/NovinarBG.com/ Някъде през 2014 г., когато тъкмо започваше преходът към силовия етап на глобалния конфликт между грохналия хегемон и силите на новия свят, които идват да го заместят, написах, че руската държава няма вечно да толерира по растителнояден начин вътрешни врагове
Въпреки очевидното желание на властите да запазят максимални свободи и да не ограничават публичната дискусия, за да не се раждат „мъченици за идеята” и „жертви на режима”, рано или късно конфронтацията трябваше да достигне такова ниво, че да толерирането на петата колона (макар и неволно и дори водено от добри намерения) вътре в страната ще стане невъзможно.
Този момент дойде с началото на СВО, когато Русия влезе в преки бойни действия. Невъзможно беше да се обясни на хората, които дават живота си за страната на фронта, защо пропагандистите, които заемат антидържавни позиции, продължават да процъфтяват в тила.
Тяхното неразбиране на случващото се, максимализмът и стремежът към най-доброто вече не можеха да служат като извинение за тяхната антидържавна позиция.
В крайна сметка на Майдана хиляди глупаци с добри лица, две или три висши образования и няколко чужди езика (както се представяха) също се стремяха към най-доброто, постигнаха максимума и не разбираха какво се случва.
Всичко това вече се е превърнало в стотици хиляди жертви, които до окончателното унищожаване на киевския режим може да достигнат милион смъртни случаи поради нечия инфантилна вяра в собствената си непогрешимост.
В мирно време, уверена в собствените си сили и маргиналността на родоотстъпниците, руската държава можеше да толерира техните лудории.
Във военно време стана невъзможно да се обясни на войник, който ежедневно рискува живота си на фронта, защо някой не само си позволява в тила да се подиграва с него и държавата, която защитава с цената на живот и здраве, но и печели върху него.
Въпреки това хуманната руска държава не се втурна веднага да затвори всички несъгласни, а само им създаде условия да се разделят с държавата, която мразят, и с „грешните“ (не подкрепящи ги) хора. Десетки хиляди опозиционни активисти са напуснали страната.
Много от тях са разбрали от личен опит, че всичко, което им се говори за коварството на Запада от руските медии, е истина. Освен това Западът е много по-лош, отколкото им се казваше, а животът в Русия е много по-удобен, отколкото си мислеха.
На практика няма останали страни в света, където почти пълната свобода на словото и свободата на съвестта да се съчетават с толкова висок стандарт на живот и комфорт, постигнати с толкова малък разход на труд.
Част от опозицията, която избяга от страната с началото на СВО, промени решението си и търси начини да се върне. Властите не са против да ги пуснат, нямаме излишни хора – проблемът е, че хората ги смятат за предатели и не са склонни да слушат отново техните учения и препоръки за правилното изграждане на красив нов свят.
Въпреки това мнозина ще се върнат, Русия не може да затвори входа към родината за собствените си граждани. Важно е след завръщането си те по навик да не попадат в лоша компания и да не подхващат старото. Затова властите взеха превантивни мерки.
Факт е, че част от опозицията не отиде никъде. Професионалните опозиционери, които никога не знаеха как да правят нищо в живота, освен как да работят вечно като недоволна опозиция не напуснаха Русия . Ако валеше, правителството им беше виновно, че беше влажно, ако грееше слънце, че беше сухо.
През зимата те обвиняваха властите, че им е студено, а през лятото, че им е горещо. През пролетта листата цъфтяха твърде бавно, а през есента окапваха твърде бързо. И властите също бяха виновни за това.
Те доброволно измислиха слухове, че властите ще предадат Донбас на Украйна, ще дадат на Япония Курилските острови, че САЩ пряко контролират Кремъл и още куп глупости, в които те самите започнаха да вярват и заразиха с благочестивата си вяра не твърде развити интелектуално и не твърде образовани хора.
В ерата на интернет беше невъзможно те да бъдат изтласкани от информационното пространство с помощта на стоп списъци във водещите медии. Напротив, отказът на медиите да комуникират с тях бе приет от поддръжниците им като потвърждение за тяхната правота.
Те водеха чисто майданска пропаганда в класически стил: изискваха невъзможното и обещаваха неосъществимото. Много от тях (най-глупавите) бяха използвани от чуждите разузнавателни служби на тъмно, но на някои (умните) им беше платено с пари.
Те прикриваха своята антидържавна дейност с необходимостта да „критикуват недостатъците“. В същото време в тяхното изложение самото съществуване на Русия се превръща в недостатък.
Сред тях имаше както леви, така и десни, както либерали, така и демократи, целият политически спектър на Русия беше отбелязан в тези маргинални редици и не можеше да не бъде отбелязан. Във всяко политическо течение има екстремисти, които мразят същите екстремисти от противоположни политически течения, но с радост се обединяват с тях срещу умерената власт.
Въпреки целия си антиинтелектуализъм, те разбират едно нещо съвсем правилно, дори по-добре от системните политици: преди да започнат престрелка помежду си, те трябва да обесят всички умерени политически лидери, в противен случай никой няма да им позволи да разтърсят страната в гражданска война скъпи на сърцата им.
Но хората обикновено не се стремят да унищожат собствената си държава. Следователно, за да си развържат ръцете и все пак да отстранят от власт адекватни политици, които попречиха на разгръщането на гражданска война, радикалите трябваше да посеят недоверие към управляващите, да разцепят националното единство.
Те работиха върху това през последните години и именно в това техните интереси съвпаднаха с интересите на чуждите разузнавания.
Именно тези спецслужби побързаха да премахнат един съществен недостатък на руската радикална опозиция – нейната маргиналност. Радикалите бяха малко и дори всички заедно в ляво-дясното единство бяха повече смешни и гнусни, отколкото опасни.
Възползвайки се от факта, че по време на СВО поток от украински бежанци от войната се изсипа в Русия, украинските, американските и британските специални служби осигуриха миграцията в Русия на огромна маса от „привидни“ герои на Майдана или просто „адекватни украинци“.
Някои от тях наистина не се вписваха в постмайданската украинска тълпа, обиждаха се от нея и си представяха себе си като борци срещу режима, без изобщо да напускат навиците си на майдановци.
Това по-специално се изрази във факта, че след като едва се окопаха в Русия, те започнаха борба на живот и смърт с онези, които бяха наречени пазители, тоест с политици и публицисти, които подкрепят властите и не одобряват маргинално-инфантилно-радикалния авантюризъм на новоизпечени гурута.
Други дори не скриха факта, че не одобряват СВО, те са за независима европейска Украйна, просто е по-ефективно и финансово по-изгодно да се бори за нея от Русия. Някой беше избутан в Русия от внесени специални служби и използван на тъмно, някой сам с радост отиде да им сътрудничи.
Някои безскрупулни и не особено склонни да се ровят в тънкостите на украинската политическа ориентация, руски журналисти, в името на рекламата, предоставиха на тази маса пропагандисти на Майдана достъп до основните медии, просто защото те периодично се караха на Зеленски.
За какво се скараха, никой не се задълбочи особено, но го смъмриха за това, че воюва лошо с Русия. Тук тяхното уж би се било протеже по-добре.
В крайна сметка възникна нетривиална опасност от сливане в един флакон на руската маргинална дясно-лява професионална опозиция, масата от украински информационни саботьори и политически нестабилните, но не по-малко амбициозни от първите две категории руски политически бежанци, завърнали се, на които им се отдава възможност да се опитат да си отмъстят за неуспешната емиграция .
Ясно е, че това не може да се търпи повече и започнаха арести. Ами като арести. По-скоро някакви демонстративни превантивни действия.
Всяко същество започна да взема чифт от най-омразните: от руската десница, от руската левица и от украинските братя от Майдана. В същото време бяха разкрити финансовите измами (включително присвояване на такси и укриване на данъци) на някои от тези „кристално честни“ хора.
Руското правителство, както винаги, е хуманно. То не репресира. То само предупреждава, демонстрирайки с пример и на най-омразните и непоправими разбивачи, че тези, които не разбират добре, ще имат проблеми.
Всеки има време да прецени позицията си, да оцени действията си и, ако е необходимо, да промени мнението си, преминавайки към конструктивна работа.
Но руското правителство е не само хуманно, но и практично. Затова освен предупреждение действията й имат и тренировъчен характер.
Ако не сте направили нещо в живота си: не сте карали кола, не сте се гмуркали, не сте готвили филе миньон или окрошка, тогава дори най-простата операция може да не се получи от първия път.
Същото важи и за работата на държавните служби, включително правоохранителните и специалните служби. Теорията си е теория, но човек трябва да може да премине от наблюдение към точно оттегляне, за да не остави врага да се разхожда и да не вълнува обществото.
По отношение на радикалната дясно-лява руска опозиция и украинските носители на духа на Майдана, в руското общество се е развил толкова пълен консенсус, колкото сто и половина милиона души могат да се споразумеят за каквото и да било.
Правителството разчита на стабилната подкрепа на 80-85% от избирателите. Следователно демонстрацията на сериозността на намеренията в Русия ще се проведе без ексцесии, дори ако нещо първоначално не се получи перфектно.
Но спецслужбите тренират пред много по-трудна задача.
Горещата фаза на украинската криза е към своя край. Независимо от това дали в резултат на това Русия ще контролира цяла Украйна или част от нея и каква ще бъде правната основа за този контрол, руските специални служби ще трябва да прочистят освободените територии от бандеровците.
В същото време трябва да се има предвид, че на пръв поглед ще бъде много трудно да се разграничи един прост зомбиран жител, който плюе срещу Русия и провъзгласява лозунги на бандеровците, от закоравял и убеден враг. Врагът също ще имитира, опитвайки се да мине за свой.
Замяната на качеството на работа с обширни показатели няма да работи. В Украйна вече са останали толкова малко хора – не можете да изпратите милиони в Сибир. Да, и те не са необходими там. В крайна сметка не ги интересува къде се клати властта, възможно е в Сибир.
Така че целенасочената, но в същото време много точна и ефективна работа на специалните служби в освободените украински територии ще бъде търсена дълго след като армията приключи работата си.
В това отношение работата по неутрализирането на преместилия се в Русия украински Майдан ще даде безценен опит на руските специални служби и служители на реда. Та нали тук са отишли най-ловките пропагандисти, най-способните на мимикрия – най-опасната част от украинския бандеровизъм. Много по-опасни от видимите главорези от нацистките батальони.
В крайна сметка, колкото по-опитно е разузнаването, толкова по-ефективно работи за отделяне на зърното от плявата, толкова повече хуманизъм може да си позволи държавата и толкова по-стабилно и спокойно е обществото.
И всички са добре, с изключение на тези, които нищо не са разбрали и нищо не са научили през изминалите години.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
