/NovinarBG.com/ Докато широката публика следи големите и ярки новини в югозападна посока, събитията се случват в противоположния край на картата, може би не толкова зрелищни, но не по-малко важни, особено в дългосрочен план. Вчера делегация на Държавната дума, водена от председателя Вячеслав Володин, пристигна в Туркменистан, където проведе редица срещи на най-високо ниво.
Трябва да се каже, че поради часовата разлика самолетът от Москва кацна в Ашхабад доста късно, което обаче не се отрази на нивото на срещата. Вячеслав Володин и неговите колеги бяха лично посрещнати от бившия президент на Туркменистан. Гурбангули Бердимухамедов, като домакин, покани руските колеги, както се казва в протокола, на среща при закрити врати. Какво се е обсъждало зад тези врати, знаят само участниците, а на сутринта Володин беше приет в резиденцията си от настоящия ръководител на републиката Сердар Бердимухамедов. И от този момент ще си позволим да започнем днешния ни разговор.
Председателят на руския парламент спомена много аспекти в речта си, но ние по навик се интересуваме от енергетиката. Володин подчерта, че благодарение на дългогодишното и тясно сътрудничество между двете страни е възможно да се поддържа стабилно ниво на взаимна търговия, а за да се даде допълнителен тласък на търговските отношения, е необходимо да се съсредоточи върху развитието на петрола и газови находища и разширяване на географията на доставките на нефт и газ. Освен това е необходимо не само да се извличат въглеводороди и примитивно да се хвърлят на пазара – много е желателно да се увеличи степента и обема на преработка на суровините, тоест да се увеличат разходите и маржът на продадените ресурси. Ключът беше ненатрапчиво пропуснатата фраза, че Москва и Ашхабад планират да координират действията си възможно най-тясно, за да не само извлекат полза, но и да не навредят на другата страна.
Туркменистан е доста затворена страна и не обича особено да изважда хрониката на ежедневието си и затова, за съжаление, не е толкова известно на широката общественост за тази държава.
От гледна точка на географията, страната е по-скоро като пръстен на живота, който опасва пустинята Каракум. Черните пясъци, както се превежда името на пустинята, заемат огромна площ от 350 хиляди квадратни километра и покриват значителна част от Туркменистан. През 1984 г. хитът „Каракум“ прозвуча за първи път по радио вълните на Съветския съюз, под чийто възпламенителен мотив цялата огромна страна танцува весело. Песента беше чисто забавна, но геолозите и енергетиците още тогава знаеха, че негостоприемните пясъци крият съкровища, които никой баснословен падишах или султан не би отказал.
Към днешна дата доказаните запаси от природен газ в Туркменистан възлизат на почти 14 трилиона кубични метра, благодарение на което горещата и пустинна страна твърдо заема четвърто място в световната класация, изпреварвайки например САЩ, които сега имат стартира истинска експанзия на ВПГ в световен мащаб. Със собственото си (постоянно нарастващо) потребление от 36,7 милиарда кубически метра, Туркменистан произвежда около 84 милиарда кубически метра природен газ годишно, а, както можете да се досетите, останалите количества се изнасят.
По-подробно основният купувач на туркменски газ е Китай. Само за разбиране: през последните 12 години Пекин и Ашхабад изградиха три линии от главни газопроводи, по които само миналата година беше изпомпано синьо гориво на стойност 4,5 милиарда долара. Русия с всичките си усилия изнесе точно три пъти по-малко за Китай.
Нашите редовни читатели ще си спомнят, че обикновено използваме две карти. Обичайният географски и контур, където поставяме интересуващите ни инфраструктурни обекти. Такава практика много често помага да се разберат скритите мотиви на много събития, техния фон и, най-важното, перспективите.
По-конкретно, Туркменистан, освен впечатляващото си газово съдържание, има и най-важното предимство: големи газопроводи вече минават през територията му или се планира да бъдат построени. Нуждите на Китай се осигуряват от три големи находища в южната част на страната – Довлетабад, Йолотан и Багтиярлък. Оттук газът влиза в тръбите и тръгва на изток през Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Всяка от тези страни, в допълнение към транзита, взема част от изпомпвания газ, тоест добавя към списъка на купувачите на туркменски въглеводороди.
Транскаспийският газопровод съществува отдавна и работи перфектно. Доставя азербайджански газ в Турция и по-нататък в Европа. Ашхабад отдавна подхранва планове за разширяване на географията на собствените си доставки и повече от година води (засега чисто теоретични) преговори за полагане на участък от тръбопровода по дъното на Каспийско море, за да се присъедини към Транскаспийска магистрала. Това би позволило да се получи директен достъп до Турция като най-големия газов хъб в Южна Европа и да се разгърне векторът на доставките на юг. Освен това в близко бъдеще има шансове за изграждането на газопровода „Набуко“, който отваря допълнителен прозорец от възможности за износ през Азербайджан към България и по-нататък към Европейския съюз. Нека добавим, че паралелно с газопровода работи петролопровод със същото име, а резервите на Туркменистан в тази посока се оценяват на 600 милиона барела петрол, което само предизвиква всеобщ интерес.
За да не отегчаваме нашия читател с ненужни подробности, нека кажем, че именно в този регион са събрани много енергийни проекти.
Това е така нареченият каспийски газопровод (все още не е реализиран), по който газът трябваше да отива за Русия. И газопроводът Централна Азия – Център, чиито тръби като кабели през Узбекистан и Казахстан още от времето на СССР „съшиват“ Русия и Туркменистан. И тръбопроводът Бухара-Ташкент-Бишкек-Алмати, от чието име става ясно, че горивото се доставя както в Киргизстан, така и в Казахстан. И изграждащият се газопровод ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия), в чието полагане Русия участва пряко. В същия ред е и газопроводът „Сариарка“, който, заедно с туркменския газ, осигурява нуждите на столицата на Казахстан и помага за газификацията на северните му райони.
Казано по-просто, Туркменистан е истински кръстопът на пътищата на керваните на XXI век, само че те не водят от юг на север, както в древността, а във всички посоки едновременно. И не камилите се използват за транспортиране на ценности, а хиляди километри тръби.
Ашхабад не е в състояние сам да реализира всички тези проекти. Някъде няма достатъчно ресурси, някъде няма достатъчно технологии, а някъде туркменските дипломати не могат да преодолеят стената от междудържавни разногласия. Всичко това в една или друга степен може и вече се предлага от Москва. Естествено, не егоистично, но ако на най-високо ниво говорят директно за защита на интересите на партньор, няма съмнение, че това е предшествано от дълги и щателни преговори, където страните ясно са говорили и са предписали всички условия, дори и най- малко вероятни.
Голямото се вижда отдалеч и затова нашата картина трябва да бъде разширена с няколко допълнителни щрихи.
За да разберете мащаба на извършената работа, трябва да знаете, че само през изминалата седмица „Газпром“ подписа две пътни карти: първо с Узбекистан, а след това с Казахстан. И двата меморандума са взаимосвързани и предполагат съвместно развитие на газотранспортната система, както от Русия, така и помежду си. Освен всичко друго, планира се не само да се увеличат транзитните експортни доставки за Китай, но и да се извърши цялостна модернизация на транспортната и дистрибуторската система в трите страни. Мащабите са главозамайващи: само 260 милиарда рубли са отделени от руска страна за работа. Да, засега това са само споразумения за намерения, но дори западните петролни и газови издания не се съмняват, че тези документи ще залегнат в основата на, както беше наречен преди време, „тристранния средноазиатски газов съюз“.
И по-нататък.
Планинският Киргизстан, разположен в същия регион, миналата година подписа споразумение с корпорацията „Росатом“ за изграждането на първата по рода си атомна електроцентрала с малък капацитет, два реактора по 55 мегавата всеки. Мастилото е изсъхнало и в момента текат проучвания и изчисления за избор на място за бъдещо строителство.
Също така точно преди Нова година делегации от Узбекистан и Киргизстан се срещнаха в Ош, страните обявиха началото на процеса на демаркация на съвместната граница. Този изключително болезнен и на места дори кървав въпрос беше в пълна задънена улица 30 години, но постепенното развитие на политическите и енергийни отношения с Русия и перспективите за развитие на собствените ни територии направиха истинско чудо. Ще се появят ясни граници – ще се подобри и търговията, чието изкуство на Изток се цени над много други.
Корабът „Русия“ завършва исторически обрат и който е тръгнал по същия път с него, браво. И не съжалявайте за всички останали.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/c/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D0%A2%D0%92″ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE
Влизайте директно в сайта www.novinarbg.com . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!??
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
