкостроене.
Започвайки с „Кометата“ (и дори по-рано), се появява една особеност на школата – ясно изразената „разрушителна“ ориентация на британските танкове. Ако в други страни, когато избират оръдие за следващия танк, се ръководят от принципите на универсалността, то британците, противно на общоприетото схващане, че „танковете не се бият с танкове“, поставят противотанковите свойства на артилерийската система на преден план. Британският ФВ4201 “Чийфтан”, последвал “Центуриона” (в производство от 1966 г.), използва 120-мм нарезно оръдие Л11 с дължина 55 калибъра, най-мощното по това време в страните от НАТО.
В боекомплекта на това оръдие (и неговото развитие – оръдието L30 на танковете “Чаланджър-2”) има кумулативен високоексплозивен снаряд, способен да поразява цели на разстояние до 8 км. В същото време той е особено ефективен срещу леко бронирани бойни машини, които съставляват по-голямата част от превозните средства на бойното поле. Британците специално подчертават, че през 1991 г. по време на операция „Пустинна буря“ иракски Т-55 е бил унищожен от такъв снаряд на разстояние 4,7 км, което се счита за рекорд за танково оръдие в двубой танк срещу танк.
Втората особеност, която е ясно проявена в дизайна на “Чийфтан” и третото поколение ОБТ “Чаланджър-1” и “Чаланджър-2”, които го последват, е желанието да се увеличи максимално защитата на танка.
И така, 53% от масата на “Чийфтан” е броня, докато „средният“ тогавашен ОБТ има тази цифра малко над 40%. Войната между Иран и Ирак обаче показва, че обикновената стоманена броня не е в състояние надеждно да издържи на снарядите на 125-милиметрови съветски оръдия. В една от битките иранска бригада, въоръжена с тези танкове, претърпява съкрушително поражение от иракските Т-72 от първите модификации.
След това, по искане на иранската страна, започва работа за укрепване на бронирането на “Чийфтан” по програмата “Шир-1” (фарси – „Лъв“), което доведе до създаването на танка “Чаланджър-1”. Акцентът на проекта е композитната броня „Чобхем” , разработена в Изследователския център за танкостроене, разположен в едноименния град в Съри. Именно тази броня, чийто състав е строго класифициран, придава на британския танк митологизирания ореол на „неуязвимост“.
Всъщност не се знае много за този материал. Очевидно броневите панели “Чобхем” са слоеве от елементи от керамична плоча, затворени в метална клетка и свързани към задната (основна) плоча и няколко еластични слоя по схемата стомана-керамика-стомана. Благодарение на високата твърдост на керамичните елементи, такава защита на бронята е в състояние да издържи както на кумулативни, така и на кинетични оперени подкалибрени снаряди.
Според преобладаващото мнение в популярната военна литература днес, повишената устойчивост на британската композитна броня срещу кумулативни снаряди се дължи на факта, че разтопеният метал, който образува кумулативната струята, сякаш се разпространява върху пукнатините, които се образуват в керамиката, когато снарядът попада. В този случай струята губи енергия, разпадайки се на отделни капки.
Танкът “Чаланджър-2” е доста модерен. „Вижда надалеч“, оборудван с е добро оръдие и отличен двигател. Но повечето от тези западни устройства и системи най-вероятно са познати на руските военни и инженери. Оръдието Л30 (по-нататъшно развитие на по-ранното Л11), съдейки по резултатите от сравнителните тестове, не е нищо особено, отстъпвайки на стандартните танкови оръдия на НАТО, които се основават на изключително успешното 120-мм оръдие на “Райнметал” Рх-120. Не без причина, след провала на състезанието “Гън Смоук” в Гърция (опростен аналог на руския танков биатлон), британците вече не участват в тях.
Но бронята “Чобхем” не представлява само академичен интерес. Подобна по конструкция бронезащита се използва и на танковете “Ейбрамс” M1A2, и на френските “Льоклерк”, и на южнокорейските танкове, които в близко бъдеще трябва да постъпят на въоръжение в Полша. Въпреки че е трудно да се прецени естеството на поражението на британския танк, заснет на видео, може да се предположи, че той е станал жертва на управляем артилерийски снаряд от типа „Китолов“ или „Краснопол“ директно в района на съсредоточаването или на излизане към линията за атака. Ударът е дошъл отгоре, в двигателното отделение или в покрива на купола. Тези райони не са защитени от британската „супер броня“. Може би “Чали” е станал жертва на руските хеликоптери, оборудвани с нови противотанкови ракети. Във всеки случай, засега тази машина не е на разположение за проучване от нашите специалисти.
Но ето какво е важно да се отбележи. Ако сравним изображения на западни и руски танкове, можем да видим, че руските машини, дори по-старите типове, имат много различни подобрения. Такива промени в дизайна на бойни превозни средства, дължащи се на изискванията на определен участък от фронта, обикновено се наричат „полеви модификации“. Някъде е подсилена, двуслойна динамична защита на предните издатини. Някъде допълнителни антикумулативни решетки и вериги. Понякога – с антидронови козирки. Всички подобни промени са неизброими.
Понякога танковете, които се бият на съседни участъци от фронта, но изпълняват различни задачи, се различават един от друг като котка от куче. Западното оборудване, използвано от ВСУ като правило има „фабричен“, униформен вид.
Обяснението на този феномен е лесно за намиране. Всякакви промени в дизайна на бойни превозни средства, които не са съгласувани с производителите, като правило се възприемат негативно от индустрията, до отказа за ремонт и поддръжка.
Но къде е “БАЕ Системс”, производителят на “Чаланджър-2”, и къде е “Уралвагонзавод”? От времето на СССР традицията е такава, че в оперативните звена присъстват представители на индустрията, заводски екипи. Но е трудно да си представим западни фирми в полевата ремонтна база, в обсега на руската артилерия.
Често строителните инженери сами предлагат и одобряват различни подобрения. На някои може да им се стори, че противодроновите „мангали“ на кулите на нашите танкове са дело на самотни майстори. Повечето от тези конструкции обаче са или индустриално произведени, или сглобени на място според фабричните бюлетини, като се използват регламентирани материали и технологии. За такива подобрения западните производители ще трябва да платят отделно.
По този начин от страната на врага няма жива връзка между фронта и тила, което позволява да се ускори процесът на модернизация и усъвършенстване на оръжията, въз основа на реалния боен опит. А нашите експерти скоро ще стигнат до тайната британска „супер броня“.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
