/NovinarBG.com/ МИГ-31 МОЖЕ ДА ПРЕДОТВРАТЯВА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЧЕРНО И АЗОВСКО МОРЕ В „ПРОХОДИМИ ДВОРОВЕ” ЗА УКРАИНСКИТЕ РАКЕТИ. НО ТЯХ ГИ НЯМА В КРИМ.
Все пак информационната работа в нашето Министерство на отбраната е удивително организирана! Изглежда, кой, ако не военното ведомство, трябва да бъде първият, който докладва за най-важните събития в зоната на специалната операция и нейните околности? Но не. Твърде често невоенни хора първи ни разказват новините от там, което води до неясноти и слухове.
Това се случи отново в неделя, 9 юли. Около обяд в Телеграм канала на ръководителя на Крим Сергей Аксьонов се появи следното съобщение: „В района на Керч е свалена крилата ракета от силите на ПВО. Няма пострадали и ранени.“
От Симферопол веднага съобщиха, че Кримският мост, който почти сигурно е бил обект на удара, е блокиран от движение и в двете посоки. След час-два обаче беше отворен. Но онези, които следят внимателно тези събития, просто оставиха много въпроси.
Как, къде и какво точно е долетяло? Ако от страната на Одеса, която досега е окупирана от врага, както вече се случи, тогава вражеска ракета е навлязла във въздушното пространство на Таврида някъде в района на Евпатория. И тогава, безнаказано, тя е проникнало през почти цялото небе над Крим от северозападна посока и почти до Кубан.
Непосредствено над главите на подразделенията на 31-ва дивизия на ПВО, покривайки небето над полуострова. А над стоянките на самолетите стоят изтребители от 27-ма смесена авиационна дивизия на руските ВКС, която изпълнява същите задачи.
Ракетата обаче може да е била насочена към Керч от Азовско море. Да предположим, от района на Запорожие.
Но след това, по пътя към Кримския мост, тя неизбежно трябваше да преодолее не само особено плътна система за противовъздушна отбрана над линията на съприкосновение някъде в посока Мелитопол, но и да се втурне над почти цялата Запорожка област до самия бряг. И след това да измине значителна част от маршрута над азовските вълни.
Ако погледнете картата, в природата няма други възможности. Но ако една-единствена крилата ракета (според Аксьонов) е успяла почти да достигне целта, оставяйки стотици километри зад себе си, тогава кой и защо я е пуснал толкова далеч в нашия тил?
Беше невъзможно да научим нещо от съобщението на губернатора. Което е разбираемо: най-пълната информация се събира в щаба на военните. Но, както вече споменахме, Министерството на отбраната не бърза да го сподели с нас. Остава да разберете сами.
Първо, нека се опитаме да отгатнем: как този път врагът се опита да удари Кримския мост? Ако ракетата наистина беше крилата, тогава според мен единственият вариант е високоточната френско-британска Storm Shadow (в превод „Сянка на бурята“).
Първата партида такива оръжия беше прехвърлена в Киев през май 2023 г. И още на 22 юни, точно на 82-ата годишнина от коварното нападение на фашистка Германия над Съветския съюз, първите четири „Сенки на бурята“ удариха Чонгарския мост на входа на Крим откъм континента.
В бетонното платно на моста се появиха впечатляващи проходни дупки. Движението по магистралата беше спряно за дълго време заради ремонт.
Може ли този военен успех на въоръжените сили на Украйна да вдъхнови украинските генерали за подобна операция вече на Кримския мост, който е на над 200 километра от тези дупки?
Със сигурност можеше. Тъй като днес няма по-примамлива цел за Киев от моста над Керченския пролив, през който основно се снабдява нашата бойна групировка в Украйна. Но ако се замислите, малко вероятно е в неделя врагът отново да е използвал същата Storm Shadow.
Факт е, че тези ракети принадлежат към клас въздух-земя. Тоест те се изстрелват изключително от самолети. По отношение на Украйна има два варианта за носители: фронтовият бомбардировач Су-24М или многофункционалният изтребител МиГ-29.
Първият е за предпочитане за поразяване, тъй като е в състояние да вдигне във въздуха две почти един и половина тона ракети наведнъж. Много по-лек от Миг-29 и е трудно да се овладее такъв.
Но и за двете, за да изстреляте Storm Shadow към Керч дори на максимален обсег (до 250 километра), при съществуващата конфигурация на фронтовата линия в началната точка, трябва да сте буквално над руските окопи. И днес, както показва практиката, това е твърде тежко за украинските литакиви…
С други думи: ако ударите моста Чонгар със Storm Shadows, тогава е възможно въоръжените сили на Украйна да направят това от значително разстояние от фронтовата линия.
Но с Керч тази опция няма да работи. Насочвате се твърде далеч. По този начин предположенията относно Storm Shadow ще трябва да бъдат отхвърлени като несъстоятелни. Тогава какво стана?
Ето какво мисля: почти сигурно в неделя край Керч е била свалена не крилата ракета, а балистична ракета от украинския оперативно-тактически комплекс Гром-2. Аналог на нашия Искандер.
Максималният обхват на полета му, както се казва, е около 500 километра, почти два пъти повече от този на „британците“.
Това е още по-вероятно, тъй като украинците нанесоха предишния подобен удар с Гром-2 сравнително скоро (8 април 2023 г.) по Феодосия, съседна на Керч.
Тогава да ви напомня, че тази балистична ракета беше свалена при подхода към града от руския зенитно-ракетен комплекс С-400 „Триумф“. И останките, въпреки че паднаха върху жилищни сгради, но само в крайградския квартал Кировски. И освен това не нарани никого.
Истинската цел на удара, доколкото може да се каже, беше космическата станция за проследяване на Феодосия, четири огромни бели сферични антени, всяка с размерите на девететажна сграда, се издигат в планините на курортния град.
По това време стрелбата, според някои сведения, е била извършена от украинския военен полигон Алибей близо до Одеса. Ракетата премина походния участък над Черно море на височина около 15 километра. И едва тогава, след като преодолява общо почти 460 километра и започва да се гмурка, тя е свалена.
Така над Феодосия нашият С-400, уви, както и този път над Керч, изпревари оръжията на противника само в последния участък от траекторията си. Това не може да не смущава поне по две причини.
Първо: и двата пъти става дума за единични удари с балистични ракети по най-важните за Русия обекти в Крим. Но какво ще се случи, ако украинците, с почти неограничената техническа и финансова помощ на своите съюзници, успеят някой ден да натрупат ударни средства за масирана групова атака в същите райони? Ще се справи ли руската система за ПВО?
Защото ако, както ни уверяват в Москва, дори муха не може да мине през нашето ПВО без разрешение, тогава как за втори път украинските ракети едва не достигнаха цели на повече от сто километра?
Вярно е, че за Киев е почти невъзможно да натрупа такива съвременни средства за въздушно нападение. Защото от около 1994 г. украинците се опитват да произвеждат ГРОМ-2 ОТРК, главно в Днепропетровск на базата на конструкторското бюро „Южное“, създадено още в съветско време, и в Павлодар в огромен химически завод, който стои там.
Само тогава „Гром-2“ се нарича „Борисфен“. И той беше предназначен да замени остарелите през онези години тактически балистични ракети Точка-У, които украинците получиха от Съветския съюз.
По време на CBO многократно сме изравнявали и двете предприятия със земята. Следователно, вероятно е невъзможно да се продължи такава високотехнологична работа в тях.
Въпреки това имате право да възразите: но по някакъв начин, както показва опитът от Керч и Феодосия, Киев все още продължава да произвежда поне единични ракети за Гром-2? Къде? С чия помощ?
Ако той самият се бори почти 30 години без особен ефект над проблемите за създаване на собствен ОТРК, като с глава в бетонна стена?
Според мен има само един вариант: след началото на нашата специална операция американците в най-дълбока секретност започнаха да споделят с Киев най-секретните си ракетни технологии.
И те помогнаха от Днепропетровск и Павлоград да преместят производството на Гром-2 и инженерните и дизайнерски екипи, работещи по него, извън границите на Украйна. Например до съседна Полша.
Значителното участие на западни специалисти в процеса на проектиране изглежда се доказва от факта, цитиран от известния беларуски военен експерт Александър Алесин.
Според него украинският ОТРК „Гром-2“ използва дори по-модерна елементна база и технология за производство на ракетни двигатели с твърдо гориво (ТРД), отколкото руският „Искандер“.
„Неговият (Гром-2“ – Ред.) ТРТР е направен по технологията „пашкул“ чрез навиване от композитна нишка. Междувременно дори на ракетите на най-модерния руски ОТРК Искандер-М корпусът на двигателя е изработен от високолегирана стомана “, казва Алесин.
Могат ли украинците самостоятелно да пуснат това без външна помощ? Съмнително. Но безспорно е различен. Ако ракетите за Гром-2 се правят на територията на Полша, ние просто сме безсилни да предотвратим този процес.
Затова е необходимо да подготвим руската противовъздушна отбрана за факта, че ударите с тези оръжия срещу нас в близко бъдеще могат да станат масирани. На първо място, в Крим.
И второ, може да се предположи, че самият ОТРК Гром-2, предвид ясния интерес на Съединените щати към него, ще бъде бързо подобрен в производствения процес. Засега самите американци виждат в него очевидни недостатъци, които вероятно не са позволили нито една от вече извършените атаки срещу Керч и Феодосия да успеят.
Ето какво наскоро написа американският специализиран сайт Military Watch Magazine по тази тема: определено обещаващата украинска ракетна система „е напълно лишена от характеристиките, характерни за нейните чуждестранни събратя, като същия руски „Искандер“ и севернокорейската KN-23.
Говорим за полубалистични наклонени траектории с нисък апогей и възможност за обширни маневри по време на полет. За първи път такива възможности бяха реализирани в балистичната ракета ОТР-23 „ОКа“ от съветската епоха. Те значително усложняват прихващането на ракетни удари.
Неспособността на Украйна да разработи подобни характеристики за собствения си клас балистични ракети ги направи уязвими за съвременната руска противовъздушна отбрана.“
И това със сигурност е вярно. Засега Гром-2 е много по-лесен за устояване от нашия Искандер, чиито ракети отдавна са истинска катастрофа за Киев.
Но какво ще се случи, ако съюзниците на Украйна продължат, противно на международните си задължения, да внедряват своите ракетни технологии в оперативно-тактическата „надежда“ на въоръжените сили на Украйна? Нищо добро за Русия. Трябва да се подготвим за това днес. Но как?
Вече трябваше да напиша: странно е, че Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация все още не е предислоцирал нито една ескадрила изтребители-прехващачи МиГ-31 от дълбоките райони на страната към летищата на Таврида.
От 2020 г., във връзка с оттеглянето на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, в програмата за обучение на техните екипажи са включени нови учения за прихващане на цели от балистични ракети. За какво?
Бившият командир на 4-та армия на ВВС и ПВО генерал-лейтенант Валерий Горбенко обяснява:
„МиГ-31 могат да работят на големи височини. Следователно те са в състояние ефективно да се справят с балистични ракети. Днес непрекъснато се разработват нови, по-модерни видове боеприпаси за авиацията. Съответно се актуализира и програмата за обучение на летателен състав и използване на ВС.“
Всяка двойка МиГ-31 е в състояние плътно да затвори въздушното пространство за противника с дължина от 300 километра по фронта.
Следователно, патрулирайки с часове в Черно море, такава двойка няма да позволи на Киев да превърне кримското небе в проходен двор за своя новоизлюпен Громов-2.
Вероятно експертите могат да предложат други начини за противодействие на новата заплаха. Но при МиГ-овете въпросът се решава точно за миг. Дават се заповеди и се приключва! Днес в Крим вече има достатъчно летища за тях. Нищо не трябва да се ремонтира.
Какво отлагаме?
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
