Какво се крие зад срещата в джипа на Бобоков? Провалите на Христо Иванов-Маджото се трупат, но политическа отговорност не го лови

Конспиративните срещи по кьошенца, хотели, кафенета между политици и бизнесмени, чиито имена се свързват с някои сенчести и недотам чисти практики, не са новина за българската действителност.

Почти всеки от политическите ни лидери след 89-а година като че ли е останал известен повече със задкулисните договорки, отколкото с идеологията си. Така залитанията на българския политически елит от принципите на честността и морала към зависимостите и обещанията за „тая работа ще ти я свърша“ с времето се превърнаха в диагноза.

Късата памет обаче често играе лоша шега, а историята, вместо да ни носи поуки, се повтаря като фарс. А тя помни много. Помни, например, че името на Жан Виденов се свързва с корупционните прецеденти на групировката „Орион”, определена от самия него като „приятелски кръг”.  Иван Костов пък, освен с криминалната приватизация, винаги ще се свързва и с кръга „Олимп“, за който имаше множество обвинения в корупционни практики, но в крайна сметка те останаха недоказани. По времето на Царя имаше яхтен скандал, при „Тройната коалиция“ – аферата „Батко и братко“, а през първите години на управлението на ГЕРБ се заговори за кръга на „Котараците“.

Днес, повече от 30 години от настъпването на демокрацията в България, при уж позабравени години на мутри и групировки, се оказва, че кръговете и задкулисните схеми все така продължават да са актуални, а лобизмът, макар да е все така нерегламентиран, заема все повече място в обществено-политическите процеси.

Само преди 10-ина дни обществото стана свидетел на подобна противоречаща на моралните и етични принципи практика, при която ключов политик, част от рухналото управленско мнозинство, бе уловен в скандална среща с бизнесмен, обект на наказателни разследвания. Става въпрос за аудиенцията на паркинга на парламента, при която Христо Иванов бе заснет да слиза от задната седалка на джипа на Пламен Бобоков. Случаят с джипа не е единственото залитане за Христо Иванов към странните уговорки и срещи. На антиправителствените протести от лятото на 2020-а по време на живо включване в социалните мрежи бившият депутат от НДСВ Димитър Ламбовски без да иска уличи Иванов в контакти с бизнесмена Младен Михалев – Маджо. Историята, придобила известност като аферата „Ало, Маджо съм“, беше цветуща, но се потули. Сега обаче Иванов бе изловен повторно в нерегламентиран контакт с бизнесмен, известен с това, че обича да лобира по върховете на държавата.

Кой е Пламен Бобоков?  Пламен Бобоков и брат му Атанас са сред емблематичните фигури, които забогатяват в годините на прехода, а бизнесите им придобиват огромен размах. Двамата обаче в момента са разследвани от Специализираната прокуратура като участници в организирана престъпна група за незаконно загробване на опасни отпадъци на различни места в страната. Отделно Пламен Бобоков е обект на разследване и за търговия с влияние, заедно с президентския секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов. Дори само този факт, че бизнесмен, обект на разследване от спецобвинението,  се среща скришом с народен представител, би бил достатъчен във всяка правова държава депутатът да понесе незабавно политическа отговорност. Тук обаче имаме множество утежняващи обстоятелства.

Разбира се, Бобоков е невинен до доказване на противното, а Иванов може да се среща с когото желае. Проблем обаче е когато интересите им се преплитат и най-вече от това следват процеси, които влияят на обществото. Бобоков има личен интерес от закриването на спецправосъдието, което го разследва и пред което трябва да му бъде търсена отговорност, а Иванов пък бе един от най-големите лобисти за ликвидирането на спецпрокуратурата и спецсъда. Нещо повече – подписът на Христо Иванов стои под два неуспешни законопроекта за промени на съдебния закон, свързани с ликвидирането на спецправосъдието. Третият опит за закриването беше успешен, като автор на промените официално този път бе ръководеното от съпартийката на Иванов Надежда Йорданова правосъдно министерство.

В случая имаме крещящ пример за лобизъм – бизнесмен като Бобоков да си позволи да извика политик като Иванов и да го качи в автомобила си. Оттук насетне реалната причина за срещата няма никакво значение.  Двамата твърдят, че се видели заради възстановяване на занемарена сграда в Русе. Други могат да мислят, че Иванов е търсил Бобоков за съдействие за подкрепа на рухващата власт, трети, че е обратното или че бизнесменът е искал от политика да продължи да прокарва определени лобистки интереси. Например – да прокарва законодателство, което да ограничи правомощията на главния прокурор Иван Гешев или да доведе до отстраняване му. Всичко това няма значение.

Защото, ако Христо Иванов беше истински демократ, а не вкопчил се във властта марионетен политик, вече сам щеше да е признал, че присъствието му в джипа на Бобоков е повече от проблемно. Години наред Иванов се вживява като крайна инстанция и поучава кое е правилно и кое е грешно. Днес не излиза от телевизионните студия, където морализаторства – дава оценки на президент, опозиция, магистрати, чертае сценарии за бъдещето, за това дали и кога трябва да има нови избори. В същото време не поема отговорност за собствения си провал. Рухването на правителството „Петков“ всъщност е поредния провал и на Христо Иванов като политик. Само че в онези държави, които Иванов обича да дава за пример, заради провала на „Демократична България“ във властта, най-логичното щеше днес да е подал оставка. Но не,  Иванов ще е председател на „Да, България“ дори в партията да останат само Антоанета Цонева и Иво Мирчев. Иванов се качва и слиза от джипове на обвиняеми олигарси, с други вероятно се „чува“, както стана ясно от изпуснатата реплика на Ламбовски.

Лицемерието на Христо Иванов, като един от най-шумните радетели за върховенство на закона, правова държава и „прочистване на съдебната власт от гнили ябълки“, днес не може да се сравни дори с това на колегите му от годините на прехода, на които историята вече отреди подобаващо мястото – на бунището. Въпросите около него, които остават отворени, обаче са все повече. Къде е активната гражданска позиция и моралът на Иванов, който е искал стотици пъти оставки на политици и магистрати заради подобни ситуации като тази, в която самият той беше уловен? Къде са гражданските активисти от обръча от НПО-тата около него, които под диктовка скачат на площада за всеки подобен казус.

Защо, ако лидерът на „Демократична България“ и обвиняемият Бобоков наистина са обсъждали културен проект, а Иванов е отишъл само, за да откаже, не е можело това да стане по телефон, имейл, СМС или през някое от десетките мобилни приложения? Христо Иванов би трябвало добре да борави с интернет и мобилни устройства. Основният електорат на партията му са IT специалистите, а електронното управление – верую на партията му.

Истината е, че всичко казано от Иванов е параван за договорки. Народът не може обаче така лесно да бъде излъган и вече създаде и народен фолклор по случая във виртуалното пространство.

Да си представим един ден в стаята на „Демократична България“ в парламента! Телефонът звъни, вдига го Елисавета Белобрадова, по-известна като Letiashtata Kozzila Erato, и го подава на Иванов:

„Прокопиев ли е?“ – пита той.

„- Не!“ – отговаря Белобрадова.

„- Маджо ли е?“ – пак пита озадачен Иванов.

„- Не, бе, шефе, Бобоков е…“

Кои ще са следващите абонати за услуги на Христо Иванов? Множко ще са, защото пред оплетените в лобизъм политици няма морални спирачки, докато народът не ги изхвърли на политическото сметище.

Кати Христова

Коментари

Коментара

There is no ads to display, Please add some