Най-масовото убийство в България се случва на 25 декември 1975 г. в столичния кв. „Дървеница“. Психично нестабилният 17-годишен Бранимир Дончев се вдъхновява от филма „Кръстникът“. Нахлува в общежитие и започва да стреля напосоки. Убиецът отнема шест живота и ранява десет души.
Бранимир Дончев-Бранко има нелек живот, изпълнен с тежки психически травми. Майка му е циклофреничка и се самоубива през 1971 г. Баща му е заместник генерален директор на ДСО „Стара планина“ и постоянно пътува. Бранко, братът му близнак Делян и по-голямата им сестра много рядко виждат единствения им останал родител. Психиката на Бранко е разклатена до основи. Накрая идва денят, в който той напълно откача, и то след като гледа мафиотския филм, пише „България днес“.
На 25 декември 1975 г. Бранко заедно с авери гледат „Кръстникът“ в столично кино. Тийнейджърът излиза от салона силно повлиян от видяното. Той се досеща къде отсъстващият му баща крие пистолета си „Валтер“. Веднага се прибира и го изравя. Взима го със себе си, запасява се със 75 патрона и финландски нож. Запътва се към общежитие в квартала, където живее братовчедката му Елена. Бранко често посещава мястото, за да гостува на роднината си.
В студентската сграда в блок 1 коледната вечер е тиха и спокойна, защото празникът не е на почит през комунизма. Повечето ученици са се събрали в залата с телевизора. Съвсем необезпокоявано гледат епизод от култовия сериал „17 мига от пролетта“. Други пък купонясват по стаите. Нестабилният психар влиза в общежитието без проблем. Охраната го познава, защото той често се навърта там.
Бранко нахлува първо в стая 519, където виетнамски студент заедно с двама приятели празнува рождения си ден. Започва да унижава и обижда купонджиите. Принуждава ги да пият алкохол на екс, а след това започва да стреля напосоки. Всички в стаята умират на място. Психарят излиза и стрелбата продължава в коридора. Бременната в осмия месец Елена и съпругът й Стефан са следващите жертви. Освен пистолета Бранимир използва и ножа, който е взел. За броени минути пълни коридора и стаите с пет трупа. Трима умират на място, а двама губят живота си по-късно в болница. Няколко от жертвите са чужди граждани. Бранимир ранява и 10 човека.
Двама смелчаци решават да обезвредят Бранко. Второкурсникът Исмет Север и третокурсникът по журналистика Стоян Агов успяват да повалят стрелеца и да му отнемат пистолета. Цената, която плащат, не е малка. Стоян Агов губи живота си при борбата с психопата, умрелите са вече шестима. Север е прострелян в десния крак и е наръган три пъти в гърба и хълбоците. Месеци лекарите се борят за живота му, а по тялото му има 103 шева. Куршумът остава за цял живот в крака му.
Бранимир Дончев е арестуван, но комунистическата власт налага пълно информационно затъмнение за най-масовото убийство в историята на България. Случаят бързо е приключен от Държавна сигурност в пълна секретност. Заключението на петорната съдебномедицинска експертиза гласи, че той не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като страда от „шизофренна психоза“. Решено е, че ученикът трябва да бъде настанен в психиатричната болница в Ловешкия затвор.
На 7 февруари 1975 г. униформени потеглят с Бранко към психиатрията в Ловеч. Край Ботевград конвоираният килър иска да отиде до тоалетна. Прави опит за бягство и милиционерите го застрелват на място. Баща му Дончо Дончев е осъден на 4 г. кауш, защото е оставил оръжието си без надзор. Бранимир е погребан близо до лобното си място в Ботевград. 47 години по-късно това остава най-масовото и жестоко убийство в Българи.
Близнакът Делян пада от тераса
Делян, който е близнак на килъра Бранимир, също е обявен за психически нестабилен. Поставят го под наблюдение, за да не повтори извършеното от брат си. Прекарва години наред в психиатрични санаториуми. През 1988 г. сестра му получава съобщение, че Делян е паднал от терасата на санаториума в Кюстендил и е загинал на място.
