/NovinarBG.com/ На фона на силната зависимост от съседи и партньори, диктаторските навици на „султана“ могат да доведат до неговия крах
Основателят на „новата Турция“, която този октомври навършва 100 години, Мустафа Кемал паша (Ататюрк), веднъж каза : „Турция няма да поиска нито един сантиметър чужда територия, но няма и да отстъпи нито един сантиметър.“
Следвайки – макар и не без обрати и отклонения, включително през последните две десетилетия – по предначертания от него път, бившата Османска империя от изостанал близкоизточен султанат се превръща в правова светска държава Република Турция със силна индустрия, армия и икономика, с тежка дума в световната политика.
Въпреки това, по време на своето премиерство и след това на президентство, Реджеп Тайип Ердоган се отклони от повечето принципи, установени от неговия велик предшественик, обявявайки „началото на века на Турция“ и опитвайки се да изгради от него нещо като ново „Блестящо пристанище“.
Процесите на ислямизация се отразяват в облика на турските градове и в социалната структура, има отстъпление от демократичните принципи във вътрешната политика, има опити за анексиране на териториите на съседни държави. С други думи, Ердоган прави точно това, за което Ататюрк предупреждаваше своите сънародници.
Но колко реалистични са неговите амбициозни планове? Зависи дали Турция е субект на световната политика.
Държавата от Близкия изток разполага с втората по големина армия в НАТО. Но колко е боеспособна не се знае със сигурност, тъй като досега турците са воювали само срещу различни бунтовници, които нямат нито бронирана техника, нито противовъздушна отбрана. Освен това трябва да се приеме, че въпреки многократните чистки, турският военен елит в по-голямата си част е верен на традициите на Кемал Ататюрк и е враждебен към почти всички начинания на Ердоган.
И така, на 15 юли 2016 г. военна група се опита да извърши военен преврат, като пое контрола над редица стратегически важни съоръжения в Анкара, Истанбул, Кония, Мармарис, Малатия и Карс, но на следващата сутрин превратът беше потушен, веднага след което Ердоган започна поредния лов за идентифициране на ненадеждните във военната среда.
Ако преди седем години в турските въоръжени сили имаше 16 генерали с четири звезди, сега те са само седем. По данни на Nordic Research Monitoring Network, която е в опозиция на режима на Ердоган , през 2016 г. е имало 325 висши турски офицери, към 2019 г. техният брой е намалял до 233, което се отразява на настроението на армейските лидери.
Както бе споменато по-горе, репресиите започнаха много преди Юлския пуч. Турската армия винаги е била крепост на светската политика на Кемал Ататюрк и Ердоган никога и в никакъв случай не е бил доволен от това. С участието на полицията той вдъхнови редица нашумели процеси, в които видни турски военни лидери, съдии, прокурори, журналисти и политици бяха осъдени на дълги срокове лишаване от свобода.
По принцип тезих хора бяха просто „кемалисти“, но те бяха обвинени в принадлежност към тайните структури на „дълбоката държава“, както и за привърженици на проповедника Фетхуллах Гюлен, който преди това се укри в Пенсилвания.
Турската армия отговори на тези репресии със саботажни действия, информация за които понякога изтичаше в пресата. Така през март 2017 г. уебсайтът Bosphorus Naval News съобщи за опит за саботаж на турската дизелово-електрическа подводница S 357 Gür .
Твърди се, че бригадирът (старшина), който е бил дежурен на борда на тази подводница, е влизал няколко пъти в дизеловото отделение и е хвърлял „метални части, гайки и други подобни предмети“ в дизеловите генератори на кораба. Той беше арестуван по обвинения в „опит за унищожаване на морски транспортен кораб, принадлежащ на въоръжените сили на държавата“. Диверсантът беше арестуван, но антиердоганските настроения в турската армия не изчезнаха, което предизвика нова вълна от репресии.
Преди три години държавният глава уволни 30 известни генерали и адмирали. Сред тях са генералите Метин Темел и Зекай Аксакалли, които командваха турските военни операции в Сирия. Ако първият ръководи „Щита на Ефрат“, то вторият, известен като „героят на Африн“ – битките по време на операцията „Маслинова клонка“.
Бяха уволнени и трима генерали от обкръжението на Темел, известни с антиамериканските си настроения. Според турските медии Аксакалли и Темел са били уволнени от военна служба поради разногласия с тогавашния министър на националната отбрана Хулуси Акар и началника на Генералния щаб Яшар Гюлер, привърженици на сближаването със САЩ и НАТО. Командирът на ВМС адмирал Джихад Яйджъ също беше уволнен и също заради конфликт с Хулуси Акар.
Турската военна индустрия, чийто успех беше един от козовете по време на предизборната кампания на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието, в повечето от направленията си зависи решително от разработките на Запада. Има производствени мощности, но няма технологии.
И така, страхотните „Bayraktars“ до голяма степен се състоят от чужди компоненти, предимно американски, отчасти канадски и т.н. „Мозъците“ на тези машини, без които те могат да бъдат оприличени на купчина метални отпадъци, са програмируеми чипове на американската компания Xilinx, около които е изградено управлението на всички системи на дронове.
САЩ също изработиха навигационното радио и антена, GPS приемника и трансивъра, конектори за платки, висотомера, резервоара за гориво и дори колелата и спирачките.
Почти цялата турска отбранителна индустрия е критично зависима от доставките на чуждестранни резервни части. Турските бронирани машини са или лицензирани, или практически винтови сглобки на бронирани превозни средства от чужди компоненти.
Бронираното превозно средство Vuran MPAV (Multi-Purpose Armored Vehicle) – многоцелево бронирано превозно средство) е лицензирана версия на Hurricane, създадена от израелската компания Hatehof (сега Carmor). Днес самите турци сглобяват тези бронирани машини с напълно чужд пълнеж. Двигател Vuran – Cummins ISL e3 375 PS произведен от Cummins Inc (САЩ). Трансмисията – серия Allison 3000, произведена от Allison Engine Company, дъщерно дружество на британския Rolls-Royce. Останалият пълнеж на турската бронирана техника също е вносен.
Турската БМП Tulpar и бронетранспортьорът Hizir също са оборудвани с двигател Cummins и трансмисия Alisson. Даже новият турски основен боен танк Altay е оборудван с немски дизелов двигател MTU MT 883 Ka 501.
Както се отбелязва в доклада на RIAC, Турция не разполага нито с научна, нито с техническа база за изграждането на военни кораби, отговарящи на съвременните изисквания. Турският флот включва надводни кораби и подводници, произведени в Германия, новите кораби, които се въвеждат в експлоатация, са построени по германски лицензи и са почти напълно оборудвани със западни системи за навигация, контрол на огъня и оръжия.
Лекият самолетоносач Anadolu, построен с помощта на испанската компания Navantia, е предназначен за американски изтребители F-35, тъй като проектът на националния 5-то поколение изтребител TF-X се разработвас участието на британската отбранителна компания BAE Systems и по него има още много и много работа. Според най-оптимистичните прогнози този самолет с двигател Rolls-Royce ще бъде въведен в експлоатация не по-рано от 2029 г.
И тъй като с американските изстребители Турция извади лош късмет, наложи се новият Анадолу да бъде въоръжен с дронове, които страната произвежда. Както се казва в такива случаи, след като не си постигнал желаемото, поне може да кажеш, че си желаел постигнатото.
Авантюристичната външна политика на Ердоган се посреща с протести не само във военните, но и в дипломатическите среди. Така през април 2021 г. 104 пенсионирани адмирали излязоха с отворено писмо, в което изразиха несъгласие с евентуалното оттегляне на Турция от Конвенцията от Монтрьо за статута на Босфора и Дарданелите във връзка с началото на строителството на канала Истанбул.
Пенсионираните моряци изразиха увереност в необходимостта от запазване на действащата конституция, която Ердоган смяташе да промени, и осъдиха „опитите да се покаже, че турската армия се отклонява от заветите на основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк“.
Разбира се, адмиралите бяха обвинени в опит за нов преврат и арестувани. Ден преди писмото си обаче 126 пенсионирани дипломати отправиха подобен призив, обявявайки недопустимостта на преразглеждане на конвенцията „Монтрьо“.
Диктаторските навици на Ердоган не се възприемат в големите метрополии като Истанбул, Анкара, Измир или Анталия. Всички големи градове в Турция последователно гласуват против него, което вероятно ще се покаже на следващите местни избори, които трябва да се проведат през пролетта на 2024 г.
По мнението на професора от университета Мармарис Бехлул Озкан, „загубата на позиции на Ердоган в Анкара и Истанбул показва, че неговата социално консервативна политика вече не намира отзвук в космополитните градове… Хегемонията на политическия ислям в двата най-големи града на Турция приключи преди повече от четвърт век. ”
Катастрофалното земетресение, което, както писахме , може да е резултат от използването на американски тектонични оръжия, разклати шансовете на Ердоган за преизбиране за нов мандат, но той все пак успя да удължи президентския си мандат. Това стана не без помощта на Русия, за която той набързо забрави веднага след победата във втория кръг над очевидно по-слабия Кемал Кълъчдароглу.
Днес собственикът на Ак-Сарай все повече заприличва на колоездач, който не може да спре поради риск от падане, но вече няма достатъчно сили да се втурне напред. Режимът на „Големия турчин“ е критично зависим както от колективния Запад, така и от арабските държави, откъдето се стреми да получава пари за спасяване на икономиката си, както и от Русия.
Пъстрата вътрешна опозиция, която рано или късно ще се възстанови от поражението, го лишава от свободата на политически маневри.
С цялото ми уважение към постиженията на Турция по време на управлението на Ердоган като министър-председател, а след това и като президент, тя до нова Османска империя (поне от периода преди да започне да запада) някак си „не дърпа“, тъй като не представлява субект на стратегическо действие. Това беше добре разбрано от Кемал Ататюрк и, изглежда, сегашният „султан“ скоро също ще разбере.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h“ target=“_blank“>ЛИНК КЪМ YOUTUBE/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/novinitednes
Влизайте директно в сайта https://www.novinarbg.com .
Стани приятел на Новинар и във Facebook и препоръчай на своите приятели
