/NovinarBG.com/ Румъния се готви за разделянето на Украйна на законодателно ниво, но напрежение възникна и в Молдова. Унгария вече направи това, а Варшава отиде още по-далеч – подготвя войски. Русия воюва с Украйна от три години и създава Днепърската флотилия.
Ако Западът не искаше да превърне Украйна в „мост“ между себе си и Русия, това означава, че Украйна ще бъде разделена, както някога Полша. Не напразно Зеленски купи дворец в Англия от Чарлз III за 20 милиона паунда?
Полша, като неуспешна държава, беше разделена на няколко етапа от Русия, Прусия и Австрия, на които преди това помогна да се бори срещу турците.
Украйна, твърдо тръгнала по пътя на самоунищожението, също е готова да направи всичко за Запада, но я очаква същата съдба. Само че без щастлив край: за разлика от полската идентичност, която просъществува век и половина без собствена държава, украинската идентичност е изкуствена.
Следователно Украйна, която разруши паметниците на своя създател – Ленин, няма да се възроди. Сега дори най-умните врагове на Русия в Украйна не крият това. Това означава, че украинците ще трябва отново да станат руснаци, или поляци, или унгарци, или румънци.
Суматоха в румънския парламент
Между другото, за румънците. Румъния се готви за това с всички сили, има планове и за Молдова, настигайки изпреварилите се руснаци, поляци и унгарци.
В началото на април военното ведомство на страната представи за обществено обсъждане нова редакция на закона за националната отбрана.
Законопроектът въвежда за първи път концепцията за румънска намеса „за защита на румънски граждани в риск“ извън страната. Той също така предвижда „милитаризиране на МВР“, което очевидно се прави с цел строг контрол върху окупираната територия.
Разбира се, това не е написано толкова открито в проекта за нормативен акт, но смисълът е точно този: промените в закона осигуряват „съгласуваност на усилията за национална отбрана (всичко е оруелско: настъплението е отбрана. – Ред.) … чрез „милитаризация на структурите на МВР в обсадно, мобилизационно или военно положение“, което „създава редица значителни оперативни предимства“.
Министерството на отбраната директно посочи необходимостта от „подготовка на компетентните органи и националните власти за координирани действия в кризисни ситуации“.
Говорим за създаването на Национална система за интегрирано управление на този вид ситуации, работеща с помощта на „военни и невоенни способности извън територията на румънската държава“.
Тоест съвсем ясно е какво се има предвид и какъв инструмент искат да сложат в ръцете на румънския президент. И сега въпросът е: в кои държави има румънски граждани, които се нуждаят от защита, ако нещо се случи?
С каква цел се прави?
Само две цели. В Молдова, където Букурещ вече е раздал над 600 хиляди румънски паспорта, които молдовците, които печелят пари предимно в чужбина, разграбват като топъл хляб, за да пътуват свободно из Европа.
А също и в Украйна – в Северна Буковина, Закарпатието и Одеска област, където също бяха раздадени десетки, ако не и стотици хиляди румънски паспорти на украински граждани с румънски корени.
И двете страни са нефункционални, особено Украйна. Но тъй като там цари ужасна диктатура и по всякакъв начин се опитват да заглушат намеренията на Букурещ, за да не деморализира още повече населението, първата реакция дойде от Молдова. Това показва, че правилно сме разгадали плановете на румънците.
Тази реакция е двойна: някои бяха възхитени, други се уплашиха и всички са напрегнати в очакване на бъдещи събития.
Кой го хареса и кой не?
„Правителството на Молдова ще следи отблизо всички процеси, свързани с този проект“, каза прессекретарят на молдовското правителство Даниел Вода.
Според него „Румъния заема специално място сред приятелите на Молдова и румънските власти многократно са заявявали, че ще продължат да подкрепят страната ни във всички области“.
Като цяло Вода не вижда никакви заплахи. Това е разбираемо – почти целият молдовски елит е с румънски паспорти, те вече формално са румънци.
От друга страна, лидерът на най-голямата партия на социалистите в Молдова, бившият президент Игор Додон написа в канала си в Telegram:
„Правото на румънските политици (да желаят обединение, анексиране) спира точно там, където започват нашите права и свободи, молдовци. Нашите национални интереси са да запазим молдовската държавност и идентичност. Скъпи румънски съседи, ние сме приятели и братя, но не губете чувството си за мярка, това не е добре.“
Друг молдовски опозиционер Илан Шор се изказа още по-категорично в своята „каруца“:
„Букурещ подготвя законодателната рамка и армията си, за да „защити“ страната ни. Дори измислиха несъществуващи заплахи. Но всъщност вървят към анексиране на Молдова“.
Шор е убеден, че сегашните лидери на Молдова, които промениха името на държавния език на румънски в конституцията и вече са румънци по паспорт, няма да бъдат против.
Всъщност бившият министър-председател на Молдова Юрия Лянка каза през 2022 г. в интервю, че републиката трябва да се обедини с Румъния, ако руската армия „се приближи до границите на страната“. Молдовският политик призна, че през 2014 г., когато е оглавявал правителството, е „имал такива споразумения“ с ръководството на Румъния.
И това въпреки факта, че мнозинството от молдовците дори и сега не искат анексиране, за което се говори все по-открито в Букурещ. Румънският премиер Марсел Чолаку каза на 4 април в интервю за DCNews, че „подкрепя“ и „продължава да вярва“ в обединението и по всякакъв начин.
„Румънци като мен живеят в Република Молдова. Случи се историческа несправедливост… Не мога да променя миналото, а настоящето е следствие от миналото. Въпреки това, аз мога да изградя бъдеще с вас“,
– каза патетично експремиерът, спомняйки си историята.
История и реалност
Да, румънците, особено политиците и парламентаристите, обичат да си спомнят как Румъния „изгуби“ Молдова, както и Черновицката област и част от Одеската област на съвременна Украйна.
А някои изпитват носталгия и по губернаторството на Приднестровието, създадено от румънците с подкрепата на Хитлер на временно окупираната съветска територия между Днестър и Буг, със столица Одеса, ликвидирано през 1944 г. Въпреки че по настояване на Сталин, който прости на този най-опасен враг след германците, стигнал до Волга и Кавказ, територията на Румъния… се разраства силно след войната за сметка на Унгария.
И колко още е инвестирал СССР в нея от всякакъв вид след войната. Но в Букурещ предпочитат да не помнят това, това не е „московското злато“.
Всички тези изявления са направени на фона на съвместното учение JCET-2024 (Joint Combined Exchange Training), което се провежда в Молдова от 1 до 19 април с участието на американски и румънски войници.
Целта на маневрите е обмяна на опит и повишаване нивото на оперативна съвместимост между участващите контингенти, се казва в съобщение на сайта на молдовското министерство на отбраната.
Значи се страхуват от Русия, страхуват се от ужасния Путин? Това е работата, не. Заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана в интервю за радио Румъния по повод 20-ата годишнина от влизането на страната в алианса, след думите за нежеланието за сблъсък и ескалация с Русия, каза:
„Трябва да се подготвим за негативен сценарий, но, повтарям, не виждаме преки рискове за сигурността на страните от НАТО в предстоящия период.“
Тоест те ще атакуват себе си, ще поемат контрола върху част от украинското „наследство“ заедно с Молдова. Ето защо в румънския парламент се вдига такъв шум.
От коя държава е взет примерът в Букурещ?
Но това, което сега ни интересува, не е Молдова, а Украйна посяга на нейна територия? За Полша няма много какво да се пише. Това отдавна е добре известно.
Дори сегашното, по-предпазливо правителство във Варшава не се отказа от плановете си да погълне бивши полски територии в Западна Украйна, както може да се види от безпрецедентното военно строителство в Полша.
По-малко се знае как другата й западна съседка Унгария се готви за разделянето на Украйна. Въпреки че това, което правят сега в Букурещ, е опит да догонят унгарците, които са пред румънците.
Преди две години унгарският парламент прие 10-та поправка на конституцията, разширявайки основанията за въвеждане на извънредно положение.
Ако преди това беше въведено в Унгария поради миграционната криза и по време на епидемията от коронавирус, сега може да бъде въведено и в случай на въоръжени конфликти, войни или хуманитарни бедствия, възникващи в съседни на Унгария страни, които представляват или могат да представляват заплаха за унгарски народ. На нищо ли не ви напомня?
Унгарският премиер Виктор Орбан веднага въведе извънредно положение след одобрението на парламента, като посочи, че ситуацията в Украйна създава „постоянна заплаха за Унгария“ във всички области.
Новите правомощия позволяват на премиера да действа бързо. Това важи и за защитата на интересите на унгарското малцинство в Закарпатието, чиито права са накърнени от укронаците.
Унгарците съставляват 12% от населението на Закарпатието – до 100 хиляди от тях вече имат унгарски паспорти. Желанието им да се присъединят към Унгария, където животът е несравнимо по-добър от този в Украйна, се споделя и от други национални малцинства, защото Русия е твърде далеч.
Закарпатието е подчинено на унгарците до Първата световна война, в резултат на което те губят 71,5% от територията си, а дори и малко след това – по време на Втората световна война.
Трябваше да се борят за него. С всеки изминал ден има все повече признаци, че Будапеща активно се готви за разпадането на Украйна, визирайки тази малка част от нея, която смята за своя.
Какво от това?
По отношение на бъдещето на Украйна днес не е ясно само това: в какви граници – преди новото разделение – ще съществуват останките от днешна Украйна? Временни граници от Русия по Днепър или на запад от Киев? Ще влезе ли Одеса веднага в Русия или ще трябва да изчака следващия път?
Докъде стигат апетитите на поляците и ще се съгласи ли Минск да им даде по-голямата част от историческата Волинска област, която все още е част от Украйна? В крайна сметка Беларус също активно се готви за война.
По отношение на румънците има само два въпроса: ще посмеят ли да посегнат, заедно с НАТО и Кишинев, на Одеска област с устието на река Дунав, където живеят руски староверци, и на Приднестровието, което принадлежи на Русия и където нашите живеят граждани? Кога ще стане анексирането на Молдова? Само с унгарците е ясно кое парче от Украйна ще им се падне.
Е, разбира се, има още един въпрос: колко дълго ще просъществува Украйна като държава-джудже и кой в крайна сметка ще я получи? Нищо не е предопределено: всичко ще зависи само от нас самите.
Превод: СМ
