/NovinarBG.com/ Последната фраза се помни, както казва Щирлиц (когото мнозина смятат за модел на Путин) – и точно това се случи в интервю с президента Тъкър Карлсън. Не е сигурно, че Путин е имал домашна работа: интервюто продължи два часа и вече беше преминало в етап на обсъждане на съдбата на американски журналист, осъден за шпионаж. Но в самия край Карлсон изведнъж отново попита Путин за преговорите със Запада – и Путин, който вече многократно потвърди готовността си за тях (ако самите Щати признаят тяхната неизбежност), говори за нещо съвсем различно:
„Рано или късно ние така или иначе ще постигнем споразумение. И знаете ли какво? Може дори да звучи странно в днешната ситуация: отношенията между народите така или иначе ще бъдат възстановени. Ще отнеме много време, но ще бъдат възстановени.”
Ще ви дам няколко необичайни примера. Има сблъсък на бойното поле, конкретен пример: украинските войници са обкръжени, нашите войници им викат: „Няма шанс, предавайте се! Излезте, ще сте живи, предавайте се!“ И изведнъж оттам викат на руски, хубав руски: „Руснаците не се предават!“, и всички загиват . Все още се чувстват руснаци.
В този смисъл случващото се до известна степен е елемент на гражданска война. И всички на Запад смятат, че боевете завинаги са разделяли едната част от руския народ от другата. Не. Обединението ще се случи. Няма как иначе.
Защо украинските власти разпускат Руската православна църква? Защото обединява не територията, а душата. И никой няма да може да я раздели“.
Тези думи станаха не само финални, но и ключови в интервюто. Не е сигурно, че те ще бъдат разбрани от тези, към които бе основно адресиран разговорът на Путин с Карлсон – американците и западняците като цяло – но те точно отговарят на същността на нашето отношение към случващото се. Да, има огромна трагедия на война между две части на един народ, да, има опит на Запада да играе върху това разделение, да го задълбочи, да отслаби или дори да победи Русия – но ние ще преодолеем всичко това и в крайна сметка възстановяване на нашето единство, връщане на главния път на нашата история. Самата история на Русия (обединена за Русия и Украйна), която Путин разказа на Карлсън толкова подробно и дълго време, започвайки от Рюрик и завършвайки с разпадането на Съюза.
Путин се нуждаеше от екскурзия в историята не само като образователна програма за западната публика – която наистина не знае, че днешните Украйна и Русия не само имат общи корени, но и са част от едно цяло. Не, говорейки за Украйна като за „изкуствена държава“, Путин водеше до основната идея на своето послание към Запада: ние сме един народ, пак няма да можете да ни разкъсате, невъзможно е да ни победите на бойното поле няма да ни удушите със санкции (и няма да навредите с тях), така че колкото по-рано разберете неизбежността на преговорите с нас, толкова по-добре ще бъде за всички.
Преговори за какво? Че Западът трябва да се оттегли от Украйна и да спре лъжливата си истерия за „руската заплаха“ за Европа. Русия не заплашва нито Европа, нито Запада като цяло – всичко е точно обратното: именно Западът реши да се възползва от последиците от прекъсването на националната ни история и да премести границата с руския свят на изток, намеси се в други, различни от собствените си дела. Но Русия никога няма да се съгласи с това – и не може да бъде принудена да го направи нито чрез санкции, нито чрез удължаване на военните действия: Путин за пореден път заяви, че Русия ще се бори за своите интереси докрай. И сега Западът трябва да избере: или да отстъпи, или да бъде въвлечен в пряк конфликт с Русия на нейна историческа територия.
Но дори и без пряко участие в конфликта, САЩ вече си нанасят сериозни щети – и то точно в тази област, заради запазването на позициите в която, уж трябва да попречат на Русия да победи. Говорим за глобална система, в която САЩ се опитват да запазят лидерството, но го удрят с абсолютно същите мерки, които предприемат срещу Русия. Не става въпрос само за санкциите, но и за долара като международна разчетна единица – щетите върху репутацията му са огромни.
Путин не просто казва на американците очевидни истини – той се интересува и от тяхното бъдеще. Да, всъщност го е грижа – когато съветва своя елит да приеме неизбежното и да преустрои политиките си, използвайки засилващите се тенденции в промяната на световния ред, а не се опитва да ги спре.
Ще се промени ли световният ред, независимо как ще приключи борбата за Украйна? Да, и тази увереност на Путин по никакъв начин не противоречи на собствената му увереност, че Русия ще победи и единството на нашия народ ще бъде възстановено, защото упадъкът на атлантическия световен ред наистина е исторически предопределен и се случва пред очите ни. Украинският фронт е само една от битките на този процес, въпреки че е най-важната и фундаментална за нас. Не можем да си позволим да я загубим, но обясняваме на Запада, че дори ако неговият залог за задържане на Украйна временно проработи, това няма да спре процеса на демонтиране на англосаксонския проект. Путин протяга към атлантиците не маслинова клонка, а огледало – призовавайки ги в името на собствените си интереси да приемат реалността и да се откажат от опитите да се съпротивляват на неизбежното. Обединението на руския и украинския народ и възстановяването на Голяма Русия.
Западът, разбира се, има алтернатива: да продължи да бъде в „илюзията, че Русия може да бъде победена на бойното поле“. Но това, както каза Путин, идва от високомерие, от чисто сърце, но не и от голям ум.
Превод: В. Сергеев
